Легендите остават завинаги

Една позната сцена се разигра в последните дни. Георги Иванов си тръгва от Левски. Спортният директор на „сините“ подаде оставка и напуска клуба като ръководител. Едни страстно очакваха този развой, други пък се надяваха на запазване на статуквото. Без значение, Гонзо демонстрира решителност. Една от посочените от него причини бе липсата на единство у хората, които „дърпат конците“ в Левски.

Иванов никога не е показвал чувствата си наяве, не го направи и сега. Въпреки това, в думите му се усети известно огорчение. Емблематичният нападател на Левски бе обект на куп нападки, докато заемаше управленска позиция в клуба. Дали от бивши играчи и ръководители, или пък от фенове, Иванов понесе немалко негативи.

Факт е, че той е допускал грешки. Също така факт е, че в периодите, в които той бе директор и треньор на Левски, отборът не съумя да стигне до запомнящи се резултати и най-вече до трофей. Има обаче една подробност, която няма как да не се отбележи на фона на тази неуслужлива статистика. Гонзо бе шеф в едни от най-деликатните години на Левски, когато липсата на средства поставяше под сериозна въпросителна бъдещето на клуба. Нито по време на първия си престой като директор, нито след това „деветката“ се радва на комфорт. Гонзо остави Черно море и се завърна в момент, в който бе неясно дали отборът ще продължи да съществува, когато дълговете и публичните задължения бяха на преден план. Де факто, той се хвърли в тъмното с риск да излезе като един от най-черните „герои“ от ситуацията. И въпреки това, прие предложение, което други на неговото място вероятно с право биха отказали.

Иванов демонстрира смелост и амбиция, каквито му бяха присъщи и като футболист. Още във времето, когато водеше „сините“ в атака, той се славеше с това, че е безстрашен и именно така заплени привържениците и се превърна в техен любимец. Направи го и като ръководител, резултатите обаче не бяха такива, каквито на него, а и на всички, които обичат Левски, им се искаше. Но едно е сигурно – че е работил всеотдайно и че е оставил сърцето си.

Това не е първият път, в който Иванов напуска дома си. Вече го е правил и като футболист, и като шеф. Обединяващ признак на тези ситуации до момента е било достойнството, което е показвал на раздяла. Гонзо до сега не се поддаде на ниски страсти, не си позволи лоша дума, не отправи критика, не изпадна в ненужен реваншизъм, а можеше да го направи. Сигурно така ще бъде и сега.

Той посочи деликатно причините, довели до разлъката, но без подробности. Онова, което заяви обаче навежда на различни разсъждения: „Хората, които управляват Левски не са единни, а това оказва влияние и по веригата надолу“. Само това изречение дава много хляб за размисъл, защото съгласно тези думи изглежда, че в Левски текат процеси, които го дестабилизират отвътре. Тук се отваря и темата дали новата схема на управление (при която властта не е концентрирана в един човек) е оптималната, или старата народна мъдрост „много баби, хилаво дете“ ще окаже вярна. Ясно е, че валящите оставки в Левски са индикатор, който поставя нащрек феновете на тима.

Фактите обаче са такива. Георги Иванов отново ще се отдалечи от Левски. Според едни той избърза с влизането си в управлението на отбора на сърцето си, защото водите са дълбоки. Дали това е така, знае самият той за себе си. Независимо от всичко, Гонзо си остава един от най-ярките и завладяващи футболисти на Левски, и никой не може да заличи онези успешни страници от историята, в чието написване дейно участие взе и той.

Казват, че всяка промяна е търсене на нещо по-добро. Дали това се отнася и за тима от „Георги Аспарухов“ в този момент…само времето ще покаже. Едно обаче е сигурно, Гонзо не си отива, защото легендите никога не си тръгват. Веднъж влезли в историята на клуба, те остават завинаги.