Футболистът на ЦСКА Жоржиньо заяви, че нагласата на отбора е само и единствено за победа при гостуването на Берое от 13-ия кръг на Първа лига.

„Роден съм в бедна страна. Една от най-бедните в света. Но има едно нещо, което те движи напред – футболът. Всяко момче, още от раждането му, мечтата е една – да играе футбол. Роден съм в много бедно семейство. Един ден баща ми дойде при мен и ме попита – какво искаш да правиш с живота си. А аз му отвърнах – искам един ден да се гордея, че съм израснал тук в Гвинея Бисау. Искам да покажа на всички, че мога да направя нещо голямо – да играя голям футбол“, сподели Жоржиньо.

„Много трудно е да успееш във футбола, ако си роден в Африка. В Гвинея-Бисау, за да бъдеш футболист, трябва да дадеш всичко, наистина всичко. Защото, когато започнеш да играеш футбол, цялото ти семейство, всичките ти приятели – те буквално оставят живота си в ръцете ти, длъжен си да им помогнеш. Дори и само, за да играеш футбол в Гвинея Бисау трябва да жертваш много. Когато приключваха часовете в училище, веднага започвахме да играем и играехме до късно, всеки ден. Затова и закъснявах за вечеря и често вкъщи не ме останала никаква храна. Нямаше какво да ям, лягах си гладен, много пъти. Наистина е трудно, трябва да си преминал през това, за да знаеш какво е.“

„Веднъж, когато се прибирахме от училище с един мой много близък приятел, той от нищото ми каза – да знаеш, че един ден ще играеш в Англия. А аз му отвърнах – би било страхотно, защото любимият ми футболист играе там, за Давид Силва става въпрос. Уникален е. И оттогава доста често го споменавахме. Това бе по времето, когато вече бях в Португалия. И изведнъж мечтата се превърна в реалност. Манчестър Сити дойде в Лисабон за част от предсезонната си подготовка и агентът ми уреди проби. Обади ми се и ми каза – отивай и им покажи какво можеш. И успех, направих три тренировки с тях, харесаха ме и ми дадоха тригодишен договор“, добави той.

„Когато отидох в Англия за първи път, не говорех и думичка на английски, не разбирах абсолютно нищо. Бе ми ужасно трудно, бях абсолютно сам, липсваше ми семейството ми, нямах никого до себе си, нямаше на кого да се оплача, с кого да поговоря. Имах само футбола. Така и минаваха дните ми – по цял ден на тренировъчното игрище, а след това вкъщи. Постепенно обаче свикнах, в отбора имаше няколко момчета от Бразилия – Фернандиньо, Фернандо, те ми помогнаха наистина много. Яя Туре също говореше испански, разбирахме се и също бе до мен, когато ми бе най-тежко. Но като цяло бе невероятно преживяване. В началото всичко ми бе като на сън – досега бях виждал тези момчета само по телевизията, а сега играех и тренирах с тях всеки ден. Наистина не очаквах всичко да се случи толкова бързо…“

„Ако трябва да бъда честен, не знаех нищо за българския футбол преди да дойда тук, но баща ми, всъщност цялото ми семейство са привърженици на Спортинг Лисабон, а когато баща ми разбра, че има вариант да отида в България, ми каза, че е харесвал изключително много Ивайло Йорданов и Красимир Балъков. Поинтересувах се кои са, видях, че са постигнали страхотни неща. След това говорих с Жанио Бикел, който тъкмо бе подписал с ЦСКА и той ми каза, че страната е чудесна, че клубът е невероятен и си казах, супер, отивам значи.

Знам, че мога да дам още много на ЦСКА, вярвам в себе си. Аз съм такъв тип футболист, че когато стъпя на терена, искам да оставя всичко там и постоянно си казвам – мога още, мога още… Когато играя футбол, съм щастлив, забавлявам се и оставям сърцето си на терена.“

„Познавам Жанио Бикел от цяла вечност. Двамата направихме първите си стъпки в играта заедно, в една Академия в Гвинея Бисау. Изключително радостен съм, че той е тук до мен сега. Невероятно момче, изключителен приятел…“

„Приспособяването ми не беше особено трудно, защото тук са събрани много добри футболисти. И въпреки че не говоря български, знам само добро утро и добър вечер, такива неща, се чувствам добре тук. Тренираме, след това се прибирам, говоря със семейството си, най-много с моята майка и така…“

„Знаете ли, във футбола има само три резултата – когато излезеш на терена знаеш, че или ще победиш, или ще завършиш наравно, или ще загубиш. Но не мислиш и за трите – в главата ти е само как да стигнеш до трите точки. И когато това не се случи, не трябва да преставаш да вярваш, трябва да работиш двойно повече, за да се реваншираш за лошия резултат, да го поправиш. Вярвам в себе си, в отбора, съставът е прекрасен, играчите са от огромна класа, така че съм сигурен, че този сезон може да бъде специален за нас“, продължи футболистът на ЦСКА.

„Работата ми е на първо място да помогна на отбора. След това да се покажа във възможно най-добра светлина, да бележа и да правя асистенции. Дори и в някой мач да не успея да вкарам или да подам за гол, трябва пак да съм полезен, затова работя, за да не преставам да се подобрявам.“

„Не познавам много добре отбор на Берое, знам единствено, че имат добри играчи. Но както вече казах, нашата нагласа е да печелим всеки двубой. Отиваме там и взимаме точките, няма значение срещу кого се изправяме.“

„Познавам Меска, познавам и Брума също. Не сме близки, но знам кои са, разбира се. Срещу Меска съм играл много пъти, когато той игра за Фулъм, а аз бях в Манчестър Сити. Знам на какво е способен. Когато сме далеч от дома – за нас всеки африканец е като брат, и желая на Меска всичко най-хубаво, но искам да му кажа, че ще победя“, допълни футболистът на „червените“.

„Ние трябва да играем нашата си игра, да правим това, което можем най-добре. Да следваме указанията на Ел Маестро и съм сигурен, че ще направим добър мач там.“

„В добра форма сме и още веднъж – трябва просто да покажем какво можем, да покажем това, за което тренираме през седмицата – ако го сторим, ще победим, лесно ще победим.“

„Още в първите ми дни в клуба, в Австрия, по време на предсезонната ни подготовка , дори там имаше фенове на ЦСКА, не можех да повярвам. А след това отново в Австрия, срещу Адмира Вакер, толкова много привърженици, толкова далеч от България. Тогава си казах, не трябва да спираме, каквото и да е срещу нас, защото те са с нас, дори и когато мачът не се развива според плана ни, те ни подкрепят, трябва да им се отплатим. Вярвам, че с тяхна помощ, в края на сезона ще им дадем това, което искат толкова много. Те го заслужават, заслужават го“, каза още Жоржиньо.