Бившият президент на Левски Тодор Батков говори пред колегите от "Топспорт". Той заяви, че отборът на "Армията" не е ЦСКА, като допълни, че "сините" на няколко пъти са били на крачка от подобно нещо. 

Търпяхте ли негативи от прякото си участие в ръководството на клуба? Загуби ли бизнесът Ви, пострада ли личният Ви живот от времеемката и трудоемка задача "Левски"? През известна част от времето, в което бяхте начело на клуба, водехте и едно от най-големите дела - Чорни срещу Дерипаска, да речем. Процес за 3 млрд. долара.

- Доста хаос се бе възцарил в моите бизнеси. Все още не мога да си оправя нещата. Бях много зает и почти не слизах от самолетите. Бях натрупал 3 млн. мили в една от компаниите, с които пътувах, буквално за няколко години. И Левски ми беше на главата. Няма да забравя, играехме решаващ мач с Верона на националния стадион за влизане в Шампионска лига. А аз в Букурещ се занимавам с една рафинерия, която беше купил г-н Чорни. И съм в тяхната агенция по приватизация, но виждам часовника, че става вече 15:30 часа. А мачът беше в 20:00 часа. Вдигнах скандал, казах им, че няма да слушам повече глупости, моят отбор играе за влизане в Шампионска лига. Обадих се на техния Бойко Борисов, главен секретар по това време, той прати кола с барети, с лампи, която тръгна пред моето Ауди. Минахме като фурии през цял Букурещ, обадих се на КПП-то в Русе, никаква проверка и 19:50 часа бяхме на националния стадион. Точно застанах на тунела и ги видях момчетата. Окуражих ги и точно тогава повярвах, че можем да влезем в групите, защото видях в очите им хъс, злоба. Така, както трябва да бъде преди такъв мач. И Топчо, и Бардон гледаха така, както трябва да гледа един спортист и боец.

Как се отказва оферта за работа и реализация в САЩ? Как се отхвърля предложение, в размер на $80 000? В онези години. Кое Ви накара да изберете да останете в България, като правен съветник в Министерски съвет?

- Откъде го знаете това? Да, 1991 година ме поканиха да остана в Тампа, в адвокатска къща, която се занимаваше с емигранти. Очакваха вълна от Русия и бяха впечатлени, че говоря освен българския и английски, също така и руски. А и че съм оправен. Предложиха ми $3000 месечна заплата, $500 представителни, членство в клуба на военноморските сили на САЩ, на Университета в Тампа, който е един от най-старите, $20 000 фирмен заем, ако реша да си купя къща и помощ, да си защитя образованието. Перспективата ми беше да стана партньор. Те изкарваха до $500 000 на година. Тогава много мислех, имах и емоционална причина да остана, разбирате ме, но беше голям оптимизъм, нямаше как да скъсам с родината. Мечтаех и вярвах, че... Колко е България? Като една човешка длан. Вярвах, че за десетина години ще я направим Швейцария. Това е причината да се върна и не съжалявам.
Футболът е мелница. Не подадеш ли суровина, камъните започват да стържат на сухо и в един момент всичко се разпада. 

Кой беше най-правилният Ви ход в Левски? А коя беше най-голямата Ви грешка?

- Най-голямото ми постижение е, че успяхме да направим Левски тема, която занимаваше цялото общество. Наред с големите теми като ежедневието, дейността на правителството, политиката и т.н. И тази тема беше главно с положителен знак. Дадохме радост на хората. Много дълго време. Грешки много съм правил. 

"Казанската афера" ли е най-неприятният момент от престоя Ви начело на клуба?

