Етър води люта битка за оцеляване и всяка помощ е добре дошла. Лош късмет, лоши решения, липса на достатъчно увереност, а може би и друго, но „болярите“ завършиха на дъното в своята група във втората осмица.

„Според мен отначалото на сезона, откакто сме се събрали тук, наистина сме се събрали много добри футболисти, но много от мачовете губехме лесни точки заради грешки на съдиите. Не знам дали умишлено или не, но с оглед наистина губехме много точки. Поне десетина точки сме изгубили поради грешки на съдиите. Не са виновни само съдиите и ние сме си виновни, само че те помогнаха в много мачове, можете да видите, където са ни ощетявали доста. И то важни точки, където можехме на вземем“, коментира фубтолистът на Етър.

Ерик Почански още в началото на сезона смени Стара Загора с Велико Търново, но кариерата му в Берое не тръгна по план.

„В началото на сезона той Станислав Генчев, той си бе взе, така че щеше да ме пуска. Обаче имах пак проблеми с контузии. Откакто съм дошъл тук, съм изпуснал два-три месеца само от контузии. Наистина явно нямам много късмет тук. + 02:56 Сега в момента се чувствам много добре.“

Въпреки травмите бързоногото крило е на път да изиграя ключова роля в спасителната мисия на „болярите“. Той се разписа за първи път от ноември, когато с човек по-малко надделя с 4:2 над Септември, а голът му бе юбилеен за Етър - №1000 за „виолетовите“ в елита на българския футбол. Място в историята за 26-годишното крило от Девин.

„Да, разбира се ще го запомня, иначе преди мача нямах представя като кръгло, че е бил гол №1000. Впоследствие разбрах от приятели. За мен всеки гол е важен, наистина. Всеки гол е важен, особено, ако помогне този гол за победа.“

Подновена увереност за Почански и резултатът от нея не закъсня. Именно той реализира изключително важното първо попадение, с което постави Етър по пътя към победата в първата среща с Пирин.

„Всички офанзивни футболисти придобиват самочувствие и увереност, когато отбелязват голове или подават и играят добре. Така е и с мен, да. Нашата работа отпред, на футболистите, където сме отпред, е да завършваме подобаващо атаките, да подаваме за голове или да отбелязваме. Това е нашата работа.“

А за да се върне Ерик Почански към най-добрата си форма, заслуга има един човек, който се завърна в родния си град, за да възроди футбола и да помогне в изключително тежък за отбора момент. Да, за Красимир Балъков иде реч...

„От него можем да научмим само позитивни неща наистина. Няма нужда да казвам, беше много голям, беше уникален футболист, световна класа. От него гледаме да попием каквото ни каже, защото много неща, които правим, не сме ги виждали на други места, например. Дава съвети да, комуникира, работи, разговаря индивидуално, дава съвети наистина, помага ни доста.“

„Да играем по-бързо с топката, пред противниковата врата. Тогава офанзивните футболисти да се нагърбваме, да лъжем, обаче в нашата половина да играем по-бързо с топката, да върви топката.“

 

Със сигурност такива и ще са указанията и в реванша срещу Пирин, защото авансът е изключително крехък, а ситуацията можеше да е съвсем различна, защото Етър имаше преднина от два гола и доминираше тотално над съперника си.

„Да, наистина всички съжаляваме. То се вижда в съблекалнята нали. Искахме победата да е чиста, да не ни отбелязват гол, обаче отборът на Пирин е изключително коварен противник и там в Благоевград се играе много трудно. Там, което трябва да направим, е да вкараме гол и да не допуснем гол“, завърши Ерик Почански.