Бившият собственик на Левски Тодор Батков заяви, че е допускал много грешки, но никога не е предавал клуба и не е правил компромиси за негова сметка.

„Правил съм компромис със съвестта си, но е било в името на това Левски да побеждава, да печели титли и купи. С някои нещата не се гордея, но мръсотията в българския футбол е колосална. Допуснах прекалено голямо текучество. Всеки полусезон – привличаме, освобождаваме. Много малко футболисти успяха да паснат, да се впишат. И на всеки 6 месеца или година си заминаваха. А така отбор не се прави. По отношение на треньорите съм правил компромиси. Не винаги съм имал удачни решения, но всичко съм правил в името на доброто на Левски”, заяви Тодор Батков в интервю за агенция „Блиц“.

Попитан дали сега Левски е в добри ръце, Тодор Батков отговори:

„Трудно ми е да преценя. Аз не комуникирам със Спас Русев. След като човекът дава пари, трябва да го уважаваме. Аз му симпатизирам и призовавам всички да го подкрепят. Защото времената са изключително тежки. Левски е нещо голямо. Най-голямото в България! И този, който е начело и който трябва да дава парите, има голям дълг и отговорност. И усилията, които прави, трябва да му бъдат признати. Не знам какво е финансовото състояние. Доброто, е че успяха да затворят информационния поток. Преди беше Аврамов дом. Всеки дава изявления, постоянно изтича информация – обективна, необективна. Снощи са взели защитник, който може да играе и в центъра, и на бека. Значи се прави селекция. Не съм чул да има драматични забавяния на заплатите. Просто на Спас Русев трябва да му бъде помагано.

- Как ви изглежда Левски в момента?
- Левски си е Левски. Не бих казал, че първият отбор стои зле. Най-добрият отбор след Лудогорец. Безпроблемно ще вземе второто място. Може да се опита да направи нещо повече. Ще бъде трудно, но не и невъзможно. Спомням си през 2013 година, когато бяхме отписани от всички след злополучния мач в Гоце Делчев. Обаче стигнахме до финала. Видяхте какво стана в Англия миналия сезон с Лестър. Всичко е възможно и Левски не бива да бъде отписван. Да, първият състав има нужда от освежаване, от нови попълнения – двамата крайни защитници трябва да имат алтернативи. В средата на терена стоят добре, има опции. В нападение новият от Верея ми направи добро впечатление. Трябва да помислят за външни халфове. Хубаво е, че Илия Димитров се връща – наше момче е, от школата. Самата школа обаче ме тревожи. Като резултати най-вече. Нямам поглед, но гледам класирането и виждам – Левски е в средата. А никога не сме били средняци – или шампиони, или в борбата за призовите места. Сегашното положение не подхожда на школата на Левски.

Най-много ме тревожи отлива на публиката. Може би хората се умориха. Вече шест години на сухо, без нито един сериозен успех. След нелошата ни игра през 2010 година в Лига Европа, следваха тотални провали в турнирите, имахме години и без квота. Липсата на публика е най-големият проблем.

- Ще се справи ли Елин Топузаков като треньор на Левски?
- Елин е един от най-сърцатите футболисти, с които съм работил. Изключително почтено момче и голям боец. Всеотдаен. Няма да забравя 2004 година март, когато се наложи аз да поема товара. Тогава Чорни се оттегли и искаше да даде акциите на вътрешния министър – лека му пръст, професор Георги Петканов. Аз взех решение да взема клуба с ясното съзнание, че не мога да си позволя харчовете, които той правеше. Всъщност аз ги правех с негови пари тези харчове и донякъде съгласувано с него. Тогава рязко намалих заплатите и няма да забравя - Елин даже не погледна договора. Каза: „Щом трябва и в името на Левски го подписвам“. Тогава беше капитан. Намалих заплатите наполовина, а той даже не погледна. Подписа на секундата, без да гледа сумата. Естествено, това беше отличен пример за другите футболисти. Това е нещо, което никога няма да забравя. Аз го окуражих да вземе треньорски лиценз в последните години на кариерата му. За качествата му не мога да давам оценка, все пак съм далеч от отбора и почти не комуникирам с никого.

