Ганчев учуден как Илиана Раева "бръмчи" по цял ден

В четвъртата част от интервюто на "Код Спорт" с Гриша Ганчев босът на ЦСКА говори предимно за проблемите на спорта у нас.

- Защо спортът ни вече не е това, което беше?

- Ама, как да е? Смяната на обществено-икономическия строй от планово към пазарно стопанство – никой не беше подготвен за него. Не виждате ли, че икономиката грам не може да диша, горката? Кой е учил навремето пазарно стопанство? Никой. Това маркетинг, другите сложни думи отсега ги учат поколенията. След време ще ги прилагат, но въпросът е друг. Малките, които сега учат, те къде са го учили и къде са го практикували. Направи си труда да вземеш един счетоводител от Икономическия институт. Ами, той една година ще гледа тук като препариран. Трябва да го сложиш до някой опитен счетоводител, демек почваш наново да го учиш. Образованието ни е под всякаква критика! Отделно какво производство имаме в България, че да могат фирмите да голеят? Богатият човек е над нещата. Той иска да плати някъде, да се покаже. Ще ви дам пример с Адмира Вакер. Отиваме там, няма ги никакви, ложите им стоят. Сготвил им готвачът пържолите, чака ги, но те не отиват. Обаче са платили по 80-100 хиляди евро да помогнат на отбора. Това са местни малки и средни бизнесмени, които живеят в квартала на Адмира Вакер. За Копенхаген няма да казвам, защото това е държавен проект. Ако искаме да прекопираме тук тези модели, просто трябва икономиката да е на съвсем друго ниво. А и нещо друго – западните компании, които са инвестирали в България огромни средства, не ги интересува българският спорт. Единствено Лукойл поддържа баскетбол и волейбол. Да сте чули някоя от големите западни компании – търговските вериги, други разни обирджии, да кажат – дай за някоя детска школа да дадем 20 лева примерно, да им купим по един сладолед на децата? Няма, всичко се прибира, кашира и на Запад. Нормално е. Дошъл е тук, каквото може да изпомпи. Въпросът е, че и местните ентусиасти вече са на изчезване. Както казва един мой приятел бизнесмен – много хиени, а мършата е на приключване и няма какво да кълват.

източник: cska.bg

- Тогава как ще имаме нови феномени в спорта като Стефка Костадинова, Вальо Йорданов, Любо Ганев, Армен Назарян, Стоян Делчев, Таня Богомилова?

- Ами, тя вашата и моята е заминала, бе, братя и сестри! Поне си направихме кефа да ги гледаме. А и като гледам младото поколение, не е толкова ентусиазирано. Когато не са израснали с такива големи звезди, гледат там нещо във Фейсбук, Инстаграм… Никога няма да имаме! Ето сега евала на момиченцето, което спечели злато на олимпиадата в тройния скок. Ами, нашият Едмонд Назарян  – бронзов медал. Чакаме го да порасне още две години, че да спаси борбата, както баща му правеше. Въпросът е, че атлетката ни, която взе медал в Рио, цяла година се готви в Холандия. Кубрат е останал последния мохикан на неолимпийски спорт и горе-долу нещо се говори за България и колкото и да го плюят - Гришо. Аз все си мисля, че в нашия съзнателен живот, друг като Григор Димитров няма да се роди. И до там опира нашият спорт. Трябва да се прави генерална стратегия за спорта, защото доктрина е много сложна дума, да тръгне и да се чакат плодовете след 10-12 години. Сега Красен е мераклия-министър, отдава му се, разбира ги нещата, навсякъде иска да помогне. Но примерно утре ще падне това правителство и ще сложат някой изкуствовед за министър на спорта, както имахме такива случаи, и пак отидохме в канала. Гледайте унгарците – 18 медала на Олимпиадата в Рио. От тях 8-9 в плуване, джудо – световни спортове. Каква стратегия имат там? 3500 евро заплата на треньор. Орбан им е направил 14 стадиона. Бил диктатор, не знам какъв бил…Ето такъв диктатор искам аз! 14 чисто нови стадиона, 6 плувни басейна, две огромни зали – една в провинцията и една в Будапеща за борба, джудо, самбо и другите силови спортове, лекоатлетически писти и какво ли не! Ето това се казва доктрина в спорта! Нормално е да взимат медали.

