Футболистът на Левски Роман Прохазка гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е сред най-класите чужденци у нас в последните години. В кариерата му досега е играл само за два отбора – Спартак Търнава и Левски. В елитната ни лига записва пети сезон и отдавна влезе в сърцата на „сините“ привърженици. Въпреки че не играе в предни позиции, вече има два гола във вратата на „вечния съперник“ ЦСКА. Словакът е един от най-опитните играчи в отбора на Делио Роси и неслучайно понякога носи капитанската лента на Левски. А мечтата му е да прекъсне дългогодишната сушата и да вдигне трофей.

- Здравей, Роман! Сезонът навлиза в решителната си фаза, предстоят и мачове за купата. В България не сме като в Испания, Англия и Германия, където нещата изглеждат решени. Каква оценка даваш на Левски за представянето досега?
- Сигурно може и по-добре, но хубавото е, че още нищо не е решено. Надявам се, че ще бъде интересно за феновете до края на първенството. Оценка за Левски? Загубихме доста лесни точки срещу отбори, които трябва да побеждаваме. Можем да се справяме и по-добре, но това е засега. Имаме какво да подобряваме. Надявам се, че ще печелим повече точки.

- Смяташ ли, че първенството е по-интересно и по-оспорвано в сравнение с предишните?
- Да, защото има три отбора, които са близо един до друг. Надявам се, че интригата ще се запази до края и ние ще играем роля в нея.

- Какви са шансовете Лудогорец да не стане шампион за седми пореден път? Как гледаш на това един отбор да доминира толкова много в българското първенство?
- Просто в момента Лудогорец е над всички отбори. Колкото и да ми е тежко да го кажа, това е истината и трябва да гледаме реално. Но мисля, че този сезон ще им бъде най-трудно, защото има два отбора, които се доближават до тях. Не знам дали вече сме стигнали тяхното ниво, но поне е интересно за феновете.

- Много отбори недоволстват от съдиите. Наистина ли тази година грешките на арбитрите са толкова много?
- Грешки на съдиите има и в другите първенства. Предполагам гледате мачове и на по-високо ниво, където също се правят грешки. Не знам дали е умишлено или не, но грешки има навсякъде. Това е нормално, защото и съдиите са хора и също грешат.

- Въпросът е да няма тенденция, защото тогава е лошо…
- Да, лошо е, че от време на време се виждат такива неща, но много ми се иска това да е просто случайност. Но не съм навътре в нещата и не знам дали има умисъл.

- „За“ или „против“ си видео съдийството?
- Аз съм „за“, защото мисля, че ще бъде по-справедливо. Съдиите не могат да виждат всичко, така че им трябва помощ.

- Договорът ти изтича в края на сезона. Вървят ли преговори за неговото подновяване?
- Водихме някакви разговори. Пишат се доста неща около моя договор. Истината е, че говорихме с Краси Иванов, но още няма нищо конкретно. Нищо не е приключило и разговорите ще продължат.

- Твоето желание какво е – предпочиташ да останеш или да приемеш ново предизвикателство?
- Трудно мога да кажа, защото утре може да ми звънне някой отбор, на когото не мога да откажа оферта. Не искам да обещавам, че ще остана тук или че ще си тръгна. Наистина в момента не знам, има време.

- Какво се промени в клуба с идването на Спас Русев?
- Аз съм футболист, който си върши работата на терена. За пет години тук имах шест-седем директори, не знам колко треньори, трима собственици… За мен е важно да излизам на терена и 90 минути да си върша работата и няма никакво значение кой ми е шеф. Нещата в клуба са добре, развива се.

- Ти си десетият чужденец с над 100 мача за Левски. Лесно ли се утвърди в отбора? Кога беше най-критично?
- Изобщо не беше лесно. В първия сезон ми беше много трудно. Бях на 22-23 години и за първи път излязох в чужбина. Не ми беше лесно и след първата година отидох под наем в Спартак Търнава. Но се върнах, защото исках да се докажа. Левски плати пари за мен и исках да докажа, че заслужавам мястото си в отбора. Радвам се, че го показах. Голяма чест е, че имам над 100 мача за Левски. Въпреки че толкова години няма трофей, този клуб е име и е голям отбор.

