Треньорският щаб на Левски съвсем скоро ще се сблъска с един казус. Люпко Петрович сглобява състава в движение. По време на лятната подготовка отборът беше пълен с юноши, но с течение на времето „сините“ събраха малко по-сериозен брой играчи. Групата вече е от 18 човека, а скоро ще има и такива, които просто ще отпадат от нея.
Най-солидна е конкуренцията в средата на терена. Левски играе 4-1-4-1, а трима от халфовете са вътрешни. Именно в тази зона сръбският треньор и екипът му имат пет човека, които ще се конкурират. Всеки футболист има своите плюсове и минуси. Един е по-подходящ за определен тип мачове, а друг може да е полезен в различна ситуация. Ето ги петимата, които се борят за три позиции в стартовия състав:
Джереми Де Ноойер: Холандецът беше изпуснал въздуха в края на миналата година. Контузии, липсата на доверие и колебливите изяви го извадиха от верния път. Джереми направи добра подготовка, а Петрович го хареса, защото носи стабилност в дефанзивен план. Де Ноойер изпълнява добре ролята на човека пред защитата. Отнема топки, тича изключително леко, но предпочита да комбинира встрани и назад. При малко по-голяма смелост и решителност при изграждането на играта, той може да бъде много опасен за съперниците.
Роман Прохазка: Вторият капитан на Левски временно беше освободен от задълженията си в средата на терена. Първо го лишиха от права за две срещи, а след това трябваше да запълва дупки. Травмата на Веселин Минев го превърна в десен бек. Там се справя добре, но не крие, че предпочита в пъти да играе като полузащитник. След мача в Бургас Люпко Петрович заяви, че словакът му е липсвал в средната зона, защото тича много. Прохазка умее да играе добре и в двете фази, което го прави фаворит за титулярно място. Недостатък е по-скромната му техника, но Роман има отличното качество да не се надценява. Той прави това, което му се отдава и помага с реализирането на голове и доставянето на асистенции. Може да сменя позицията си по време на мач, което е плюс. Ако се наложи ще отиде на фланга или ще бъде върнат в защита. Вътрешните ротации не са за подценяване.
Георги Костадинов: Започна сезона като титуляр. На моменти показваше високо самочувствие, което е нож с две остриета. Добре е да си нахакан, още повече, ако играеш в Левски, но Люпко Петрович държи да се знае кой е шефът. За уточнение – той е шефът! Костадинов се сблъска с това по време на последните мачове. Той беше сменяван в средата на второто полувреме, а срещу Пирин започна от пейката. Най-силното му качество е високата трудоспособност. Георги има много добра динамика за нивото на българския футбол. Той е способен да тича цял мач, а ако го прави правилно ще е безценен за Левски. Костадинов въобще не е загубил титулярното си място, защото е важен за напечените двубои, в които „сините“ ще трябва и да се бранят.
Божидар Краев: Юношата на Левски изглеждаше сломен по време на лятната подготовка. Започна като твърда резерва, на която не се обръщаше особено внимание. Последва контузия, която съвсем го прати в периферията. Така изглеждаше, но в треньорския щаб явно са имали друго мнение, отношение и политика спрямо Краев. Преди мача с Лудогорец Левски беше разтърсван от проблеми. Много контузени и лоша обстановка. Люпко Петрович изненада с пускането на доскоро травмирания Краев и това се оказа отличен ход. Божидар заигра в средата и оттогава насам е несменяем титуляр в буквалния смисъл на думата. Сърбинът сменя Костадинов, Аниете, Бабатунде, но не и Божидар Краев. Доверието е голямо, а младокът го оправдава.
Мехди Бурабия: Бившият футболист на Черно море и Локомотив Пловдив започна титуляр за първи път от много време. Срещу Пирин се показа със своя специалитет – прецизното центриране. Бурабия е добър подавач, но на този етап е далеч от движението на останалите си конкуренти. Той издиша в дефанзивен план, а Левски е отбор, който на този етап не може да си позволи да набляга само на атаката. Французинът може да е полезен в мачове, когато Левски търси предимно офанзивната игра. Домакинства срещу по-слаби опоненти или мачове, в които „сините“ имат неблагоприятен резултат. Такава беше ситуацията в Бургас, когато Мехди замени Георги Костадинов и хвърли доста прецизни подавания.
Сезонът е дълъг и Левски ще има нужда от ротация. Наличието на изброените полузащитници може да бъде силно оръжие, а не проблем за Люпко Петрович. Ветеранът е наясно със ситуацията, която го кара да преквалифицира Антонио Аниете във външен полузащитник. Испанецът може да не си е на мястото, но е на терена, което е важно, както за него, така и за отбора.