Берое завърши първия полусезон в Първа лига с победа срещу Левски, която бе от особено значение за старозагорци като се има предвид слабото и занижено представяне на отбора през последния месец. Успехът над „сините“ не само е важен от стратегическа гледна точка, но най-вече заради това, че Александър Томаш успя да мобилизира своите футболисти в един изключително тежък момент, в който отборът се намираше. Играчите за пореден път доказаха, че когато са мобилизирани на 100% са способни да се мерят с първите три тима в класирането. След първите 20 мача в шампионата, Берое така и не успя да пробие тройката и да разруши спокойствието на Лудогорец, ЦСКА и Левски. Старозагорци бяха много близо, на моменти аха да разчупят оформилата се тройка, но по много сходен на миналогодишния начин отново останаха в постъпите към челното трио. Като че ли в Стара Загора не могат да си повярват, че са способни да се преборят за място в тройката. Няколко възлови моменти от началото на настоящата кампания попречиха на тима да се намести сред първите три и наистина да отправи много по-сериозно предизвикателство най-вече към Левски и ЦСКА. Много е важно Берое да се опита да коригира тези неточности сега, в паузата на шампионата, защото иначе рискува да повтори одисеята си от миналия сезон, когато завърши на четвърто място, но дори и то не стигна да утеши старозагорци.

Берое завърши полусезона на четвърто място с 36 точки, като изостава на пет точки от третия Левски, на девет от втория ЦСКА и е само на точка пред петия Ботев, на пет пред шестия Черно море и на шест от седмия Етър. Представянето на заралии можеше да бъде по-задоволително, което да им отреди и по-предно място в класирането, но залитанията можеха да изпратят тима и по-назад в класирането. Чашата може да се гледа, че е наполовина пълна или наполовина празна, както при оптимиста и песимиста. Реалностите показват, че Берое изпусна повече от отлични възможности, за да зимува на третото място, но реалностите също така сочат, че разклащането на отбора се състоя в момент от сезона, който можеше да запрати заралии дори на шестото място в класирането.

Ако боравим с цифрите, от игрова гледна точка Александър Томаш и екипът му, както и шефовете на Берое може би трябва да бъдат доволни на повече от 50% от представянето на отбора. Факт е, че Томаш през втората си година в Берое успя да намали до минимум лъкатушенията в играта на отбора. Старозагорци не само демонстрират изключително приятен футбол, но успяха да развият значително своята игра. Отборът все по-умело и трайно контролира топката, успява да поддържа едно и също лице за по-дълъг период от време не само в рамките на 90 минути, но и през сезона. Без никакво съмнение може да отчетем, че Берое доминираше в голяма част от мачовете си независимо от съперника. Старозагорци не изпитваха онези затруднения, които бяха характерни за миналия сезон срещу отборите от споменатата тройка. Берое надигра Лудогорец в Стара Загора и само късметът покри разградчани. При визитата си на шампиона, Берое отново не си повярва, че е възможно да изиграе силни 90 минути срещу този съперник. Заралии направиха много добри 45 минути, но през второто полувреме нямаше помен от облика, който демонстрираха през първата част. Берое може много да съжалява, че не победи ЦСКА в Стара Загора, защото надигра опонента си. Нещо, което призна самият Нестор Ел Маестро след въпросната среща. „Зелните“ могат много да съжаляват за загубата с 0:1 на стадион „Георги Аспарухов“, защото през по-голямата част от мача надиграха Левски и със сигурност не заслужаваха да си тръгнат с поражение от столицата. В Стара Загора мачът бе по-специфичен, защото Берое бе разклатен, но именно в този ден Томаш успя да изстиска максимума от своите играчи, които се раздадоха не на 100, а на 1000% и победиха заслужено, защото водеха играта от първата минута.

Фактите са, че в сравнение с първия полусезон на миналата година Берое има в своя актив две точки повече, вкарал е четири гола повече и е допуснал шест гола по-малко. Факт е, че отборът не отстъпи сериозно в нито един от сблъсъците с отборите от топ 3. Факт е, че тимът успя да доразвие своя стил на игра и почеркът изглежда все по-ясен. Да, трудно е за по-малко от 19 месеца да изградиш от отбор, който предимно се е стремял да се защитава, такъв, който иска да доминира, да диктува събитията на терена и да притежава топката. Със сигурност на някои хора им се иска Берое по-бързо да бе преминал през етапите на развитие и да стигне по-бързо до завършения облик, но във футбола няма магьосна пръчка, а само много работа.

