Христо Стоичков даде магистрално интервю за предаването „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT. Част от него бе излъчено в „Събуди се“ по NOVA. Предлагаме ви сега и онова, което български футболист сподели в останалата част от интервюто, а цялото можете да видите в прикаченото видео.

Стоичков: Винаги е имало ЦСКА и винаги ще има

„Върни се 15-20 години назад. Аз, Куман, Бакеро, Субисерета имахме ли татуировки? След това станаха други неща. Как да му обясня сега, че ЦСКА е институция? Как да му обясниш, че националният отбор е институция? Сега е друго, свършва тренировката, той се изкъпва и в 12.05 и 12.10 той си е тръгнал. И когато го попиташ къде отива, закъде бърза, той казва – имам работа. Тренировката е час и половина. А денонощието има 24 часа. Пък остани още един час... Поискай някои неща да научиш. Мен как ме оставяха допълнително. Петър Жеков, Стоил Трънков, Петър Жеков са ме оставяли. Искал съм да науча, искали са хората да ме научат на някои неща. И са ме задължавали. Сега свири съвсем друга музика.“

„Комерсиалното стана много повече в наши дни. Не може днес един футболист да струва 100-200 милиона. Аз не вярвам, че сегашните футболисти са много по-добри от нас. Футболът не е по-качествен от нашия футбол.“

„Имах голямото щастие да работя в България със специалисти, със светила на нашия футбол. В Барселона се срещнах с други светила. На 100.хиляден стадион са ме затваряли и Йохан Кройф е работил индивидуално с мен. Днес те имат туитъри, муитъри. Как да му обясниш, че дисциплината е на първото място? Нямаш ли тактическа дисциплина...Трябваше да се съобразявам със съблекалнята навсякъде, където съм играл.“

„Като отидох в Барселона, аз бях се доказал като футболист в България. С рекорд, 38 гола, „Златна обувка“, трикратен шампион на България. Аз отивам там готов. Притеснявах се само от езиковата бариера. Моята нагласа беше Йохан Кройф да ме постави на точното място, на което да играя. Никой не говореше от чужденците испански, но ние се разбирахме на терена. По наше време се играеше по-качествен футболи и играеха по-качествени футболисти.“

„В моята сегашна работа като журналист правя много документални филми. Имам интервюта с Меси, Суарес, Масчерано, Ракитич... Правил съм големи интервюта с Моуриньо, Чоло Симеоне. В Киев ще направя голямо интервю с тримата украински носители на „Златната топка“ - Олег Блохин, Игор Беланов и Андрий Шевченко. Колко хора знаят за тях сега? По времето на Блохин беше СССР. Всички републики бяха в СССР и най-добрият беше Олег Блохин, това бе през 70-те години. Силните години в историята на съветския футбол. След разделянето всички се прибраха, откъдето са.“

„Работата ми сега ме вълнува повече от треньорството. Ако питаш сегашните футболисти кой е Кевин Кигън или Румениге... Моят идол от дете е Кевин Кигън и съм искал да стисна тази „Златна топка“, след като през 1977-а го видях да я вдига. Много е лесно да напишеш 5 въпроса. Едва ли някой от днешното поколение ще ти каже нещо за Петко Сираков, Таня Богомилова, Вальо Йорданов, Малееви... Това са светилата на нашия спорт. Питайте го днес кога Петър Жеков е взел „Златната обувка“. Влез в музея и като си футболист на ЦСКА, трябва да знаеш. Гледам албума, победили сме Аякс. Вижте го Димитър Пенев – млад, красив. Чувам се с него и сега, той е наш баща във футбола.“

„През 1985 година “умните“ глави във футбола се опитаха да ни разформироват, но ние сме ЦСКА. Ние сме история, теб те няма. Когато излезеш и помиришеш накосената трева, е друго. Сега, час и половина, дойдат преди мача и искат да играят. Как ще стане бе, моето момче? На юбилея някои искаха да има титли. И аз искам титли, но се иска надграждане. Такава негативна серия, примерно, в Испания сега има Реал в първенството, преди Барселона – на 10 години веднъж шампион. Но когато вижсаш, че има желание, тези хора трябва да се подкрепят. Те искат да надграждат, всички ще се обединим. ЦСКА е ЦСКА, никой не може да го вземе.“

„Че съм спечелил индивидуални титли – да. Но са ме подкрепяли, треньори, масажисти, лекари, 20-30 хиляди на трибуните. Аз съм горд с тези хора.“

„Правих интервю със Златан Ибрахимович. Говорихме на сръбски и български или на италиански и се разбираме. Страхотно момче. Характерът му е такъв. На Трифон Иванов, да не би да беше друг, лека му пръст. Ние сме родени победители. По какъв начин Златан няма да ми даде интервю? Аз съм се подготвил. А не да ти отговарята - „да...“не“. Но когато му дадеш възможност да обмисли въпроса... Поставям го на платформа, на която той се чувства комфортно, имах над половин час интервю с него.“

„Не съм проследил конгреса на БФС. Нямам право да коментирам нито единия, нито другия кандидат. Като не си във футбола, нямаш право да коментираш. Но това, което става срещу ЦСКА - ще бъда безпощаден. Когато си подготвен, няма сила, която да те спре. Проблемът е, че не си подготвен. Защо трябва да гледаме в двора на ноякого, който си гледа работата. Кой ми е помогнал на мен? Ние сега сме свикнали да чакаме да дойде неделята и да бием, но забравяме тренировъчния процес. Ако не си тренирал цяла седмица, как е възможно да се концентрираш за 90 минути. Нито знаеш къде да подадеш, нито къде да центрираш. Ако нямаш характера да побеждаваш, вратата на „Армията“ е голяма и излизаш директно на Канала, на „Орлов мост“ и прав ти път. Ако не защитаваш цвета и емблемата, нямаш място там. Затова Гриша Ганчев е ядосан и прави тези коментари. Релузлатите не са важни днес. Няма такъм отбор - от днес за утре. Когато се изгради, може да чакаш да падне готовият плод.“

„Отворил съм нова страница и прелиствам нашия албум и гледам кои футболисти са играли в ЦСКА. Безински, каква фигура! Данчо Лечков е играл в ЦСКА. Уау! Няма смисъл да се връщам назад. По-улегнал съм, 50 години живях много бързо. Другите години – спокойствие. Не обръщам внимание, максимално съм концентриран върху работата си, върху внучката, върху групата от 8 човека, които играем голф. Спокойно ми е, щастлив съм, не обръщам внимание.“

„Няма нищо, за което да съжалявам. Как да се върна назад, на 52 съм. Ако съм на 22, много милиони ще струвам. Това са само спомени. Гледаме настоящето и бъдещето. Важно е трудът, да усетиш тръпката. Като излезеш на терена, да знаеш и на устните ти да има пяна. Хората на стадиона да те сочат с пърст и да ти кажат – браво моето момче, ти се труди, независимо от загубата. Искам да пожелая крепко здраве на всички спортисти“, завърши Христо Стоичков.