Рубриката „Първите неща” винаги ни представя един по-нетипичен поглед към реалностите и най-вече героите в Първа лига. Спокойно можем да причислим 32-годишния Мирослав Будинов в тази категория след знаменитото му изпълнение от задна ножица при 2:2 срещу Левски преди дни.

Юношата на Септември София не изживява най-добрите си мигове при завръщането в своя роден тим, като е далеч от формата, която демонстрира с Дунав Русе през сезон 2016/2017. Тогава той беше ключова фигура за завърналия се след четвърт век в елита тим на русенци, заслужил си позиция в челната шестица и изиграл едни от най-интригуващите мачове през кампанията.

Истината зад всяко пътуване е всъщност самият път, затова се връщаме и към първите неща за Мирослав Будинов.

Първият футболен герой

„Първият ми футболен герой беше Алесандро Дел Пиеро. Покрай него се запалих много по футбола. До ден днешен Ювентус ми остана любимият отбор. Имах и друг кумир в лицето на Роналдо Феномена, но мисля, че Дел Пиеро ми остави най-трайна следа, докато бях още малък. Перфектните му удари… Много обичаше с фалц в далечния ъгъл да насочва топката, два-три гола помня с пета. Беше много елегантен футболист, беше легенда”

Първият отбор

„Първият ми отбор беше Септември София. Бях юноша там доста дълго време. Една страхотна школа, много отлични футболисти излязоха оттам – имена като Ивелин Попов, Лъчезар Балтанов от тези, които играят в момента. Както и редица други.”

Първият гол

„Първият ми гол в професионалния футбол беше с екипа на Любимец срещу Локомотив София. Няма да го забравя този мач. Водехме 1:0, асистирах преди това за Майкъл Тевия. Те ни изравниха, ако не се лъжа, Маркиньос вкара от фаул. И след това някъде към края на мача реализирах първия си гол в А група”.

Първият филм

„Това беше „Кикбоксьорът” с Жан-Клод ван Дам. Баща ми беше купил видео с едни малки касетки. Помня, че като бях малък постоянно си го гледах този филм, превъртах последната битка накрая и се надъхвах. Бях малък и ми беше интересно.”

Първата група

„Първата музикална група беше Queen. Фреди Меркюри до ден днешен ми е любимец. Мога да кажа, че израснах с неговите песни. Със сестра ми си купувахме дискове, имахме някаква уредба. Постоянно ги въртяхме. Ходехме до битака да купуваме дискове. Това си спомням от онези години.”

Първата задна ножица

„Първата задна ножица не е срещу Левски, ами е в аматьорското ниво на футбола, докато играех с екипа на Дунав. Играхме срещу отбора на Бенковски Бяла, победихме с 8:0 и тогава успях. В тези мачове всеки опитваше, каквото може, защото се получаваше и бяхме доста по-силни от другите отбори. Иначе първата задна ножица в професионалния футбол е срещу Левски. Доста по-важен гол и по-значим за мен.”