- Каква трябва да бъде политиката на Левски – чужденци или собствени кадри?
- Ако трябва да съм честен  – 1998 и 1999 година ние първи изпуснахме духа от бутилката. Тогава господин Чорни взе Левски. Вдигнахме ударно заплатите, взехме множество чужденци. Но въпреки това се опитвахме да държим някакъв баланс. Поне докато аз управлявах. А това не е малко – 14 години. Винаги сме имали в първия отбор и на терена минимум 50% българи. Включително при звездния отбор. Тогава пак съотношението бе 50 на 50. Това е магията – баланс между собствени юноши и качествени чужденци. Аз съм си водил статистика – при 25-26 футболисти, поне 11-12 да са продукт на нашата школа или да са играли в Левски, след това да са били на гурбет и после да са се върнали. Винаги съм смятал, че това е важно. Футболистите да са почувствали усещането, да носят духа на Левски, духа на победители. Моделът Лудогорец не подхожда на Левски. С 90-95% чужденци няма как да подхожда на Левски.


- Все пак вие дадохте път на Станимир Стоилов като млад. Виждате ли нов Мъри за Левски в лицето на Топузаков?
- Защо не? Но Станимир Стоилов имаше до себе си Наско Сираков. Не казвам, че Станислав Ангелов няма качества. Освен това по времето на Мъри имахме изключително талантливо поколение от школата. Част от концепцията на Стоилов, когато реших да го върна през април 2004 година, беше да се заложи на 7-8 момчета от школата. Единствено Живко Миланов поиграваше от време на време като титуляр, всички други бяха или в юношеските формации, или ги вземаха само по лагери да попълват бройката. А такива момчета сега няма. Второ – имахме изключителни чужденци. Лусио Вагнер, Ричард Еромоигбе... Ричи дори беше докаран от Чорни, а след това натирен и се наложи аз да си го купя от Черно море. Аз си платих за футболист, който бе докаран от Чорни. Същото се случи и с Лусио Вагнер. Голямо попадение беше привличането на Игор Томашич. Бардон беше най-голямото попадение – класа, характер. Няма да забравя – началото на 2005 година направихме контрола със Сливен на техния стадион. Бардон излезе без никаква подготовка и показа веднага на какво е способен. Хващам се напоследък, че много го избивам на спомени. Не знам, може би остарявам...

- Москва не ви ли навява и лоши спомени от Казанската афера?
- Това е една от черните страници. Тя беше последвана от първия ми тежък конфликт с феновете, макар аз до ден днешен да не виждам своя вина. Не съм имал възможностите на Чорни, нито на Домусчиев сега. За мен винаги просперитетът на Левски е бил абсолютен приоритет. Всичко друго беше на заден план – моите бизнеси, дори нуждите на семейството ми. Въпросната аферат беше интрига от България с идея да ни омаломощи за предстоящото дерби с ЦСКА. Имаше и привкус на незаконни залагания и печалби. И беше акт на отмъщение за това, че 2009 година станахме шампиони с онзи знаменит мач на националния стадион, въпреки че половината ни отбор бе контузен, а други излязоха по време на мача. Говоря за Гонзо и за Йовов.

- Чувствахте ли се предаден от някого отвътре в клуба?
- През цялото време. Започвайки от 2008 година. Нямам нищо против нито към Наско Сираков, нито към Мъри. Просто с цялата си същност чувствах, че след отпадането от Тампере и изключително злощастния сезон 2007/2008, който се срутихме от небесата, трябва да има промяна. Все пак от Шампионска лига, титла, купа, селекция за над 3 милиона евро – Рабех, Бензукан, Тасевски, тримата бразилци, накрая завършихме сезона на 16 точки след ЦСКА. Усещах с цялото си тяло, че трябва да има промяна, катарзис. Да се възроди отборът, да се върнем на пътя на победата. Още в края на 2007 година, когато паднахме от ЦСКА с гол на Машадо, поисках оставките на Мъри и Наско. А те го направиха театрално и извикаха всички журналисти, все едно не съм аз работодателя, който осигурява заплатите, а те! Тогава привиках Стоилов и му казах: „Аз съм изключително доволен от теб и работата ти. Моделът ти успява и искам да продължиш. Но искам да освободя Наско Сираков“. Даже му предложих той да поеме цялата власт и да бъде българския Фъргюсън. Мъри обаче ми отговори, че не е дошъл още моментът. След 6 месеца пак не беше дошъл моментът. Според мен оттогава започнаха да ме предават хората. А аз давах каквото можех и правех всичко за Левски. Каквото можах направих, каквото имах - дадох. С тези думи дадох акциите на Иво Тонев, Николай Иванов и Александър Ангелов.