- У нас си работил с много специалисти – Делио Роси, Николай Митов, Елин Топузаков, Люпко Петрович, Стойчо Стоев, Георги Иванов, Пепе Мурсия и Илиан Илиев. С кого се разбираше най-добре?
- Опитвам се от всеки да си взимам най-доброто. С някои треньори бях повече време и сигурно са ми дали повече. Всеки прави различни тренировки и има различни виждания за футбола. С нито един не съм имал никакви проблеми и се радвам, че се справих.

- Не е ли затормозяващо за футболистите – тъкмо се нагласите за един наставник и идва друг специалист с нови идеи? Всичко се преобръща толкова често…
- Да, не е приятно за футболистите. С идването на нов треньор не се знае как ще играем, дали ще ме харесва или няма да ме харесва, какви ще са тренировките. Не го познаваме и не е лесно. Понякога е трудно, докато свикнем с неговия стил. Но ние трябва да си вършим работата, който и да дойде. Опитваме се да се справяме, да го слушаме и да го разбираме бързо.

-Като италианец Делио Роси залага много на тактиката. Как повлия неговата работа конкретно върху твоята игра?
- И при него научих доста неща, най-вече в защита. Наистина италианците залагат много на тактика и на дефанзивен стил. Но не мисля, че играем чак толкова защитно. Не вкарваме много голове, но вината не е на Делио Роси. Той ми помогна много и на 27 години научих нови неща, които не съм тренирал досега.

- През зимата дойдоха поредните нови шест попълнения. Как се адаптират?
- Опитваме се да им помагаме да се чувстват добре в отбора. Сигурно не им е лесно, защото това са момчета от Бразилия, Португалия… Минал съм през това и се опитвам да им помогна да се наложат бързо, да разберат къде се намират, за какво става въпрос тук. Мисля, че тази зима дойдоха доста добри футболисти.

- Ти си втори капитан в Левски след Божидар Митрев. Какво е за един чужденец да получи тази чест?
- Голяма чест, защото не навсякъде може чужденец да вземе лентата. Бях капитан и в Спартак Търнава. Там беше нещо нормално, защото съм юноша на този отбор. Но като взех лентата в Левски като чужденец, почувствах голяма отговорност. Знам, че тук лентата не се дава на много чужденци. За мен е голяма чест и се гордея с това.

- Публиката на Левски е вярна, но и претенциозна. Не се ли притеснявате, че догодина може да се отбележи 10-годишнина от последния „син“ трофей?
- Надяваме се, че няма да стане. Имаме шанс да вземем трофей още тази година. Говорихме си в съблекалнята, че трябва да направим всичко възможно да не се случи така, че Левски десет години да бъде без трофей.

- Чувстваш ли, че първото място сякаш е омагьосано за теб, защото титлата и купата ти се изплъзнаха от ръцете общо шест пъти в България и в Словакия?
- Да, казах и на моите съотборници, че може би аз съм карък. Много се надявам до края на кариерата ми да взема трофей. Много пъти бях близо и ми беше много тежко като губех купа или титла. Продължавам да се боря и силно се надявам, че поне един път ще спечеля.

- Кое отпадане в Европа можеше да се избегне - срещу Хайдук Сплит, Марибор или Сараево?
- Всичките. И при трите случая първите ни мачове бяха добри и имахме добри резултати. Бихме Сараево с 1:0, с Марибор направихме 0:0. Не знам къде направихме грешка, за да не спечелим тези срещи, но бяхме много близо. Срещу Марибор не знам какво се случи. Вкарахме първи гол, но после ни изравниха. Може би ни липсваше опит, имаше футболисти, които за първи път играеха в Лига Европа.  

- Така се получава, че Левски отпада рано от европейските турнири, което не е приятно нито за феновете, нито за самите вас – футболистите.
- Да, не е приятно. Винаги се надяваме да стигнем колкото се може по-далеч в Лига Европа. Да идват добри отбори и да бъде интересно за феновете. Не знам защо така се случва, може би има напрежение и страх, но не знам от какво.

