Левски – розово бъдеще или неразгадаем ребус

Основната част от подготовката на Левски приключи. Сините прекараха близо месец в Малта, където изиграха пет контроли. В оставащите по-малко от две седмици до старта на пролетния полусезон в Първа лига, Делио Роси и екипът му ще трябва да избистрят облика на тима за предстоящите сблъсъци. В частност, тези с ЦСКА за Купата.

Но...всичко по реда си. Нека обърнем внимание на това, което 26-кратните шампиони свършиха по време на престоя си на Острова на рицарите.

Роси нееднократно заяви, че резултатите от приятелските мачове не го вълнуват чак толкова, и той ги възприема като тренировки. За любителите на статистиката все пак ще уточним, че столичани записаха три победи – срещу Волфсбергер, Флоридсдорфер и Гзира Юнайтед, загубиха от Хибърниънс и завършиха наравно с Флориана. На първо четене известно притеснение буди класата на опонентите. Защото конкурентите, в лицето на ЦСКА и Лудогорец, мериха сили с отбори като Шахтьор, Динамо Киев, Спартак Москва, а Левски се изправи срещу три полу-професионални тима, един втородивизионен австрийски, и предпоследния в елита на Австрия. Да, резултатите не са от първостепенно значение, но не е за подценяване и фактът, че не бяха твърде задоволителни. И още по-притеснителното – в голяма част от двубоите Левски не показа и особено добра игра. Да, умората от физическите натоварвания е фактор, но момчетата на Роси влизаха тежко и срещу Флориана, и срещу Флоридсдорфер, и срещу Хибърниънс. Едва накрая, при 2:1 над Гзира, видяхме нещо оптимистично от чисто футболно естество.

Освен умората, причини можем да намерим и другаде. Наставникът още търси идеалната формация, като експериментира както с 4-3-3, така и с 4-4-2. Вторият вариант изглежда по-удачен, тъй като Левски бе най-близо до истинското си лице именно тогава – през второто полувреме с Флоридсдорфер, и срещу Гзира.

Има още два проблема, които бият на очи. Първо, доста раздутият състав. Левски разполага с 29 футболисти, и дори ако от тази бройка махнем почти сигурно напускащия Мапуку, младия Мартин Петков и третия вратар Петър Иванов, то състезателите са 26. Прекалено много – нещо, което отбеляза и старши треньорът на прескоференцията си след прибирането у дома.

Някои вероятно ще си тръгнат. Хубаво е да има конкуренция, и тази бройка нямаше да е чак толкова стряскаща, ако сините участваха в европейските турнири например, но за първенството и купата просто няма нужда от толкова много състезатели. Има позиции, на които Левски разполага с по трима изпълнители, което означава, че е нужна оптимизация. Вероятно една от жертвите ще е Нелуц Рошу, който по една или друга причина не попада в сметките на италианеца, макар да притежава сериозни качества. Ще е любопитно и бъдещето на Антони Белмонт, който вече няколко месеца не убеждава, че заслужава да защитава вековната емблема.

Още нещо, което стои като минус, е езиковата бариера. Делио Роси и щабът му имат нужда от услугите на преводачи, за да провеждат тренировките. И въпреки професионализма и старанието на Тодор Симов и Детелин Баялцалиев, така заниманията стават бавни, тромави и ненужно дълги. Често се налага едно упражнение да бъде показвано и обяснявано по няколко пъти, за да могат всички да разберат какво точно се изисква от тях.

Има обаче и позитивни нотки на случващото се на „Георги Аспарухов”. На първо място, селекцията. Да, Левски няма как да привлече световни звезди, както се пошегува Роси, но бяха взети интересни играчи. Много е рано за категорични оценки, но Паулиньо и Нашименто загатват за розово бъдеще. Станислав Костов има нюх пред гола, и е нахъсан да се докаже в голям клуб. Фигейредо и Иван Горанов ще водят спор за титулярен ляв бек. Личи си, че Аймен Белаид не е в оптимална кондиция, но е прилична алтернатива на Яблонски и Холмар. За Ривалдиньо още не можем да кажем нищо, но ако притежава и 5% от таланта на баща си, макар и да играе на различен пост, то на „Герена” би следвало да са доволни.

Да се върнем за секунда и на темата с формацията. Положителното е, че Роси показва гъвкавост и не се страхува да експериментира, макар да се знае, че е почитател на 4-3-3. Виждайки, че това не сработва, той търси други опции, и вече намери една по-успешна. Разбира се, какво ще е финалното му решение, ще разберем в хода на кампанията.

И не на последно място, от много време Левски не е имал треньор, който да работи толкова целенасочено и съсредоточено с младите. Делио Роси често оставаше след тренировките в Малта, за да обучава индивидуално Станислав Иванов, Мартин Петков, Илия Юруков, Томи Папазов и Ивайло Найденов. Още повече, когато специалистът бе дал 3-дневна почивка на футболистите, той не я използва, за да се прибере до родината си. Остана там, за да тренира със споменатите по-горе момчета.

Предпоставките за силна пролет в Левски не липсват. Трудно можем да кажем, че сините са реален претендент за титлата, но пък имат отличен шанс да атакуват Купата. На полуфинал ги чака ЦСКА. Изпитанието е много сериозно, но тъкмо това ще са двете срещи, в които ще се види успешен ли е бил периодът в Малта, и успял ли е Делио Роси да разреши очертаните дотук ребуси.   

Свързани материали

  • Обичайният голмайстор на Левски матира Газира Обичайният голмайстор на Левски матира Газира
  • Собственикът на Левски се готви за Олимпиада Собственикът на Левски се готви за Олимпиада
  • vesti.bg vesti.bg
профилна снимка

*Коментирай конкретната статия и използвай кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание!

 
Левски

Първа лига