Съвместна публикация на 7 дни спорт и Gong.bg
Суперкупата е като шоколадово яйце. Хапваш малко шоколад, вътре има някаква играчка, която ти омръзва още докато я сглобяваш, накрая отиваш в магазина и си купуваш голям шоколад, за да си доставиш удоволствие. Няма я нагласата от страна на феновете, няма я и традицията, но старанието на организаторите е похвално.
Иначе Левски отново би Литекс и Станимир Стоилов. Тук вече е налице една традиция. Приоритетите преди мача бяха различни. Сините гледаха с едно око към предстоящата среща с Баку, а оранжевите искаха да обогатят витрината си с трофея, който продължава да им липсва.
На Герена щяха да са страшно доволни, ако не беше тежката травма на Владимир Гаджев. Отборът не игра кой знае какво, ама победи един от основните си конкуренти. Завърши мача с 9 души, но не постави под съмнение, че заслужава суперкупата.
В Левски видяха, че скамейката не е чак толкова къса, както изглеждаше доскоро. Виктор Генев игра до Топузаков със завидно спокойствие и прилично самочувствие. Шакиб Бензукан напомни, че е читав футболист. Мястото му е в центъра на защитата, но на този етап там е пренаселено. Другият мароканец - Тиберканин, направи глупави фаулове и бе изгонен, но има солидното оправдание, че не е играл от доста време. Вагнер не е за цял мач, но винаги може да помогне с убийственото си спокойствие. Видя се, Левски може да бие Литекс без всеки.
Литекс пък може да падне от сините винаги. Тук явно се заражда един комплекс, който е твърде възможно да се затвърди още в третия кръг от шампионата, когато оранжевите се настанят по правилния начин на Герена.
Хубавото за Левски е, че в отбора не се настанява измамна еуфория. Вместо да щурмуват дискотеките, футболистите се възстановяваха на стадиона си, посред нощ. Така хем спечелиха малко време, хем не се занимаваха с глупости в неподходящ момент.
Прибързани оценки за сините не може да има, а и няма нужда от надуване на балони. Сега не е време за излишни приказки и приказни материали. Ненужни надъхванки от сорта на "Супер Ратко" или "Гонзоминатора" са абсолютно ненавременни. Видяхме до какво доведоха в червения лагер подобни напъни.
Който гледа тренировките на тима шампион, вижда, че част от нещата се получи и на стадион "Васил Левски" за суперкупата. Банално е, но трябва време. Хубавото е, че левскарите станаха още по-агресивни, нещо, с което са се славели през годините. Дори 50-килограмовият Зе Соарес разнасяше асовете от Ловеч по терена. Няма начин да е другояче, когато на пейката седи Георги Иванов, макар и в костюм.
Най-важното за Гонзо и екипа му е, че публиката отново застана зад отбора. Подкрепата срещу ФК Баку ще бъде с пъти по-голяма, а и по-важна. Сините спечелиха суперкупата и си заслужиха пълен стадион в мача на сезона. На отбора повече от всякога му е нужен късмет.
В съботната вечер главната роля беше за онези момчета от онзи отбор. Седрик Бардон, Елин Топузаков и най-вече Гошо Петков показаха, че във футбола героите винаги са футболистите. В крайна сметка треньорите са много важни, но хората на игрището печелят мачовете, купите и обичта на феновете.
В Ловеч е добре да не си слагат този мач на сърцето. Тепърва идват дните на истината в Европа. Там ще си проличи какво се е случвало по време на подготовката. Чия селекция е по-добра, кой стил ще се окаже печеливш. Е, това съвсем не значи, че оранжевите не са клиенти на Левски.
Коментирай