Левски приключи кратката си лятна подготовка. „Сините“ изиграха едва три контроли, които за Делио Роси са просто тренировки. Спазваме терминологията, на която държи италианецът и ще направим кратко обобщение за моментното състояние на отбора дни преди старта на мачовете в Лига Европа.

Първият „тренировъчен мач“ бе срещу Хебър и се игра във формат от две полувремена по 40 минути. Среща, която беше твърде рано, едва шест дни след старта на заниманията в Правец.

Последва поражение от Септември в мач, който до последно се местеше. Първото трябваше да е на „Георги Аспарухов“, после на стадиона в Драгалевци, а в последния момент се изигра на един от терените в Правец. Загубата с 1:2 не трогна Роси, който едва ли се е притеснил от мач в разгара на най-тежките натоварвания.

До последния „тренировъчен двубой“, който бе вчера среща украинския Олександрия, Левски не можеше да разчита на цялата си отбрана, а още в първите дни загуби най-острия си играч в предни позиции – Паулиньо. Успехът с 1:0 накара Делио Роси да изтъкне първите 40 минути. „Сините“ загатнаха някои добри неща, но изглеждат далеч от това, което се изисква.

Селекцията: Левски привлече само двама до този момент. Вратарят Мартин Полачек и офанзивният халф Давиде Мариани трябва да завишат конкуренцията в отбора. Клубът се раздели с доста футболисти от полузащитата. Тръгнаха си Прохазка и Васил Панайотов, които бяха важни играчи, а си заминаха и периферни фигури като Нелуц Рошу и Георги Ангелов.

Остава отворен въпросът с Антонио Вутов, който се явява доста важен, тъй като също е футболист от средната зона на терена. Левски продължава да търси поне двама нови – нападател и централен защитник, каквито иска да бъдат взети Делио Роси. С просто око се вижда, че няма да е излишен и един краен бранител, който да даде възможност за някаква ротация. Левски има Горанов и Цветкович, а техните резерви са юноши.

Обобщението е, че „сините“ бяха по-пасивни на пазара в сравнение с последните години, когато винаги се говореше за „новия Левски“. Личното ми мнение е, че един от Панайотов и Прохазка трябваше да бъде задържан.

Вратарите: С привличането на Мартин Полачек „сините“ създадоха конкуренция на този пост. Клубът не успя да развие нито един от младите си вратари. Талантливият Кръстев отиде във Враца, а Любенов бе отдаден под наем в Локомотив София. Шейтанов се върна в първия отбор, но въпросът с неговия договор остана отворен. Петър Иванов също се внедри в първия състав. За титулярното място ще се борят Митрев и Полачек. По време на контролите не видяхме ясна индикация, кой ще е номер едно? Митрев започна в последните два мача, но Полачек едва ли е привлечен, за да бъде резерва. Въпросът остава отворен, а евентуална грешка може да наклони везните в едната или другата посока.

Защитата: Привличането на нов централен защитник ще направи конкуренцията истинска. Липсата на Холмар Ейолфсон за първите срещи в Лига Европа е сериозен проблем. Към ден днешен Яблонски си партнира с Белаид, който често поражда въпросителни. Играе с огромно желание, но понякога допуска груби грешки при позиционирането си. Това вероятно кара „сините“ да търсят още един стопер, но неговото привличане на този етап се явява сложна задача.

Левски си върна Деян Иванов, но на този етап не сме го видели в игра. Прекрасния му сезон във Враца със сигурност е заявка за добро бъдеще, но е твърде вероятно „сините“ отново да преотстъпят един от най-големите мъжкари в тима си. Томислав Папазов също игра в приятелските срещи, но е само на 17 и трудно ще записва минути през сезона.

