Аспарух Никодимов започва футболната си кариера сравнително късно. Преди това практикува футбол единствено в кварталните игрища в Коньовица. В днешно време кварталът, превърнал се в люпилня на футболни таланти, носи различни наименования – Разсадника, Илинден, част от Красна поляна.

На 16 години Паро Никодимов започва да тренира организирано с отбора на Септември. В предаването „Другата игра” легендарният футболист се завръща обратно към корените си. Там, откъдето всичко започва.

Сега обаче стадион "Септември", на който е направил първите си стъпки като футболист, изглежда покъртително и дори тъжно.

„На този терен всичко съм изградил – и като характер, и като любов към футбола. Това е мъка, престъпление спрямо младите хора. Искаме да играят футбол, да спортуват, а вижте какъв хубав стадион на какво прилича в момента. Това е трагедия. То не прилича на стадион, ами на сметище”, започва легендата на ЦСКА.

„Сравнително късно почнах да тренирам – на 16 години. В почти всички квартали имаше много бивши футболисти. Мачовете си бяха много сериозни, с много сериозна публика. Коньовица беше един от бедните квартали на София. Хората обичаха много футбола. Където имаше празно място, се играеше. Всичко можеше да се играе тук. А сега? Кой ще си пусне детето тук? Само, ако ходиш, можеш да си счупиш крака”, продължава той.

„Като едно голямо семейство се живееше в квартала. Беше по-беден животът, нямаше толкова странични занимания. Хората не роптаеха толкова срещу държавата, както сега. Сега, ако питаш петима души, четирима ще ти кажат, че държавата е виновна за всичко. Никой няма да каже, че ние хората сме виновни, защото сме калпазани. Все искаме да се оплакваме”, допълва той.

През 1964 Аспарух Никодимов преминава в ЦСКА. За отборите на ЦСКА Червено знаме и ЦСКА Септемврийско знаме изиграва 296 срещи и отбелязва 58 гола в "А" група за периода 1964 - 1975 година. Шампион на България шест пъти - през 1966, 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г. Носител на Купата на Съветската армия пет пъти - през 1965, 1969, 1972, 1973 и 1974 г. с отбелязани 18 гола. 

„Всеки с времето си, всеки с късмета си. Доволен съм от живота си. Богатството е относително нещо. Като играч и треньор, винаги съм държал, когато си на терена, да си свършиш работата. Да няма лигавене, да няма подценяване. Нищо, че отборът беше пълен със звезди. Когато играех, именно поради някакви такива подценявания понякога падахме. Този резултат с Левски, когато стана резила 7:2, бе именно заради подценяване”, казва още Паро Никодимов.

„Футболистът води над треньора Паро, защото имах повече титли (б.р. шест титли от първенство и пет Купи на Съветската армия). Докато като треньор не можах да ги докарам до толкова. Тогава пък имах повече международни успехи, така че горе-долу 0:0. Във футбола ми липсват големите мачове. Когато гледам такива мачове, настръхвам”, завършва легендата на ЦСКА.

Вижте повече във видеото!