Какво нещо е само съдбата... На 4 май 1943 г. е роден един от символите на българския футбол Георги Аспарухов-Гунди, който остана завинаги на 28 години след жестоката катастрофа край Витиня, в която си отиде и друга легенда на родния футбол - Никола Котков. 

И съдбата направи така, че навръх 75-годишнината от рождението му, един срещу друг да се изправят единствените два клуба, за които е играл и в които е оставил множество приятели - Левски и Ботев. Те се срещнаха на стадиона в Сухата река, който носи името на Гунди. 

За да почетат този юбилей, на стадиона дойдоха някои от най-големите приятели на Аспарухов, които макар и вече със сняг в косите и попрегърбени от тежестта на годините, седнаха в ложите в негова чест. Година по-късно Ботев и Левски отново ще играят един срещу друг на 4 май, този път в Коматево. 

Този път обаче приятелите на Гунди ще са на небето при него... В промеждутъка от време между тези два мача в небесния отбор на легендите отидоха първо Иван Вуцов, после Сашо Костов, а сега и Динко Дерменджиев. 

Дори да са били от различните страни на барикадата, те винаги са се уважавали, както са го правели всички легенди от онзи романтичен период на българския футбол. Отношенията между тях през годините показаха, че футболът може да е война на терена, но извън него войниците са приятели, защото са големи фигури и личности. 

Да, с поредната загуба на голяма фигура сърцето на родния запалянко опустя, но тези хора са оставили толкова дълбока и незаличима диря в съзнанието му с изявите си, че едва ли някой някога ще успее да я изтрие. Просто защото легендите не умират... Никога!