Празнуващият своя 60-годишен юбилей Стойчо Младенов даде обширно интервю за предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT, в което коментира интересни моменти от своята кариера, както и за какво все още мечтае.

„Много години са това. Аз съм удовлетворен от това, което съм направил и съм оставил след себе си. Както в личен, така и в професионален план съм доволен. Най-яркият спомен бе, когато ме взеха в първия отбор на Димитровград. Това бе едно особено изживяване. Всяко дете мечтае да бъде футболист. Чувствах се особено щастлив. Мислех си, че това бе таванът на мечтите ми. След това обаче дойдоха други желания и мечти, които благодарение на Господ ги осъществих“, коментира Младенов.

„Първото повикване в националния отбор също е изживяване, което не всеки може да изживее. Първото пътуване до София, първият сбор, първият мач с герба на гърдите. Това е едно изживяване, което остава завинаги“, продължи специалистът, който в момента води казахстанския Кайсар.

Ето какво сподели още бившият наставник на ЦСКА в предаването "Домът на футбола"

„През третото десетилетие вече е животът ми като професионалист в Берое. При преминаването ми в ЦСКА също имаше напрежение и сблъсъци, които определено ми се отразиха неблагоприятно. Бях наказан и отстранен. Нямах право да спортувам. Дори да бях отишъл да работя в някой завод например, нямах право да играя в заводския отбор. В крайна сметка хората, които ме наказаха осъзнаха грешката си и ми възстановиха правата и до ден днешен упражнявам професията си.“

"Тогава силните на деня искаха да кажат къде трябва да отида. Аз показах характер и избрах, това, което ми беше на сърцето. Моята мечта беше да играя в ЦСКА. ЦСКА е клуб, който белязва за цял живот. Всеки, който е минал от там е белязан. Това е религия, това е изживяване, което е неповторимо."

"Четвъртото десетилетие беше преминаването ми от футболист към треньорската професия. Това бе нещо, за което през цялата си кариера като футболист съм се готвил. Гледал съм с голямо внимание и любопитство работата на всеки един треньор. Радвам се, че кариерата ми на треньор започна в Португалия, където имах възможността да се докосна до големи имена. Мисля, че успешно преминах от футболист към треньор."

"В България има двама треньори, на които ще бъда благодарен винаги. Това са Иван Вуцов и Георги Василев. Двама специалисти, които имат коренно различни идеи, но и двамата изключително успешно в своята философия и налагането на своите идеи. Грамотни във всяко едно отношение. В чужбина най-голямо впечатление ми направи Ариго Саки.

Радвам се, че винаги съм влизал в ЦСКА в тежки моменти. Когато клубът е на много ниско ниво като организация, ред, точки и т.н. и съм успявал да го вдигна високо и да накарам съперниците да гледат на нас с уважение."

"Доволен съм, че кариерата ми се развива в чужбина, защото не мисля, че в България нещата се развиват така, както ни се иска. Липсва конкуренцията, липсват много неща. Липсват условията и най-вече уважението и отношението към треньора."

"Трябва обаче да гледаме позитивно на нещата. Както аз, така и всички мои колеги трябва да имат стремеж и да не губят този хъс и желание да се развиват и да успяват. Това е ген при мен. Винаги се хвърлям в дълбоките води. Винаги искам максималното. Когато това го загубя, бъдете сигурни ще престана да бъда треньор."

"Няма български треньор, който да не иска да бъде в родината си. Ето сега имам юбилей и не мога да бъда с най-близките си хора, семейството, приятелите си. Вместо това имам мач. Предпочитам да водя мач в България, а вечерта да си отпразнувам рождения ден. Няма треньор, който да не иска да работи в родината си. Ако обаче трябва да направим сравнение с нашето поколение и сегашното. Тогава ние играхме срещу шампиона на Германия, срещу шампиона на Англия, играхме срещу шампиона на Испания и ги победихме. В днешно време може ли това да се случи? Колко е показателно това за развитието на футбола. Всички се развиват, само ние вървим надолу. Нямаме сили да кажем баста!"

"Една от мечтите ми е да имам успехи с ЦСКА в евротурнирите. Причината, поради която не съм успял до този момент е ясна. Винаги влизам в клуба в трудни моменти, когато трябва да се прави нов отбор, нова организация. Просто трябва да започвам от нулата. Надявам се последното ми връщане да бъде в момент, в който да имам основа, да имам трезво мислещи хора и клубът да бъде стабилен, за да постигна тези успехи, за които мечтая с ЦСКА."