За разлика от първия полусезон на миналата година, сега Берое бе по-постоянен и ограничи щетите. Отборът допусна само две по-значими грешки, като единствено едната доведе до по-сериозно „разклащане“. В Стара Загора нямат никакви оправдания за загубените две точки при визитата на Дунав в Русе. Най-голямото сътресение Берое претърпя в Коматево, където регистрира най-тежката си загуба от началото на сезона. Не само това, но и като верижна реакция поражението от Ботев доведе до домакински провал срещу Черно море. В Коматево Берое изигра може би най-слабия си мач под ръководството на Александър Томаш. Индивидуалните грешки до голяма степен разбиха играта на отбора, но не е само в това причината. Берое не изглеждаше на себе си. Дори голът, с който Мартин Камбуров върна за кратко интригата в срещата не повлия положително на играта на тима. Поражението от Черно море след това, дойде като резултат на загубата в Коматево. Срещу „моряците“ играчите на Берое все още не бяха преболедували срама, който изпитаха на гърба си. Последва нова слаба продукция във Враца, където Берое успя да се съвземе най-вече заради себераздаването от страна на играчите, на няколкото спасявания от страна на вратаря и не на последно място на късмета, и грешката на съдията Георги Кабаков, който подари дузпа на старозагорци. Именно заради това успехът срещу Левски показа, че Берое може да се събира във важните моменти, а това, че Александър Томаш умее да извлича максимума от своите играчи в подобни моменти е изключително важно за отбора. Тимът бе осакатен, ограничен и уязвим заради игровата криза, но в 90-те минути срещу „сините“, Берое взе нещата в свои ръце и диктуваше случващото се на терена.

През първия полусезон на два пъти в Берое отчетливо се усетиха проблеми, на които клубът трябва да намери решение. Те са свързани с кадровия потенциал, където старозагорци имат още много резерви. Първо Берое не може да си поставя високи цели и да има само група от 18-19 футболисти. Още в самото начало на сезона се стигна до там, че отборът излезе за мач без попълнена група. По-малката конкуренция в състава на Томаш от липсата на дълга резервна скамейка, най-отчетливо се усети в сгъстения календар от мачовете срещу ЦСКА, Ботев Пловдив – за Купата на България и срещу Славия, както и в последните четири мача от полусезона. В двубоя срещу „червените“ Томаш имаше проблеми в оформянето на халфовата линия, където заради контузии, непълноценни за мача бяха две изключително важни фигури за отбора – Мартин Райнов и Борислав Цонев. Това колебание в Берое се усети и в срещата с Ботев Пловдив за Купата на България. В последните мачове от полусезона отборът съвсем бе осакатен от липсата на достатъчно вариативност по крилата и в защита. Няма как отбор с претенции, да няма достатъчно алтернативи в центъра на отбраната, по крилата за две места да се борят само трима играчи, а в халфовата линия, която е сърцето на отбора и задава не само пулса, но и снабдява цялата система с кръв, сезонът бе започнат с четирима играчи за три титулярни позиции. Видя се, че дори и петима футболисти в тази линия не са достатъчни, заради контузиите и картоните, които са неизбежни. Да не говорим за атаката, където Мартин Камбуров постоянно затвърждава реномето си на страхотен играч и голмайстор, но е реално без никаква алтернатива. В Берое трябва сериозно да се замислят за намирането на нов нападател, който поне да бъде вариант за атаката на отбора, защото Алфредо Мартинс на този етап не дава такива надежди. Впрочем Камбуров е уникално богатство за Берое. 38-годишният футболист вкара 13 гола за един полусезон. За сравнение, той реализира 14 попадения през цялата минала кампания, като трябва да се има предвид, че тогава се присъедини по-късно към старозагорския тим.

Затвърди се впечатлението, че халфовата линия е особено важна за цялостното представяне на отбора. Присъствието и играта на Борислав Цонев, Мартин Райнов а също така и на Александър Цветков са барометър за нивото, което демонстрира Берое. Именно в този аспект изглежда задължително усилването на конкуренцията. През втория полусезон ще бъде важно включването на Владимир Гаджев и до каква степен той ще успее да допринесе на тима.

Берое трябва не само да увеличи скамейката, но тя трябва да бъде попълнена с класа. Отборът трябва да намери решение на проблемите, които имаше през първия полусезон, ако иска на практика да отправи предизвикателство за третото място, защото през втория дял от шампионата мачовете не са кой знае колко по-малко, а натрупаните картони ще означават само по-чести наказания. Берое се нуждае от усилване на „огневата мощ“, за да преследва по-високите си цели.

До разделянето на отборите в първа шестица и втора осмица, Берое има сравнително благоприятна програма, която в същото време е и задължаваща. Нови грешки и разколебано представяне ще доведат до ранно сбогуване с така и така изглеждащите малки на този етап шансове за класиране в европейските клубни турнири.

Няма значение дали чашата ви изглежда наполовина пълна или наполовина празна. За Берое все още нищо не е приключило, но лимитът на грешките е на предела на изчерпване. Резултатът се гледа от постигнатото в края на сезона, от класирането и от представянето на терена.