Капитанът на Левски Божидар Митрев гостува в предаването "Код спорт" по ТВ+. Вратарят говори за промяната с идването на Делио Роси начело на тима, която доведе до три поредни победи, изпитанията в кариерата си и предстоящите световни квалификации.

- Божидаре, здравей! Как върви промяната в Левски с пристигането на новия треньор Делио Роси? Как я усещаш ти?
- Промениха се някои неща, откакто той дойде. Почнахме да стоим повече време на стадиона, да тренираме и да обръщаме повече внимание на други неща. Гледаме доста видео, имаме тактически тренировки, на които той много държи. Интересно е.

- Какво те впечатлява в работата на новия треньор и на какво държи представителят на италианската школа?
- Доста спокоен човек. Има много виждания за играта. Набляга доста на тактиката. Показа ни доста елементарни неща, които обаче в практиката са едни от най-важните във футбола. Стоим дълго време на терена, правим тактика, отработваме неща, които иска да показваме на мачовете. Държи изключително много всеки един футболист да се раздава на терена. Каза, че не обича мързеливи играчи. Иска да сме като едно цяло.

- Не е ли изнервящо, когато се знае, че един треньор си отива и се чака нов? Как преживяхте ситуацията с Николай Митов?
- Последната седмица преди мача с Верея беше доста тежко. Дори преди мача с Витоша (Бистрица) видях в очите на треньорите, че става нещо и ги попитах какво се случва. Казаха, че всичко е наред, но виждах, че не е. Последната седмица Ники Митов ни тренираше, пишеше се, че се преговаря с други треньори, чудехме се в съблекалнята какво се случва. Може би това изигра лоша шега за мача с Верея, защото всеки беше разсеян и не беше концентриран за тази среща от нещата, които се случиха. Има нов треньор, печелим мачовете си и стоим добре на терена. Надявам се да продължим да играем все по-добре и да печелим още срещи.

- Ти си капитан на Левски. Промени ли те лентата, която носиш с нещо и какво е усещането да си лидер на отбор със 100-годишна история?
- Не смятам, че ме е променила с нещо.

- Не се ли увеличиха отговорностите ти?
- Разбира се, доста от футболистите се допитват до мен за някои работи. Дори търсят помощ от мен за разговори с ръководството. Но винаги съм смятал, че в Левски трябва да има поне десет капитана. Това все пак е гранд, който трябва да има характер и футболисти, които да дърпат отбора напред. Много съм щастлив, че съм капитан на този велик клуб. Надявам се да се представям добре и да оправдавам доверието, което са ми дали.

- Как са новите попълнения? 
- Всички са страхотни момчета. Дори Обертан, който е играл голям футбол, вече се приспособи. Доста е позитивен в съблекалнята. Атмосферата в отбора е страхотна. Новите футболисти бързо се приобщиха към нас. Има всички предпоставки да направим добър колектив.

- Привържениците на Левски продължават да са оптимисти, но от 2009 година няма титла. Смяташ ли, че е дошло време хегемонията на Лудогорец да се разбие или е твърде рано да се говори за подобно нещо?
- Първенството тепърва започва. Надявам се. Смятам, че имаме доста силен отбор. Ако се сработим и заиграем така, както иска треньорът от нас, имаме огромни шансове да се преборим за титлата.

- Съжаляваш ли, че Левски не можа да елиминира Хайдук (Сплит) и да продължи в Лига Европа? Кое ви попречи да преминете към следващото препятствие?
- Много съжалявам. В първия мач играхме добре и стояхме добре на терена. Допуснахме един гол от дузпа. Надявах се в София да ги победим. Отбелязахме гол в перфектното време – оставаха 25 минути до края на мача. Можеше да се играят продължения или да се стигне до дузпи, нищо не се знаеше. Но големият липсващ в този мач беше публиката, защото при този развой от 1:0 за нас, вече ставаше съвсем различно. Може би липсата на шанс ни попречи и това, че нямахме достатъчно време да се сработим. Срещу Хайдук влиза нов футболист, който е от два дни с отбора. Идва втората среща – пак влиза играч, който е от два дни в Левски. Може би беше прекалено рано.

