ЦСКА достигна първия си финал, откакто бе изпратен в аматьорския футбол в България. Но дори и да го спечели, няма да обогати колекцията си от трофеи. Такива са правилата в предварителните кръгове в турнира за Купата на България. Областните квалификации са само първата стъпка към достигането на основната фаза – там, където по право попадат професионалните клубове. И където ЦСКА имаше своето гарантирано място. Този път пътят ще бъде дълъг. Но „армейците” няма да го извървят сами. Редом с тях ще са и феновете, които винаги са били най-сериозният капитал на футболния клуб. Когато над „Армията” заваля по време на мача срещу София 2010, нито един от привържениците не понечи да си тръгне. Хората се скупчиха близо един до друг, за да засвидетелстват единството си и любовта към ЦСКА.

А на терена децата, юношите и мъжете, които бяха подбрани от треньора Христо Янев, не спираха да атакуват. За тях това не беше просто полуфинал в областните квалификации в турнира за Купата на България. А заявка за бъдещето. Тяхното собствено и на футболен клуб ЦСКА. Ясно е, че „В” група е тясна за таланта, събран на стадиона в Борисовата градина. Сега няма чужденци. Не са и нужни. На техните места има момчета, които разбират къде са попаднали. Прав беше Михаил Мадански, когато каза, че всеки футболист, преминал през някоя от формациите на националния отбор, има различно мислене. И целта му е личното израствне, а не прибързаното прескачане от скромността към алчността и славата.

Христо Янев със сигурност ще има търпението да работи с тази група от играчи, които сам подбра. Рокадите в детско-юношеската школа ще доведат до интегрирането при мъжете и на още от невръстните футболсти в академията. 90-те минути срещу София 2010 са само началото. Често сме чували за Магията на купата в Англия, за мачовете, в които фаворитите прекланят глава пред аутсайдерите. В България това явление е по-малко познато. Но дори и в последните години имаше случаи, когато купата бе в ръцете на отбори, които изобщо не влизаха в сметките. А скромният Черноморец (Поморие) стигна до финала, при това съставен само от българи, повечето от които слабо познати на обществеността.

Имаме ли право да причисляваме ЦСКА към аутсайдерите в тазгодишното издание на купата? Не и ако съпоставим потенциала на „армейците” с този на повечето клубове в „А” група. Далечна цел ли е финалът в турнира? На теория изглежда така. Но на практика с възцарилото се спокойствие в клуба, „червените” отново са сила, с която всеки трябва да се съобразява.