  - Може би децата ни за подбор в спорта станахa по-малко.

- Демографският срив е катастрофален. 56 хиляди деца са се родили миналата година. Раздели на две момченца и момиченца, стават 28 хиляди. От тях извади 40% циганчета - 12 хиляди. И от 28 станаха 16 хиляди – от тях трябва да станат баскетболисти, волейболисти, борци, щангисти, футболисти, компютърни инженери, политици, адвокати, съдии, прокурори и т.н. Откъде? Няма материал! Другото нещо – така наречените „домашни терористи“, както им викам аз. Майка му и баща му го водят за ръката на „Армията“. Абе, той е 85 кг пети клас, а те искат централен нападател да става…Викат, че е най-добрият и чак на мен ми звънят да ходя да го гледам. Казвам – хора, по-добре борец да стане, щангист…Не, футболист! Знаеш ли как обича футбола? Колко пари струва да платим? Кое да платите, бе, братче! Ето това е болната амбиция! Да не забравяме и общностите, които се изселиха от България. Всяка година между 52 и 56 хиляди млади, енергични хора, в разцвета на силите си, баш бачкатори, заминават. А тези, които избягаха по-рано, техните деца са там. Онзи ден си говорим с един приятел – защо не ги търсят от националните отбори? Буши като стана директор в Албания на Футболния съюз, отиде и ги изнамери всичките. Половината играят за Албания, половината за Швейцария. Да почнем да ги издирваме, да идват тук да играят в юношеските национални отбори, в младежките и да видим какво има. Дочух, че само едно-две момчета са извикали, а те са много. В Испания са 350 хиляди българи и продължават да изчезват. То се вижда и от продажбите. Нормално е да падат, защото всяка година един цял град си заминава. Хора, които могат да карат коли, да изкарват пари…

- Как гледате днес на българските медии?

- За журналистиката като за Левски – или добро, или нищо.

- Скоро не сте питали журналист с култовото „Ти къщичка за пиленца правил ли си?“. Помните ли го?

- Като гледам, само вие останахте и тези, които четат новините.

– Днес в България са времена, когато и богатите плачат. Защо се получава така?

- Да ти кажа честно, не съм плакал от погребението на моя брат Фачо, а и не мисля да плача. За какво да плача? Нагледах се на всякакви видове истории в моя живот, а той вече е много дълъг. И на предателства, и на приятелства, на всичко съм се нагледал. Абсолютно нищо не може да ме трогне.

- Преди шест години казахте, че т.нар. „захарна афера“ срещу вас е измислица, но очаква ли се и съдът да го каже след като мина вече толкова много време?

- Ще стане ясно, да. Шест години си ходя винаги като ме повикат там, съдят ме, дела…Нормално е. Нека да се уверят хората. Минаха експертизи, видяха се какви са нещата. Съдът ще каже. В крайна сметка затова е съд.

- Олигарх мръсна дума ли е в България?

- Много често журналистите спекулират с думата олигарх. Навремето като са ми преподавали в Икономическия, олигархия означаваше смесване на политическия, финансовия и индустриалния капитал. Като кажем това определение сега, дай да видим кои са олигарсите. В кого е индустриален, политически и финансов капитал? Имаме едни бизнесмени, включително и аз се слагам в това число, потънали в кредити, обслужват ги и пълнят гушите на банките. Това е нашата родна действителност или олигархия. За да си олигарх, трябва да имаш банка, пет-шест огромни предприятия и да си нещо като депутат или заместник-председател на политическа партия. Не че ги няма и такива, но пък чак в това голямо измерение…Смея да твърдя, че ги познавам горе-долу.

 - Навремето бяхте щастлив, когато събирахте от всички олимпийски спортове шампионите и медалистите да им дадете премии. Сега пак помагате на спорта, но „по договор“.

- А „по договор“, даваме им заплати всеки месец и отделно превеждаме на разни федерации пари.

- Колко по-различно емоционално е?