- Една болезнена тема – тежките загуби от ЦСКА. Толкова силни ли бяха „червените“ или просто Левски не беше в час в тези сблъсъци?
- Изиграхме три мача с ЦСКА, откакто се върнах. В първия имахме късмет, защото те вкараха ранен гол, но след това изпуснаха още два шанса да поведат с 2:0 до 20-ата минута, както се случи във втората среща – 2:0 до 5-ата минута. В третия двубой също рано ни поведоха. Ако не се лъжа, още в първата минута ни вкараха. Някак си започнахме тези мачове все едно не бяхме на терена. Ако погледнем реално, стояхме добре, въпреки че загубихме с 0:3 първия мач. Имаше много грешки. Аз сбърках при първия гол. Възползваха се максимално от ситуациите. Бяха по-агресивни, по-озлобени, повече искаха победата. Не знам защо. Надявам се този сезон да им го върнем.

- Връщаме те в началото на твоята кариера. На колко години започна да тренираш? Кой те заведе на игрището? Кой беше първият ти треньор?
- Никой не ме е водил на игрището, аз сам си отидох. Две-три момчета от приятелите ми в квартала тренираха. Казах, че искам и аз да тренирам. Отидох в Люлин, защото съм оттам. Записах се, но изкарах съвсем малко време. После се преместих в Локомотив, защото бащата на един мой съученик работеше в клуба. Двамата ходехме известно време на тренировки. Но винаги съм искал да бъда в Левски. Един ден сам отидох рано сутринта, за да не изпусна всички тренировки. Отидох на стадиона, гледах коя е нашата група, защото познавах няколко момчета. Видях треньора и говорих с него. Той ми каза да дойда на следващия ден за тренировка и така. Изкарах цял ден на „Герена“, изгледах всички тренировки. Един чудесен спомен.

- На колко години беше тогава?
- На 10-11 години.

- А защо вратарският пост, всяко дете иска да е голмайстор?
- Не знам защо. Тогава Димитър Иванков много ме грабваше като гледах мачове. Може би заради него исках да съм вратар. Синът ми също е запален, но съм му казал да не слага ръкавиците.

- Как те посрещнаха на „Герена“ тогава, след като преговаря с треньора и ти каза, че може да отидеш?
- Съвсем нормално. Знаете децата какви са. Малко се чудеха кой съм, но с течение на времето всичко се получи перфектно. Целият отбор бяхме в един клас, тренирахме заедно, по цял ден бяхме неразделни. До ден-днешен с Ивелин Попов останахме доста близки.

- Родителите как реагираха на това постоянно присъствие на „Герена“? Имаше ли проблеми с оценките?
- Не, никога не съм имал проблеми с оценките. Нормално реагираха. Винаги са ме оставяли да правя това, което обичам и искам. Винаги съм имал тяхната подкрепа.

- Дебютът ти е мечтан – Шампионска лига. На полувремето на мача с Вердер смени Ники Михайлов. Спомняш ли си тези 45 минути или са ти малко мъгла?
- Спомням си 48 часа преди мача. Цяла седмица се говореше, че аз трябва да играя в този мач. Готвех се, но на тренировката преди двубоя разбрах, че няма да играя и ми стана доста тежко. Един човек от клуба дойде при мен и ми каза: „Спокойно, Господ си знае работата.“ На другия ден така се получи, че влязох да играя.

- Трудно ли ти беше да си в сянката на Георги Петков, който по това време беше несменяем титуляр на Левски?
- Не ми е било трудно. Тогава бях много малък. На 19 години направих дебюта си. До 23 години изиграх по-голямата част от мачовете ми в Левски. За мен тази възраст е доста крехка за вратар. Гошо Петков доста ми е помагал и ме е подкрепял. Никога не ми е пречело неговото присъствие.

- Най-големите проблеми за теб след неговото напускане?
- След един мач от Лига Европа със Спортинг на „Герена“, в който победихме, имах оферти от няколко клубове. Г-н Батков не ме пусна. След един месец се получи този мач на „Герена“ с ЦСКА, който изгубихме и едва ли не бях посочен за единствен виновник за загубата. Дори след това съм си говорил с тогавашните треньори и ръководители. Попитах дали аз съм бил виновен, а те казаха: „Не, но такава беше ситуацията.“ Добре, такава е ситуацията, но заради нея две години не помирисах терен. Свикнал съм да съм изкупителна жертва и не ми е проблем. Преживял съм много в този спорт и в живота. Мога да се справя с всичко.

- С облекчение ли прие офертата на Локомотив (София)?
- След като си тръгнах от Левски, отидох в един отбор от италианската Серия Б. Стоях там един месец, тренирах и трябваше да подпиша договор, но не се получиха нещата и се прибрах. Шест месеца бях без отбор. Тогава Емил Велев ми се обади, точно като пое Локомотив. Подписах с този отбор и може би едни от най-хубавите ми години бяха там.