Бековете са ясни. Горанов вчера показа, че травмата му не го е върнала назад. При Цветкович има отстъпление, но той започна слабо и през миналата година, а после се оказа важен състезател. Сърбинът компенсира липсата на скорост с интелект, а включванията му в предни позиции вещаят проблеми, защото центрирането му е безупречно. Найденов и юношата Ивайло Иванов са алтернативите, което говори, че Левски може да потърси футболист, който обаче да е по-скоро алтернатива. При такова развитие Иво Найденов ще бъде отдаден под наем, защото има остра нужда от официални мачове.

Полузащитата: В средата на терена имаше сериозно натрупване на играчи, а сега оставането на Вутов се очертава важен приоритет. Четирима си тръгнаха, а дойде един. Новият е Давиде Мариани, който бе капитан на Лугано. В последната контрола се видя, че на този етап е „по капли“. Швейцарецът явно трудно понася натоварванията, които идват от треньора по кондиция. Този момент го имаше през зимата с доста от футболистите, които най-общо казано „мрънкаха“ по време на лагера в Малта. Не очаквайте чудеса от него в началото на сезона. За разлика от повечето полузащитници в Левски, Мариани е с по-силен десен крак, което може да донесе някакво разнообразие.

Хали Тиам и Жорди Гомес изглеждат твърди титуляри. За третото място ще се надпреварват Мариани, Вутов и Нашсименто. Последният почти се е възстановил от своята травма, а българинът още няма договор с Левски, но се смята, че става дума за дребни детайли... В уравнението може да добавим и французина Антъни Белмонт, който продължава да е загадка. С включването си срещу Олександрия разочарова и не дава индикации за титулярна позиция.

Треньорският щаб трайно привлече двама юноши в първия тим. Става дума за Мартин Петков, който явно се нрави на Роси и Илия Юруков. На този етап обаче е трудно да си ги представим на терена, ако треньорът не е с по-различни планове за тях...

Нападението: Травмата на Паулиньо е огромен удар за Роси преди старта на сезона. Бразилецът впечатли в първите си месеци с екипа на Левски. Липсата му отвори дупка, която трябва да запълни Жерсон Кабрал. Холандецът демонстрира известно събуждане, което може да се окаже и големият му шанс да „хване влака“. Левичарят има потенциал, а мачовете с Вадуц са „златна възможност“.

Над всички по време на подготовка изглежда е Габриел Обертан. Личи желание и амбиция във французина, който по принцип го раздаваше лежерно в определени периоди от миналия сезон. Бившият играч на Манчестър Юнайтед явно е хвърлил доста труд в последните седмици и това е най-добрата новина на „Герена“. Обертан е на път да даде на Левски това, което всички очакват от него.

В центъра на атаката Серджиу Буш се утвърди като титуляр. Румънецът е много зависим от представянето на отбора и най-вече на фланговите играчи. Буш има нужда от добри доставки, за да бележи. Той не е от типа Дембеле или Каранга, които умеят да блестят и с повечко самостоятелни действия.

Делио Роси търси още една опция на върха. Силен нападател, който да е реална конкуренция. Станислав Костов изглежда примирен с ролята на резерва, каквато беше и идеята на неговото привличане. Ривалдиньо по-често седи в списъка с контузените, а не на терена.

Станислав Иванов и Илия Димитров минават главата „играчи за другия сезон“, но тук е ролята на треньора. Тези момчета имат потенциал, а задачата на Делио Роси е и да развива наличните млади продукти от школата на Левски. Същото е положението и с Атанас Кабов, който на този етап по-скоро ще попадне в графата „футболисти за преотстъпване“.

Това, което прави впечатление е, че на „сините“ им липсва скорост в играта. Малко повече живец в средата на терена няма да е излишен. Полузащитниците, с изключение на Хали Тиам, са някак еднотипни. Динамиката трябва да бъде завишена, за да не е разгадаем синият тим.

Селекцията очевидно е отворен процес, колкото и досадно да звучи. Факторите обещаха да не продават, а да купят поне двама. Тези „поне двамата“ трябва да повишат класата на Левски. Иначе въпросният процес спокойно може да бъде „затворен“.