Стефан Христов е една от звездите на Витоша Бистрица и човек с огромна заслуга затова "бистришките тигри" да продължават да бъдат част от Първа лига. За "Преди кръга" той сподели емоциите от драматичното спасение през миналия сезон и амбициите за новата кампания, в която е категоричен, че тимът няма да се бори за оцеляване.

"Може би това е нещо, което в момента не го мислиш реално, случва се за секунди. Неописуемо е, да вкараме в последната секунда, да получим психологическо предимство, това е. Те мислеха вече, че са в Първа лига и малко лежерно подходиха към тази ситуация. Възползвахме се от това."

"С изминалите мачове през миналия сезон, особено последните, се надявам да пренесем това самочувствие и в предстоящите мачове този сезон."

Отново Христов бе в центъра на вниманието с гола си за обрата над Дунав Русе в откриващия кръг от новия шампионат. "Тук се получи много интересно, защото Росен Кирилов ни каза на полувремето, че ако вкараме гол, ще вкараме и втори. Тази ситуация дойде от тяхна грешка, не изнесоха добре, Георги Амзин ми подаде чудесна топка, аз бях там, където трябваше. През цялата подготовка говорихме точно за този мач, че трябва да победим, за да имаме самочувствие. Отборът няма да е това, което беше миналия сезон. Няма да се борим за оцеляване, ще се спасим."

Христов сподели и какви са разликите между Росен Кирилов и бившия треньор Костадин Ангелов. "И двамата са добри треньори. Разликатае, че Росен Кирилов има по-голям стаж като футболист, познава много добре футболистите."

А как прекарва асът на Витоша своето свободно време? "Обичам да си почивам вкъщи с близките си, обичам излизам с приятели, да се забавляваме, да плувам, да играя тенис на маса, да карам колело добри. Доста често, особено в почивките между сезоните, наблягам на това да спортувам."

"Нямам много често възможност да бъда с близките ми, но като имаме почивка, гледам да се прибера вкъщи и да съм с тях."

Христов разказа и за началото му във футбола: "Семейството ми ме накара може би. Аз помня, че когато бях на 7-8 години, майка ми ме попита, дали искам да ме запишат да играя футбол, аз казах, 'разбира се, че искам'. Записаха ме в тогавашния отбор на Белите орли в Плевен. Вече не съществува за съжаление. Може би най-много мога да благодаря на Милко Гаврилов, той беше първият ми треньор, който много ми помогна, научи ме да играя футбол."

"След като минах юношеските гарнитури в Белите орли, преминах в Спартак Плевен, лека-полека исках да надграждам, да работя и да следвам мечтата си да играя на най-високото ниво в България. Лесни неща няма, когато си устремен."

"Преминах през много отбори, през всичките групи. Така дойде шансът тук във Витоша Бистрица, шансът да се изявя за този отбор в Първа лига", допълни Христов.