Легендарният футболист на Ботев Пловдив Петър Зехтински говори в предаването DIEMA SPORT. Поводът бе предстоящия голям сблъсък с Берое от четвъртия кръг на Първа лига.

„От 80-те до 2000-та година футболът бе в силата си. Нашето поколение бе много силно и сега, ако ме попитате ще ви изброя и съставите на Ботев, както и на Берое. Толкова силни личности имаше. Бяхме в много добри отношения с колегите си от Стара Загора, тъй като си помагахме. Дори бира нямаше откъде да се вземе, но си помагахме и намирахме. Бяхме приятели извън терена. На терена противници, но така трябваше. Поколението им, което станаха шампиони бе уникално. Ивко Ганчев, Кънчо Кешеров. Имаха невероятна халфова линия – Бончев, Драголов, Кашмер, Данчо Митев, Липенски. Невероятен отбор. В мен са всички, които са играли тогава. След мачовете се уважавахме много и сме си помагали”, сподели легендарният пловдивски футболист.

„Спомням си мача, който победихме 8:1 Берое, защото Световното първенство почваше по-рано и трябваше да свършим по-навреме. Съставът ни бе така направен от треньора, че Пики игра като външен халф. Смятам, че имахме чудесен отбор, но за жалост не станахме шампиони. Когато Наско Сираков каза, че са помогнали на Берое в предпоследния кръг да станат шампиони, то някак сърцето ми се успокои, че наистина е трябвало да им се помогне, за да вдигнат титлата. Имаха по-добра организация от нас и логично станаха шампиони. Много ги уважавам. Имахме страхотни треньори. Чико Дерменджиев го създаде този отбор. След първата тренировка ни бе подсигурено всичко - имахме чудесни условия”, продължи Зехтински.

„С Тодор Неделев се чухме наскоро и ми каза: „Бат Петьо изравних те по голове”.

„Аз му казах да не гледа тези работи. Изпитвах по-голямо удоволствие да подам, отколкото да вкарам. Целият отбор тогава имахме прекрасни халфове. Дефанзивният ни халф Марин Бакалов бе феноменален и подаваше невероятно. Гошо Георгиев, Васко Симов - Ние нямахме тайни в това отношение. Важно бе да имаме хора отзад, който да отнеме и напред, който да вкара. Събрахме се много добри футболисти и е жалко, че за десетина години не станахме шампиони”.

„Чико е най-големият в историята. Тодор Неделев ще трябва още да се труди, защото има чудесни качества и ми е слабост. Знае се, че заедно с Андрей Павлов го открихме в Белозем и той тръгна много добре. В последните години стана трети в България, както и футболист на Пловдив. Ще расте нагоре. Критиките за мача с Етър не ги разбирам. Тошко направи чудесен пас през второто полувреме, за да изведе Балтанов. Лъчо даде към Петков и стана гола. Вкара дузпата, удари две греди. Смятам, че за Тошко е недостатъчно.Този Ботев може да играе чудесен футбол, тъй като също е със силна халфова линия. Балтанов, Серкан, Тодор Неделев”.

„Като станах старши треньор в Ботев беше така, че всяка седмица играехме с юношите-старша възраст. Стефан Михайлов бе техен наставник. Харесах си три момчета, които бяха с много добри физически данн. Мартин Камбуров бе единият. Дечо Харизанов и Караславов другите. Мартин заигра при мен и аз виждах в него много добро бъдеще. За жалост, като ме изгониха от Ботев, следващите не го харесаха и не го оцениха”, сподели Зехтински за легендата на Локомотив Пловдив Мартин Камбуров.

„Поддържам добри отношения с Камбуров и като беше футболист на Локомотив, и коментираме футболните неща. Той стана легенда на Локомотив и би трябвало да направят всичко възможно да го върнат. Няма да се бъркам и ги уважавам много, но за него трябва да се направи всичко възможно, за да се задържи”.

„Мечтата ми бе да бъда на Уембли и Херо ми даде да водя тренировката на стадиона преди мача с Англия, който завършихме 0:0. Помолих Оуен да ми даде неговата фланелка с номер 10, тъй като ги събирам. Помолих Ицо Стоичков да го помоли, тъй като английският ми е развален, но Христо Стоичков ми помогна. Влезе в съблекалнята и му е взел фланелката”.

„Не знам защо ми викаха Зико. Целият футбол преди време беше по-хубав. Сега много се промениха играчите. Много от мачовете, ако заложиш 0:0 първо полувреме, ще завършат така”, завърши пред DIEMA SPORT Петър Зехтински.