- Предстоят пет мача с „вечния“ съперник ЦСКА. С твой гол отборът завърши 2:2, а преди това спечели с 2:1 отново с твое попадение. Готов ли си отново да накажеш „армейците“?
- Това са много интересни мачове и аз много се кефя на тях. Има много публика и ми е приятно. Радвам се, че вкарах голове, макар за мен да не е важно кой бележи. Важното е да давам всичко от себе си и отборът да печели, а кой вкарва головете – няма значение. Искам просто да победим.

- Преди да дойдеш на „Герена“, донесе мъка на „сините фенове, след като твоят Спартак елиминира Левски от Лига Европа. Спомняш ли си този мач и момента, когато реализира дузпа във вратата на Пламен Илиев?
- Спомням си много добре и двата мача, както и дузпата. Даже знам, че я бих много лошо, но топката мина под ръката на Пацо. Много слаба дузпа, но имах голям късмет. Като цяло имахме късмет. В първия мач Левски ни надигра, изпусна доста положения. За Спартак Търнава беше нещо невероятно да отстрани Левски и да продължи напред. Радвахме се много.

-  Имаш три попадения и в най-голямото дерби на Словакия – Спартак Търнава–Слован Братислава. Кой от двата сблъсъка е с по-голям заряд - ЦСКА–Левски и този в твоята родина?
- Тук има по-голям интерес към този мач. Преди беше така и в Словакия, но в последно време Слован Братислава няма стадион и играе на друго място, феновете не ходят. Това дерби вече не се получава както преди и вече няма голям заряд. Но и там беше голям кеф да вкарам гол, защото е голям противник на Спартак Търнава. 

-  С кой от съотборниците си се разбираш най-добре?
- Доста се сменяха. Тъкмо почвах да се разбирам с някой и той си тръгваше. (смее се) Имам приятели сред бившите ми съотборници като Георги Костадинов. Много футболисти ми останаха големи приятели. Опитвам се да помагам на младите.

- Кои от младите си взел под крилото си?
- Стаси Иванов седи до мен. В него виждам голямата надежда за Левски. Надявам се, че ще стане голям футболист, защото има качества и талант. Надявам се, че ще го покаже.

- На един брифинг Делио Роси каза в кръга на шегата, че е искал Левски да покани Роналдо и Игуаин, но те са отказали. Ти с кои световни звезди искаше да си партнираш?
- Да, трябва да питаме някои други. (смее се) По принцип съм фен на Реал Мадрид и ако ме поканят да играя там, сигурно няма да откажа.

 - Говориш добре български, лесно ли научи нашия език?
- Не ми беше чак толкова трудно. Като разбрах, че идвам в Левски, веднага отидох да си купя речник и от първия ден започнах да се уча. Бяхме на лагер в Австрия и пишех научените думи. Като си тръгвахме, вече разбирах някои неща.

- Какво най-много ти харесва в България и има ли нещо, което те дразни?
- Харесва ми живота. Все пак съм пет години тук и ако не ми харесваше, нямаше да остана тук толкова време. Няма голяма разлика между живота в Словакия и този в България. Имам всичко, от което се нуждая. Тук е и моето семейство и се чувстваме добре. Какво ме дразни? Например как се кара тук, не ми е лесно. Уж съм свикнал, но се нервирам почти всеки ден. Аз идвам от малък град в Словакия, където няма такова движение и такова задръстване. Наистина не мога да свикна с това нещо.

- Да завършим с една прогноза. Предстои Световно първенство през лятото в Русия. Твоите фаворити, любими играчи, от които очакваш да направят голям бум?
- Очаквам с нетърпение това световно първенство, защото наистина ще бъде много интересно. Има много силни отбори. Надявам се на финал Франция – Бразилия и триумф за „селесао“. Има много футболисти като Меси и Роналдо, на които можем да се наслаждаваме.

- А изненада чакаш ли от някой?
- Не, не очаквам.

- Говори се за Белгия…
- Те не са някаква изненада, все пак имат страхотни играчи.

- Какво би си пожелал за финал?
- Пожелавам си здраве – това е най-важното. На мен, на моето семейство, на детето ми. Другото ще дойде.