Понякога съдбата си прави странни шеги с нас. Подлага ни на изпитания, за които не сме подготвени. Дава ни шанс, а след това ни го отнема, заменяйки го със звучен шамар. Но дори и тогава, когато ни се струва, че справедливостта не съществува, има смисъл. Или по-точно – сами трябва да потърсим смисъла.

Около 12.00 часа в неделния ден много български фенове се почувстваха разочаровани. Не, разочаровани не е точната дума. Ядосани и гневни – на съдбата. Защото Сани Жекова почти бе стигнала до бронзовото отличие в Сочи. Почти. В този момент обаче, очаквайки последния скок, а след това финалната права, взирайки се в монитора, за да преживеем успеха на нашето момиче, се оказа, че изпускаме нещо. Един миг, само един. Италианката Микаела Мойоли вече бе врязала борда си в този на Сани и я бе изпратила на петото място.

Първоначалната ни реакция, като българи, бе ярост и омраза към това момиче. Защото тя не лиши само Сани Жекова от медал, а цялата ни страна. Вероятно единствения медал, който можехме да вземем от Олимпиадата, а може би и от следващите една-две.

Малко по-късно обаче нашето момиче се появи пред камерите, с чаровната си усмивка, и ни показа смисъла. Другият смисъл, който много често ни убягва. „Не мога да я съдя за това, което направи. Това е спортът, всички тези момичета са достойни за уважение“, сподели Сани.

И е права. Независимо от случилото се, независимо от петото място, независимо от липсата на така жадувания от нас медал, тя ни посочи онова, за което си струва всеки да се радва искрено на успеха на нашето момиче.

Всички ние сме склонни да търсим вината в другия. Съдим останалите, но не и себе си. Не виждаме гредата в собственото си око, а само сламката в онова на ближния. Лицемерно се опитваме да оправдаем личния си неуспех. Но не и Сани. Разкритикува сама грешките си в квалификацията, а след това продължи напред, приемайки със завидно благородство ударите на съдбата.

Освен чисто спортната страна, тя ни показа кое е най-важното и в живота. Философията, която ни прави хора – да се бориш докрай и да уважаваш противника.

И за какво ни е бронзов медал, след като имаме подобно момиче? Което с чест и достойнство, с голямо благородно сърце, доказа, че е много повече от просто един състезател. Тя е истински олимпиец и шампион. Тя е българка и вече е спечелила – нас!