Трима богати и амбициозни мъже, три отбора и само една титла, която всички искат. Заявеното желание, предприетите стъпки и очертаващата се непримиримост със сигурност ще направят Първа лига много интересна най-вече в частта на призовата тройка. Изненади едва ли ще има. Конфигурацията Лудогорец – ЦСКА – Левски ще бъде на върха, но е крайно любопитно как точно ще се подреди след края на сезона. 

След пет поредни титли фаворит остава Лудогорец. Къщичката в Разград е подредена – качествен отбор, добра организация на работа и рутина, която не е за изхвърляне. Разсейката е свързана с участието в Шампионската лига. Няма как фокусът на отбора, поне до декември, да не бъдат мачовете в Европа. Това може да се окаже проблем, защото ще се губят точки, както се случи в Пловдив например. Ясно е, че голямата играе е в Шампионската лига, ясно е, че ще има залитания, но въпреки това Лудогорец остава фаворит, а най-важните мачове със сигурност ще са пролетните, когато първенството навлезе в плейофната фаза. Кирил Домусчиев не може да си позволи да изпусне добрата инерция и поредната атака на Шампионската лига догодина, която генерира добър финансов приход и вкарва клуба в процес на самоиздръжка.

Успехът за Гриша  Ганчев и ЦСКА-София е от първостепенно значение - не толкова заради самата титла (Ганчев си има няколко), а заради процеса на „припознаването“, който не върви толкова гладко, колкото се опитва да ни убеди трол системата (справка посещаемостта на последния домакински мач с дебют на нов треньор) и факта, че футболистите от историческата Купа на България, останали в отбора, се броят на пръстите на едната ръка. ЦСКА-София се нуждае от успехи, защото футболния фен в България, в повечето случаи, обича когато се побеждава и тогава ходи на мачове. Гриша Ганчев предприе необходимите, според него, стъпки, привлече футболисти с добри визитки, сега остава да видим дали ще направи отбор, защото това не е толкова лесен процес. Новият треньор все още е по-известен като син на баща си и неговото доказване тепърва  предстои. За чужденците ще е нужна адаптация, която може да дойде бързо, но може и да се забави. Всъщност привържениците на ЦСКА, които през ден-два определят Лудогорец като чужд тим, заради присъствието на малко родни футболисти в състава, може би ще се почустват малко неловко от съжденията си след няколко седмици, на база визията на техните любимци, но това е друга тема. Темата за чужденците в българския футбол е актуална и вече стана ясно, че силен отбор само с български момчета няма как да стане.

Новото лице в българския футбол Спас Русев влезе с гръм и трясък. Засега само на думи. Обеща титла и заяви, че неуспех ще е негов личен провал. Ясно е, че Русев има необходимия финансов ресурс да обезпечи клуб като Левски. Големият минус -  все още няма никаква представа каква джунгла е българския клубен футбол. Тоест няма нищо общо с Висшата лига, до която той е близък. Левски си е Левски. Има си треньор европейски клубен шампион, но като че ли липсва футболен потенциал за маратон с други думи казано достатъчно равностойни футболисти, които да издържат на дългия сезон. Чисто организационно „сините“ като че ли изостават от двата си основни конкурента, но не трябва да забравяме, че миналия сезон вървя рамо до рамо с Лудогорец до момента на преизчисляването на точките.

Предстои ни интересен сезон с амбициозни собственици, надъхани футболисти и фенове. Българският футбол има нужда от подобна битка, но титлата е само за един!