Казват, че раждането на близнаци е двойна радост за всяко семейство. Още от майчината утроба, от първия плач, тези деца са неразривно свързани и нерядко избират да следват един и същ житейски път. Футболът не е изключение.

До края на миналия сезон в Левски играеха родените през 1995-а година близнаци Радослав и Борислав Цоневи. Решението да не преподпишат договорите си Левски, за да потърсят късмета си в чужбина лиши Първа професионална лига от колоритното им присъствие. Поне засега изглежда, че те не желаят да се разделят.

Другите близнаци от модерните години на българския елит отдавна избраха различни професионални пътеки.

Най-добрият футболист на 2012-а година Георги Миланов още на следващото лято бе трансфериран в ЦСКА Москва, докато брат му остана в Литекс, а в края на миналия шампионат премина в Берое. Но в националния отбор те продължават да изживяват мечтите си заедно.

Вече със статут на ветерани 35-годишните Веселин и Йордан Миневи се превърнаха в непримирими съперници. Веско е в Левски от 2006-а година, когато тръгва в различна посока от своя близнак. Данчо пък преминава в ЦСКА три сезона по-късно и от тогава те са кръвни врагове.

Завръщането на Славия в Европа позволи да се запознаем с още една двойка еднояйчни близнаци – Петко Христов дебютира минута преди края на мача със Заглембе, а после бе твърд титуляр в следващите два кръга в шампионата. Роден на 1 март 1999-а година централният защитник вече има участие и на европейско първенство зад гърба си – това от 2015-а година във възрастта до 17 години, когато е селектиран с по-големите от него. Той е забелязан и от скаутите на Уувърхямптън, където бе на проби на два пъти.

А в скоро време неговият брат-близнак Андреа също може да дебютира в Първа професионална лига. Засега остава извън прожекторите, но едва ли ще е за дълго, още повече, че за него имаше запитвания от Палермо и Наполи. Започнали в школата на Левски, двамата Христови решават да премина в Славия по примера на Георги Йомов и Димитър Буров. Те признават, че са благодарни за бащинското отношение на Владимир Иванов към тях.