- Всичко съм направил в името на Левски. Опитвах се по някакъв начин да вкарам пари в клуба. Защото това е мелница, разбираш ли? Не подадеш ли суровина, камъните започват да стържат на сухо и в един момент всичко се разпада. А парите са крайна величина. Имат това лошо качество, че свършват. Вечният съперник ми го нареди това. Но те си платиха, общо-взето. Има Господ за това. Както и да е. Не им желая злото. То, всъщност, къде е вечният съперник? Те май вече не са 1948, а си останаха само ЦСКА, така ли? Тези, които са в "Б" група. Не е ли това истинското ЦСКА? Не искам да се заяждам, но мисля, че са в голяма заблуда тези, които подкрепят в момента отбора на Ловеч, който играе на стадион "Българска армия". Това не е ЦСКА. Това не го допуснах да се случи с нас. Ние сме били няколко пъти на крачка от подобно нещо. Първо, когато г-н Чорни се оттегли, спокойно можех да се направя на мишка. Слава Богу, че не съм такъв. Март 2004 година, по никое време, даже първенството не беше свършило. Тогава уж се борихме нещо с Жоро Илиев, лека му пръст, макар че беше ясно, че той ще стане шампион, а в един момент спонсорът се оттегли. Аз какво правя? Можех да кажа, че съжалявам, да се извиня и да приключа всичко. Вторият случай беше драмата с лицензирането 2014/2015 година, когато тръгнах да подарявам акции на хората срещу помощ за лицензиране. Имаше много тежки моменти. Но паричният проблем, пак казвам, е основен.

Връщаме се към настоящето - трябваше ли да бъде освобождаван Даниел Боримиров? Защо, според Вас, се стигна до това решение?

- Винаги съм имал политика да давам възможност на бившите футболисти, легенди или както искате ги наречете, да останат в клуба и да се занимават. Това съм го правил безкористно. Съобразявал съм се с всякакви капризи, претенции. Тъй като футболистите, в голямата си част когато са звезди, като дойде моментът за приключване на активната спортна кариера, не си променят съзнанието. Те остават със същите претенции и очаквания от живота, а нещата не са такива. Нито могат да получават същите пари, нито пък да бъдат толкова популярни. Не го казвам в случая за Боримиров. Напротив. Той ме подкрепи 2008 година, окачи обувките на пирона, което може би беше грешка. Ако той играеше, нямаше да се издъним с БАТЕ (Борисов) и можеше да играем още един сезона в Шампионската лига. Така си мисля.

Дани е добро момче, обича Левски, но в крайна сметка нека дадем възможност на новото ръководство да си подбере екипа, с който да работи. Дани винаги е бил и ще бъде левскар. Не искам да говоря от името на новите. Но мисля, че това е нормално и логично. Не може всички да са там. Иначе с възрастните ветерани винаги съм бил толерантен. И с Бобата Жечев, и със Стефан Аладжов. За тях, по мое време, винаги е имало място. Доколкото знам това продължи и след това.

Петър Хубчев. Това ли е точният човек за отбора? Обеща, че ще има дисциплина, че ще разчита на младите таланти от школата и в крайна сметка го прави. Дойде ли време за край на безконечните треньорски промени в клуба?

- От България - да, той е точният избор. Според стила му на работа, като че ли е най-подходящ за клуб като Левски. Желязна дисциплина в съблекалнята, по време на тренировки, на официални мачове. Спазване и на тактическа дисциплина. Така трябва да бъде. Изпуснеш ли контрола започват групички, чужденци срещу българи, "звезди" срещу "незвезди", млади срещу стари... И се вижда на терена, а после и в резултатите. Но задължително трябва да се дава път на младите.

Имаше ли чуждестранен треньор, който се справи на много добро ниво с работата си в отбора? Трябваше ли някой от тях да остане начело? Видяхме какво постигна Йоканович в Англия.

- Да, може би това беше грешка. Той беше много добър треньор, но имаше странен стил. Не комуникираше с отбора. Поиска самостоятелен кабинет, освободихме му съдийската стая. Идваше на стадиона 15 минути преди тренировка, тръгваше си 15 минути след тренировка. С отбора комуникираха неговите помощници. За условията на България това не мисля, че беше много добре. При положение, че в тима имаше наши, чужди, по-млади, по-стари... Не можах да установя с него добър контакт. Освен това станаха една-две издънки. Помня че много се ядосах на един мач с Любимец, където едвам ги бихме, после бях на преговори с "Газпром", когато стана издънката с Локо (София) и тогава ми падна пердето, обадих се на Сираков и му казах "Наско, хайде стига". Може би сбърках. Може би. Тогава отборът нямаше стабилен финансов гръб. Аз не можех да изпълнявам тази функция. Може би това е било причината.