- С какво се различаваше обстановката в съблекалните на „сините“ и на столичните „железничари“ по това време?
- Дойдох от Левски във време, когато всичко беше наред. В Локомотив беше тежка ситуацията. Нямаше средства, нямаше такива условия, но всички момчета бяха окей и се бореха. Обстановката беше сплотена и взаимно си помагахме не само на терена, но и извън него.

- Стигаме до молдовския Шериф (Тираспол). Преди да преминеш там, българин беше вратар на отбора – Владо Стоянов. Говори ли с него преди трансфера?
- С Владо се познаваме от деца. Доста сме близки и често си говорим. Нещата с Шериф се случиха доста бързо и не съм говорил с него. На практика ми се обадиха на обяд и ми казаха: „Взимаш билет, утре сутринта те чакаме.“ Така се случиха нещата. Не се замислих много.

- Явно бързо взимаш решения и не се колебаеш. Така ли беше и когато те поканиха от Левски да се завърнеш? Имаше оферти също от Ботев, от Берое…
- Да, имаше. Преговарях и с Ботев, и с Берое, но нещата не се получаваха. Бях в Молдова точно ден преди да затвори трансферния прозорец и към 23 часа г-н Боримиров ми се обади. Попита ме дали искам да се върна в Левски. Не се и замислих и му казах „да“. Попита ме дали мога да разтрогна договора. Звъннах на директора на Шериф и му казах за ситуацията. Каза да се срещнем утре сутринта. Отидох в 9 часа и до 9:20 часа бях разтрогнал. Още до обяд бяха изпратили всички документи в Левски, за което благодаря на Шериф, защото бяха доста коректни с мен.

- Предстоят два мача на националния отбор – срещу Швеция и Холандия. Ще успеем ли да преодолеем скандинавския комплекс, който ни мъчи близо половин век?
- Надявам се, защото реално още имаме шансове за бараж и за класиране. За да го постигнем, трябва да минем през тези мачове и да ги спечелим. Знаете, че на всеки отбор, който дойде да играе в София, му е трудно. Видяхте и Холандия. Не мисля, че Швеция е по-добър отбор от Холандия. Може би само трябва да си повярваме, че можем, да сме като едно цяло – отбор, публика, народ, всички. Няма непобедими отбори, няма непостижими цели в спорта. Ако вярваме, имаме шансове.

- Вярваш ли, че скоро българският национален отбор ще се класира на голям форум?
- Надявам се. Вече е доста трудно. Виждате какво е нивото на футбола. Вече няма слаби отбори. Виждате всеки един национален тим какви резултати постига, както и клубните отбори. Не е както беше преди – да има десет изявени отбори. Силите са доста изравнени. Всеки отбор вече се научи да играе, прие новите неща във футбола и ги развива.

- Знаем, че си фен на Реал (Мадрид). Как прие летящия старт на сезона срещу Барса?
- Не съм чак такъв фен, но подкрепям Реал (Мадрид). Радвам се, че спечелиха. Играят доста добре. Последните две години са хегемон и мисля, че това ще продължи.

- Как ти се струва един футболист да струва 222 милиона евро?
- Честно казано - нереално.

- Защо?
- Къде отиваме после?

- Освобождаващите клаузи в Реал (Мадрид) вече са 500 млн. евро.
- След пет години може да станат и два милиарда. Затова казвам, че е нереално. Какво означава 220 милиона за футболист? Как се оправдават тези пари? Просто не знам, нямам представа. Но не е и моя работа, тъй като не съм счетоводител. На фона на всички държави, които се затрудняват с футбола, са нереални средства.

- Кажи нещо за себе си извън футбола. Как си почиваш? Как се забавляваш?
- Животът на спортиста не е много извън спорта. Всичко е свързано с него. Гледаш да пазиш режим, да се подготвиш за предстоящия мач или тренировка. Имам съвсем нормално ежедневие.

- Разбрахме, че си казал на сина ти да не хваща вратарските ръкавици, но поне на мач разрешаваш ли му да идва?
- Да, разбира се. Откакто съм си тук, дойде на мача със Сутиеска и беше много щастлив. След срещата го свалих на терена. Майка му ми каза, че сърцето му е щяло да изскочи. Гледа всички мачове по телевизията.

- Прави ли ти разбори?
- Прави, да. (смее се).