Съвместна публикация на вестник „7 дни спорт” и Gong.bg

Ти от ЦСКА ли си? А ти? Ти си от Левски, не ставаш. Ти също ли си от ЦСКА? И аз – добре, айде всички да се съберем и да тръгваме заедно към най-близката лудница. Не знам дали ще се намерят толкова свободни места, но може да използваме градинките и прилежащите помещения към тези болнични заведения. Да отидем там и за известно време да се кротнем. Иначе по време на задължителните сеанси, може спокойно и на воля да си говорим за ЦСКА. Някои от новите ни съседи-пациенти може да бърборят досадно за това, че са преродените Наполеон или Исус, ние обаче ще си лафиме за ЦСКА колкото ни душа иска. Всеки ще си развива на воля своята платформа за бъдещето на отбора и най-важното – никой няма да ни мисли за луди, по простичката причина, че ще сме заобиколени един от друг и ще сме в лудница.

Окончателно се убедих, че това е единственото лечение за всеки съпричастен по една или друга причина и в различно разстояние на идеята „ЦСКА”. След поредните спешни Управителни съвети /няколко през тази седмица, след понеделник, последваха нови два в петък: в сградата на Титан и в ресторант „Грозд”/ тенденцията е ясна. Който и да е собственик, шеф, президент, директор, ръководител, администратор, играч на ЦСКА – той няма как да бъде подминат от жестоката гилотина на собствения, армейски гняв.

Вече твърдо съм на мнение, че най-вече червените редици носят голяма вина за целия този батак, в който е изпаднал шампионът-рекордьор на България. За недолюбването, на който и да е собственик, е ясно. Без това да звучи оправдателно за когото и да е от изброените, всеки със своите дребни или по-големи грешки в управлението, но от началото на демократичното време у нас – угодия за червения фен /този на трибуните или този в журналистическите среди/ няма. Подобно състояние на духа няма как да се всели в цесекарската душа. Тя трябва да е вечно неспокойно, революционно настроена и параноична за стотиците „заговори”, които се стоварват върху плещите на любимия тим. Боби Станков направи прехода между тоталитарното време и демокрацията. Дойде Вальо Михов. Тогава нищо общо с бъдещия шеф на БФС и ПФЛ. Млад и неопитен, идващ от структурите на забранения плод Кореком, той бе разкъсан на парчета и обвинен в източване на парите от трансферите на великото трио Костадинов-Стоичков-Пенев. После някак си, като НЛО в Борисовата градина, кацна Калпака. Бъдещ върховен командир на Великата ложа на старите, свободни и признати зидари на България. Сиреч – масон. Доста кратък бе престоят му на „Армията”, че да се запомни с нещо позитивно, по-скоро бе запомнен с екзотично присъствие. Дойде Илия Павлов. Към боса на Мултигруп никога не възникна симпатия, пак имаше протести, шефове от сорта на Николай Вълканов бяха постоянен трън в очите на феновете. Павлов се отличи с бедната реколта от трофеи, по време на управлението си. Дойде Любо Пенев. За една есен щуротиите, които направи бяха на път да изтрият окончателно ореола му сред агитката на ЦСКА, добре, че бързо се усети и шитна клуба на Васил Божков.

За периода на Нове Холдинг в ЦСКА се говори какво ли не, по онова време по-трудно, по обективни причини. Но пак имаше протести. И лозунги. През април 2006 година дори Божков затвори легендарния сектор „Г” за мач с Марек. Поводът – нестихващите скандирания против него и шефа тогава Стефан Орманджиев. Също така Божков продължава да бъде пустостван и до ден днешен заради скандално скъпите билети за мача с Ливърпул, оставили стадиона почти празен.

Дойде и времето на Лупи. Тук нека спестим време и просто да го прескочим. Такова безумие историята не помни. И ето ни сега във времето на Титан. Серия от техни грешки, най-вече кадрови, доведе до ескалация на бунтовете. Мислите, че в бъдеще ще се намери собственик, който да бъде приет от червената общност – глупости, по-скоро Сашка Васева ще спечели Мис „Свят”. Гриша Ганчев ли ще е, Вълка, пак фамилия Божкови, някой банкер – всичко ще бъде под ножа, повярвайте.

Стигаме и до евентуалната номинация на Вальо Михов – на нещо като президентски пост в ЦСКА. Още не бяха започнали преговорите с него и вече се изля черна, пълна с тиня река върху името му. Бил акционер в Левски, целувал се с Георги Марков, носил сини дънки, преди няколко месеца дори бил забелязан със синя вратовръзка, а когато залагал на рулетка, често питал крупието: „Извинявайте, освен на червено или на черно, няма ли шанс да заложа на синьо?” Няма шанс Михов! Явно няма шанс и ти да си онази личност, на която най-сетне вкупом червеното съсловие ще се кротне. Само една вметка – така и не забелязах и открих във форуми или в сериозни журналистически анализи поне едно предложение. Поне едно име, което съответният критикуващ да даде, на мястото на поредния оплют. Няма и да открия, но може би не е останало място от слюнките. Всичко това просто не е истина. Самоубийственият ритуал на „Армията” продължава с все по-голяма сила. До окончателното харакири.

--

Бъдете с ЦСКА в Европа! Туристическа агенция "Галера" ще направи това реалност за Вас! За повече подробности, посетете http://www.galera.bg