- През известно време се появиха информации, че все още държите основния пакет акции в Левски...
- Пълни глупости. Даже без да ме молят, проверих, че след ревизията към 30 юни 2014 година, се бяха натрупали някакви задължения към 1,5 милиона лева, които бях дал като заем. Аз самият дадох документите на Баждеков, че всичко е изчистено – нито съм акционер, нито кредитор. Има малък пакет само, който остана в касата ми – около 1 процент акции.

- По ваше време започна строежът на Сектор А, а все още е без козирка...
- Всичко опира до пари. Аз бях доста скептичен. Нелепо е да го кажа сега, но получих уверение, че ще получим помощ, а главно разчитах на договорката с Газпром за генерален спонсор. Не е тайна, че имаше такава договорка и то 5 години и за много сериозна сума. Остана обаче отворен въпросът да получа допълнително пари за сектора, който тогава вече планирахме да започнем да строим. Руснаците бяха пределно ясни – всичко стартира, когато започне проектът „Южен поток“. Казаха: „Както помагаме на Цървена звезда, най-популярния клуб в Сърбия, така ще помагаме и на Левски, който е най-популярен в България“. Но видяхте какво се случи. Да, по мое време и по времето на Иво Тонев започна. Но за да няма козирка, причините бяха финансови. За сметка на това секторът не е лош. Толкова модерен сектор няма. Не знам какви са били мотивите на Спас Русев или някой от негово име заяви, че секторът трябвало да бъде разрушен. Това са глупости. Секторът е много добър. Е, малко скъпичък излезе и голяма част от парите не са платени още, но беше започнат по време на разговорите с Газпром. Но „Южен поток“ не се осъществи, а аз няма кого да виня за това. Може би политиците само. Защото аз съм привърженик на този, а и на други проекти, които да затвърдят геополитическото място на България – на кръстопътя между изтока и запада, между Европа и Близкия изток. За жалост нищо не се получи. Като всяка добра идея – торпилира се, бламира и така..

- С кого освен с Баждеков поддържате контакт в Левски?
- Продължават да идват фенове при мен. Много от близките ми приятели са левскари. С Гонзо се чуваме. Пожелавам му успех в Черно море. Той е добър треньор и виждате какво се случва – всички се съобразяват с отбора му. Един много добър и стойностен отбор.

- С Мъри и Наско?
- Не. С Мъри се видяхме на промоцията на една книга. Той продължава да бъде най-успешният треньор на Левски.

- А би ли успял пак, ако се върне?
- Защо не? Той има качества, работохолик е. Не е имало треньор, който да работи толкова много. Той сутрин отиваше рано – в 8 часа. Занимаваше се не само с първия отбор. Следеше школата, тренировъчния процес във всички формации. Присъстваше на много тренировки. Много добре се справяше със селекцията, разузнаване, възстановяване, с тренировките и новите методи. Много уважавам Мъри и Наско. Те имат невероятен принос за успехите. Моята роля беше да осигуря организацията и финансирането.

- Какъв е моделът за България – „бащица“ или няколко акционери?
- Моделът „бащица“ е най-удачният за България към този момент. Пример е Лудогорец. Но Кирил Домусчиев има голямо предимство – започна с отбор с някаква история, някакви традиции, но без екзалтирани фенове и без кохорта знайни и незнайни ветерани. И всички със самочувствието, че са дали и трябва да получават, не само уважение, а ако може и нещо друго.

- В тази връзка много ли са идвали при вас за постове в Левски?
- Да. Аз уважавам легендите на Левски. На които съм могъл - съм помагал. Както и на фенове. Включително лични драми, проблеми. Дори фенове, които са имали проблеми с полиция и съдилища заради любовта си към Левски.

- А имало ли е натиск от феновете за определени решения?
- Абсолютно! След казанската афера нещата се отпушиха. В определени моменти това е помагало, но в повечето случаи е пречело на Левски.

- Ако някой ви предложи, бихте ли се върнали в Левски?
- Не! Всяко нещо има начало и край, независимо дали е хубаво или лошо. Аз не съжалявам. Имах шанса да бъда начело на Левски, да се докосна до народната любов. Невинаги получавах само любов. Но нека сега да дадем път на другите.