ЦСКА го направи само с българи. Значи може без скъпоплатени чужденци, без огромни заплати и без претенции.

Да, оказа се, че нещата могат да се получат с много труд, работа и постоянство. И не на последно място сплотен колектив и добър треньор.

Видя се, че високи резултати могат да се постигнат и с момчета от школата, които не са в клуба заради баснословни суми или някаква друга изгода, а просто от любов към емблемата. Не всичко е пари! Чувството и емоцията да играеш пред 35 хиляди верни фенове навярно е неописуемо и незаменимо. Едва ли има български футболист, без значение от кой отбор е, който ще ви каже обратното.

Е, значи излиза, че школите работят и могат да изкарват юноши за мъжкия футбол напук на нестихващите скептични обяснения, че не функционират и не произвеждат таланти. Защото навсякъде има страхотни момчета – в Левски, Литекс, Ботев, Локомотив Пд, Пирин, в любимия ми Локомотив София. Навсякъде. Въпросът е да получат шанс, а вълшебната думичка е търпение. Търпение и още търпение!

Естествено трябват трима, четирима по-опитни, за да може младите да се завъртят около тях, да се научат от тях, но тези малките да са болшинството в отбора. И да не бъдат отписвани след един или два слаби мача.

Фактите са неоспорими. Вече няма съмнение, че може само с българи.

Ако не вярвате, попитайте Христо Янев, той знае как.