Съвместна публикация на Gong.bg и „7 дни спорт”

Всякакви екзотични тимове са се появявали в последните две десетилетия в турнира за Купата на България. Взимаме за пример единствено този отрязък от време, тъй като връщането в соца и прибавянето на легендарната Купа на Съветската армия, ще заприлича на носталгичен албум с участието на тимове от сорта на ДСНМ /Димитровски съюз на народната младеж/ Своге и Урожай Пордим. Макар, че и новото време носи своите култови герои от рода на Дружба от село Проф.Иширково, Черган /Черган/ или университетският НСА, отпаднал геройски мъчително от Славия в началото на демокрацията, при това след два мача.

Именно трансформирането на турнира, в първите етапи, когато се включват елитните тимове, да се определя победител само в една среща носи и първите сензации. До есента на 1993 година, всичко горе-долу се поправя по време на мачовете-реванш. Първият експеримент реже главата на актуалният носител на трофея ЦСКА, който губи в Чирпан. Не по-малко гръмко изглежда и отпадането на най-силният тим на Шумен в историята, който през същият сезон воглаве с Гибона и Пламен Гетов стига до 4-о място в първенството и до Европа. Но за купата приключва безславно, срещайки в началото ФК Павликени. Странно след това 1/8 финалите, както и ранните кръгове следващата година отново се играят по два мача. Това пак изключва приятните изненади. Години наред се следва някаква странна, смесена система, като онези прословути магазини от по-старо време, в които на един рафт можеше да откриеш омазнена в грес тесла, гумени галоши, крем за бръснене „Каро” и пресен бял хляб. Етапите до финалният двубой преминават лъкатушещо през двата варианта – елиминация в един и в два мача. В началото на новият век отново ЦСКА /че кой друг/ се измъква по терлици от резила, след като златен гол на Асен Букарев в продълженията спасява честа на фаворита. Заради това ли или по друга прищявка, но пак е върнат старият формат. Е как да успее в два мача аутсайдерът Камено от село Камено да катурне Локо Сф или Вихър-Владислав от Вълчи дол вече двукратният шампион на страната Литекс? Няма как – на реванша в София железничарите мажат съперника си като конфитюр на филия – 9:0. Същата е ситуацията и със сблъсъкът Орловец /Победа/ - Славия година по-късно. Цели два мача и безсмисленият общ резултат 11:0 в полза ясно на кого. Чак през 2004-а се слага точка на колебанието – елиминация от раз. И белите са първите потърпевши, отпадайки от през месец октомври. Следващата година повтарят упражнението. Преди две години – пак те, този път от Ботев Криводол. ЦСКА пък прави ранно отпадане преди няколко сезона в първата си среща. Оправданието е, че все пак става въпрос за гостуване на „Лаута”.

Общо взето две са причините за тези незабравими мигове, когато провинциалният и нискоразреден Давид се опълчва на аристократичният и надменен футболен Голиат. Едната вече я резюмирахме – един двубой, в който или се случва изненадата докрай или до последно има някаква поредна футболна драма. Както миналата година при гостуването на ЦСКА в Свиленград или /айде малко и сините/ мъките на Левски с Брестник или със Сокол Марково. За този мач цитираме Уикипедия: „На 4 ноември 2000 година "Сокол" Марково като отбор от Югоизточната "В" група, среща на 16-ина финалите за Купата Левски София. Марковци играят добре, като дори повеждат в резултата, а Левски успяват да ги победят в продължението и то не без помощта на съдията”. И не на второ и последно място – другата съществена причина е провеждането на тези мачове предимно в сряда. Тогава, когато обикновено грандовете са притиснати между далеч по-важните си срещи от шампионата и често подценяват гостуванията си из села и паланки и пускат в употреба състав от сърдити резерви. Над 90% от мачовете за Купата през последните две десетилетия, особено тези в първи кръг с участието на силните тимове се играят именно в средата на седмицата.

За първи път през този сезон бе променена кардинално системата. Може би в крак с налаганото от ФИФА и УЕФА ново време, през което все по-често се играят квалификации през уикенда. Нещо странно до преди известно време. Но е категоричен и очеваден фактът, че през изминалата събота, за първи път от дълги години, нямаше нито една изненадка. Не, един от мераклиите за „А” група Малеш да бие залепеният на дъното в елита Видима не е сензация. Да, вярно Литекс, си направи мача интересен докрая, а Левски позволи Банско да мечтае десетина минути, но нищо повече. ЦСКА обърна Сливен, но все пак гостува срещу тим от „А” група, пък и нямаше нито един момент в мача, в който да не бе ясно, че войводите са слаба ракия и няма как да устоят. Дори и Славия този път бе сериозна. Черноморец вкара толкова, колкото половината в сезона до момента. Носителят на купата Берое бе стабилен, Черно море също. Изобщо всеки бе извадил най-доброто си, тъй като има следващ мач след цели 6-7 дни. И прие този турнир сериозно. И така май скоро няма да е интересно, надпреварата ще заприлича на редовен кръг от „А” група. При липсата на сензации, може само да констатираме, че за дълъг период ФК Събота отстрани ФК Сряда за Купата!