Димитър Панталеев е един от най-младите футболисти в състава на Витоша Бистрица, но в същото време е част от отбора вече трети сезон, като престоят му в клуба започва още във В група.

През миналогодишната кампания във Втора професионална лига 21-годишният полузащитник взе участие в седем мача, включително и в историческия бараж срещу Нефтохимик (1:0).

Пантата, както го наричат всички, говори пред официалния сайта на Витоша за трудностите и изпитанията, през които всеки млад футболист преминава, за да успее да играе професионален футбол. 

- Как се озова във Витоша и от колко време си в клуба?

- Във Витоша съм вече от почти две години. Сега започнах своя трети сезон в клуба. Присъединих се към отбора преди пролетния дял в сезона, в който отборът успя да спечели промоция за Втора лига.

Преди това бях част от Миньор Перник. Играхме с Витоша, Коце Ангелов ме познаваше от отбора на Видима, където съм бил юноша, и ми предложи да се присъединя към неговия състав. Разказа ми доста неща за клуба и реших, че това ще е правилната стъпка за мен.

– Разкажи ни за юношеските години, каза че си играл във Видима-Раковски?

– На един турнир в Албена ме поканиха от Видима-Раковски да се присъединя към техните юношески гарнитури. С баща ми преценихме, че така ще е най-добре за мен, и го направих. В Севлиево прекарах четири години, преди отборът да се разпадне. След това вече отидох в Миньор Перник.

– Колко трудно е да се стигне до професионалния футбол в България?

– Не е лесно! Много мои съотборници и приятели от юношеските отбори се отказаха. Има моменти в прехода от юношески към професионален футбол, в които трябва да стиснеш зъби и да ги преодолееш.

– Ти мина ли през такъв момент?

– Да, моят беше, когато Видима се разпадна. Аз и още няколко юноши бяхме стигнали до първия състав, но после всичко се срути и останах без отбор. В този момент успях да стисна зъби и да не се откажа, след което стигнах до Миньор.

Друг момент, в който ми беше изключително трудно, бе, когато скъсах връзки на коляното точно преди началото на сезона във Втора лига. Това се оказа доста тежък период, но от клуба се погрижиха за мен по най-добрия начин. Благодаря на президента, който пое всички разходи по операцията и възстановяването ми.

– Ти не си първият, който изказва такива благодарности…

– Да, абсолютно! Всички в отбора сме много благодарни на ръководството за отношението, което проявява към нас. Бих казал, че то е в основата на успехите ни, тъй като създава една изключително ползотворна среда. Всички се уважаваме изключително много и смятам, че сме много добър колектив.

– Само за две години стигнахте до Първа лига. Как оценяваш това постижение?

– Участието в Първа лига е страхотна възможност за всички нас като футболисти, от която трябва да се възползваме по най-добрия начин. Нивото на футбола определено е доста по-високо от това във Втора лига, но вярвам, че нашият отбор има необходимите качества, за да постигнем добри резултати. Нужно е да си повярваме и да даваме всичко от себе си в тренировките и в мачовете.

– На 21 години какви са амбициите ти? Имаш ли по-дългосрочни планове?

– Искам да се развивам като футболист. Знам, че имам още много неща да подобрявам. Старая се да давам всичко от себе си на тренировките и всекидневно да се развивам.