Бившият треньор на Левски Славиша Стоянович даде магистрално интервю пред Дарик радио дни, след като стана ясно, че няма да води тима. Сърбинът със словенски паспорт разкри пред слушателите на Спортно шоу Гонг подробности от съблекалнята на тима и някои от особеностите на футболистите, които го изпратиха емоционално след последната му тренировка:

-Много съжалявам, че не свърших работата в Левски. Неприятно ми е, но трябва да уважим решението на новия собственик. Пожелавам всичко най-добро през втория дял на отбора и през следващия сезон. Имам още няколко срещи в София с клубното ръководство. Ние вербално сме се договорили вече, но трябва да направим добре и документацията. Ние трябва да направим всичко, което зависи от наша страна.

-Раздялата беше доста емоционална с вашите футболисти. Тази тяхна реакция какво означава за вас?

-Имал съм много отбори и много пъти съм се разделял с хората, но никога не е било толкова емоционално. Видях играчите и отбора в тотално друга светлина. Никога не съм си представял, че могат да са толкова емоционални. Сега ми е още по-криво, че не мога да работя с тази група от хора. Беше трудно да го преглътнем всички ние, но успяхме да прекараме един ден и една нощ след всичко това заедно. На другия ден си тръгнах.

-Ще ви помоля чрез вас да отворим съблекалнята на Левски, доколкото позволите, разбира се. Вие познавате играчите добре. Първият ми подобен въпрос е, кой беше най-големият професионалист в отбора?

-Имах доста големи професионалисти в отбора. Не обичам да изтъквам, но един ще го отбележа. Той в дълъг период беше контузен, но показа голям професионализъм точно в най-трудните моменти. Говоря за Деян Иванов. Невероятно желание за игра. Имаше момент, когато всичко го боли, направо се разпадаше, но продължаваше да тренира здраво. Никога не каза „аз не мога“. Всеки път беше първи на тренировка. Винаги отиваше при лекарския екип, за да прави всичко, което е важно за неговото възстановяване. Страшен професионалист е и Обертан, който имаше някакъв свой поглед за нещата. Работата му във фитнеса се превърна като фолклор в отбора. Много впечатляващо работеше. Много от юношите са на прав път да стана добри професионалисти. Харесваше ми работната етика на Цветкович, а и на капитана Горанов, но не съм се оплаквал и от останалите.

-Кой от футболистите имаше най-приятно чувство за хумор и го пренасяше в съблекалнята?

-Много футболисти го имаха това приятно чувство за хумор, но един палеше фитила на съблекалнята. Става дума за Кабрал, който е едно изключително интелигентно момче. Има страхотна реакция във всяка ситуация и вербално е невероятен. Много добре му се получаваше, а най-често „грабваше“ Буш. Влизаше му директно за „първа топка“, а Серджиу винаги се подхлъзваше...Мога да поставя след това и Цвеле /така нарича Цветкович/, който умее да се шегува много приятно. Милош беше господар за Яблонски. Правеше невероятни майтапи с него. Обаче сега искам да се върна на предния ви въпрос, защото забравих един изключителен професионалист. Нуно Рейш е невероятен. В началото не влизаше още в плановете, но не личеше по нищо. Работеше все едно е твърд титуляр. Има нещо много интересно при него. Той постоянно пие чай, но не е просто чай. Той има цяла гарнитура от чайове. Не знам какво точно забърква, но е впечатляващо и не тръгва никъде без тия работи. Невероятно внимателен е какво яде и как тренира.

-Кои играчи имаха проблеми с дисциплината, кои бяха непокорните в отбора?

-Нямаше непослушни футболисти или такива без дисциплина. Аз естествено трябваше да работя с различни характери, което е нормални и да се нагаждам с тези различия. Някои просто имат специфични характери. Тук пак стигаме до Обертан, който е особняк. Белаид също беше с особен характер. Белмонт понякога беше много наивен, което е част от младостта. Способен беше за кратко време да направи някоя глупост. Това е въпрос и на психология. Всички са работили добре, а и никой не е бил проблемен играч.

-Сигурно пак ще стигнем до Обертан с въпроса за най-талантливия в Левски като футболист?

-За Обертан това е ясно на всички, но е ясно и за Жерсон Кабрал. Паулиньо също е такъв. Тези тримата, ако са във форма винаги могат да направят разликата във всеки мач. Екстра класа имат тези тримата и много ме е яд, че Паулиньо имаше проблеми. Той работеше максимално, но просто не беше готов. На своята позиция Тиам е невероятен. Цветкович също, не искам да пропусна някой от силните играчи, но искам друго да ви кажа. Не трябва да се пропускат младите футболисти. Те са перспективата на Левски! Тези, които изброих трябва да ги вкараш във форма, няма какво толкова да ги научиш. Юношите са друга работа. Това е съкровището на Левски. Говоря за Илия Юруков и нападателят Мартин Петков. Те имат и физиката за всичко това. Могат спокойно да работят с мъжете. Могат да тичат наравно с тях, да влизат наравно в дуелите по терена. Томи Папазов и другият Мартин Петков също имат качества, но трябва да заякнат физически.

-Допуснахте ли близки отношения с футболистите? Когато си тръгнахте кои бяха най-тъжни?

-Честно да ви кажа беше ми много трудно в този момент. Стремих се да минат бързо нещата, да не гледам много в очите, защото емоциите щяха да ме грабнат, а не исках да става така. Усетих голяма енергия, но е нормално да има и футболисти, които да са щастливи, че съм си тръгнал.

-Вие си тръгвате от тук след няколко дни. Какво бъдеще виждате в този отбор на Левски? Има ново ръководство, а вие се познавате с новия директор Павел Колев?

-Не мога да имам генерална преценка, защото не съм запознат с новите собственици, но няколко пъти се срещах с господин Павел Колев. Той е правилният човек за тази работа. Много съжалявам, че няма да работим заедно, защото имахме сходна философия. Пожелавам късмет на всички. Трябва всички да работят за това, че Левски да се върне, където му е мястото.

-Оставате ли с чувството, че си тръгвате без да сте си свършили работата? Ако някога Левски ви покани, ще се върнете ли на „Герена“?

-Ако получа такова обаждане, ще се надявам да бъда свободен в този момент и да нямам никакви бариери и пречки, за да се върна в Левски. Надявам се да бъда свободен, ако някога се отвори такава възможност веднага се качвам на самолета или ако съм някъде на близо на автомобила. Ако нямам такъв шанс, ще помагам на Левски от трибуните като верен фен.