- Това е работа на парче. Трябва да има стратегия. Взели от мен, като свърша парите, ще им кажа, че нямам повече, ще идат при друг… Закърпват се едни дупки. Или трябва стратегия, или нищо. Направо ѝ се чудя на Илиана Раева. По цял ден бръмчи и пак удържа фронта. Браво на нея! Знаете по-добре каква е ситуацията в борбата. Не са проблем парите, дори и кадрите вече не са проблем. Проблемът е, че няма материал с какво да работим. Това е цялата работа.

- Петнайсетина години правехте голям футбол в малък град. Разбихте двуполюсния синьо-червен модел, отборът ви игра и в групи на Лига Европа, и в елиминации през пролетта. Как гледате сега на това време, когато сте начело на един от двата гранда на България?

- Беше много интересно време. Още хората не бяха избягали, градът беше малко по-голям. Имаше ентусиазъм.

- Сещате ли се за онези години?

- Хубаво беше, да. Не мога да го отрека. Но нещата вече са в съвсем друга посока. Хората са се готвили години наред, защото са знаели, че ще ги има тези групови фази на евротурнирите и т.н. Примерно Копенхаген се обединяват два отбора 5-6 години преди да почнат груповите фази, държавата застава зад тях и казва, че трябва да се направи един отбор, който всяка година да бъде лицето на Дания. Тук вече УЕФА и ФИФА развъртяха големите пари. Виждаш какво става, няма слаби отбори. Всеки се бори да изкара кинтите. Един път ще ти мине номера да пробиеш играчи на другия отбор, за да влезеш някъде. Втори път ще ти мине номера да купиш съдия от Европа. Но старите хора са казали – един път стомна за вода, втори път и на третия ще се счупи. Аз не съм мегаломан да си представям такива розови сънища и да живея в тях, а и не съм мечтател като целия китайски народ. Но знам, че ако имаш що-годе добър отбор не е невъзможно донякъде да се промъкнеш. Има и голяма доза късмет. Някои от големите отбори подценяват турнира Лига Европа. Примерно немските тимове не ги интересува това състезание, за английските да не говорим. Но французи и испанци да не ти се падат. Те си признават всеки един турнир. Наистина е хубаво, но се разровете в статистиката – ЦСКА с четири мача играе полуфинал, а ти с четири мача не можеш да се докопаш до плейофа. При Левски е същата история - с три-четири мача – полуфинал. Евала на Платини, ако той е измислил Лига на нациите, защото ставаха едни безсмислени мачове на националните отбори. Пък и никой не ще да играе с нас, защото покупателна способност ли имаме, стадион ли имаме като хората, какво имаме? Нищо нямаме. Сега виж колко е интересно – като биеш, се качваш нагоре, има някакви минимални финансови стимули. Има си интрига. Ето Грузия вече се класира за по-горното ниво, а Полша с Левандовски отпадна в по-долното.

– Пътувате много често до Китай. Ще изгрее ли от Изток и финансовото слънце за българската икономика?

- Много се надявам да се случат някои проекти с китайско участие. Премиерът на Китай беше тук и мисля, че се разбраха с нашето правителство. Ако се случат, според мен брутният вътрешен продукт на държавата рязко ще скочи и ще се създадат доста работни места. По мои груби сметки са около 10-15 хиляди. Дано да се случат, защото с политиците е малко като с футболните съдии – говори се с тях, ама никога не им вярваш.

– За финал спазваме традицията в „Код Спорт“ за по един личен въпрос към гостите ни. Вярно ли е, че напоследък разпускате през уикендите с физическа работа, заедно с вашите служители, във фермата ви в Бялка?

- Да, имам си ферма, коне, крави, бикове, овце и си бачкам. Даже като свърша с вас, имам една среща и отивам към Ловеч, защото тук вече въздухът не ми понася. Плуват много акули, а аз съм кротушка. Да не вземе да ме глътне някой.

– Последно една прогноза. Когато ще излъчваме този епизод от „Код Спорт“, ще са завършили двубоят Лудогорец – Левски и боят на Кубрат Пулев с Хюи Фюри. Как ще завършат?

- Едното събитие задължително ще го гледам – Кубрат срещу Фюри, който не е британец, а ирландски циганин. Но има един филм за ирландските цигани – страшни боксьори са. А другото събитие мисля да го пропусна, защото не искам да си причинявам такава болка в почивен ден.