Българският национал Владислав Стоянов вече се взира в края на дългия и неописуемо тежък път, който извървя. Вратарят на Лудогорец вече планира да се завърне в игра за първия тим на шампионите до края на септември, а за да стигне дотук премина опасно близо до кошмара.

В неговия случай това значеше съвсем реален шанс за ампутация на крака. Преди година и половина стражът легна за първа операция след контузията в коляното, а след тях бе принуден да премине през други четири.

„Ами, как съм? Добре съм, добре се чувствам. Вече тренирам наравно с останалите и се надявам в най-скоро време да се върна на терена”, коментира Стоянов пред „Домът на футбола”.

„Минах доста тежък период, с доста интервенции. Вече всичко е наред, да чукна на дърво. Специално за тази контузия минах през пет операции. Иначе общо са 11 операциите в цялата ми кариера.”

„Не се чувствах притеснен при контузията. Веднага на терена разбрах какво е станало. Не бях изненадан или шокиран. Впоследствие усложненията, които станаха, това беше големият проблем. Ако я нямаше тази инфекция, вече щях да съм забравил, че съм опериран. Всичко обаче вече е зад гърба ми.”

„Инфекцията я получих в Букурещ, но реално би могло да стане навсякъде. Последвалото лечение обаче беше неправилно, нещата излязоха извън контрол и се стигна до тези тежки усложнения. След първата операция започнахме рехабилитация на 10-ия ден. В един момент с физиотерапевта видяхме, че нещо не е окей. Отидох при доктора, който ме лекува и той видя, че има инфекция. Прецени, че трябва да се отвори и да се изчисти, без обаче да се направят съответните тестове. Той смяташе, че инфекцията идва отвън навътре, докато се оказа обратното. Дадоха ми някакви антибиотици, които не помагаха. В един момент нещата бяха много зле.”

„Искам да благодаря на клубното ръководство, на Лъчо Танев, на Мартин Петров, който направи връзката в Испания с д-р Кугат. За мое щастие спасихме крака, защото имаше реален шанс да го загубя. Сега отново мога да спортувам активно.”

„Аз останах позитивен през цялото време. Самият доктор и неговият помощник установиха инфекцията, но отказаха да го отворят, преди да установят тестове. Когато излязоха резултатите, човекът беше бял като платно. Той ми каза, че ще се борим да спасим крака, а за спорт отказа да говори. Аз им казах спокойно: „Това е един крак, аз пак ще играя”. В нито един момент не съм се притеснявал. Най-важното е да си позитивен като нагласа. Дори един менискус да е, ако не си психически устойчив, пращаш лоши сигнали на тялото. Не можеш да се оправиш.”

„Докторът и до днес не вярва. Каза, че като ме е видял, е можел да се подпише, че ще загубя крака. „Дори да имам още 10 случая такива като твоя, съм сигурен, че само ти ще се оправиш”, каза ми. Имах и късмет, но е важен и организмът. Стискане на зъби, инат, работа и това е. По цял ден бях в болница. Физиотерапията се правеше на етапи, защото минаха три операции – първата за изчистване на инфекцията, после 3 месеца бях на супер тежки антибиотици. После тренирах малко за мускулатура и тъкмо натрупах малко, легнах за втора. После същото се повтори и преди третата. Ако не си подготвен, може да изпаднеш в дупка. В нито един момент не съм се поддавал на отчаянието. Работех по 2 пъти на ден, в течение на 3-4 часа. Изпълнявах всичко.”

„Най-тежкият момент беше първата операция. Можеше да им отрежат крака. При първите кръвни изследвания не излизаше каква е бактерията. Чакахме една седмица, а бактериите се оказаха четири. Трябваше да се знаят с точност, за да се направи правилно лечение. За голяма радост имаше резултати, веднага се смениха антибиотиците и третирахме правилно проблема. Така успяхме да убием инфекцията.”

В тези 5 дни какво прави човек? Нищо, лежиш в стаята и чакаш да излезеш. Гледал съм „Д-р Хаус” и да, приличаше малко. Д-р Кугат е много известен, комуникираше с много свои колеги и се оказа, че никой не е имал друг такъв случай.”

„Най-вероятно инфекцията се е получила от синтетичните телчета, които се слагат вътре в крака. Най-вероятно е било от тях.”

„Изобщо не съм си и помислял, че съм приключил с футбола. Казах на жена си: „Спокойно, аз ще се оправя”. Нито за момент не съм мислил, че няма да играя. На доктора казах: „Прави каквото правиш, измисли метод, направи го най-здраво, аз при всички положения ще играя”. Сега всички са много щастливи. Този метод докторът може и да го патентова, защото мислеха решенията в движение.”

„Крайният резултат е… направо невъзможен. Докторът все още не вярва. Пращам му клипове, които показва на колеги по време на семинари.”

„Искам още веднъж да благодаря на цялото ръководство на Лудогорец. За момент не са ме оставили на произвола на съдбата. Мога да кажа, че клубове, които в България считаме за супер професионални или европейски, английски клубове загърбват футболистите си. Всичко, от което съм имал нужда, веднага се е уреждало.”

„Херо и защо не се получи с него? Не мога точно да кажа какво не се е получило, защото през по-голямата част от времето, когато той беше начело, бях в Испания. Не мога да кажа точната причина, може би играчите, с които е работил, могат да кажат. Той си изпълни целта – стана шампион, но за причината не мога да кажа нищо.”

„Аутуори? И Аутуори, и целият му щаб наистина са големи професионалисти. Работят много професионално, както се казва на български – „чуват петела”. Отдадени са на работата си и изпипват всички детайли. Доста опитен треньор, който знае как да мотивира играчите и да предаде своите идеи. С този треньор отборът определено ще надгради и ще се представя още по-добре. В България сме свикнали да искаме всичко да става „за вчера”. Прокраднаха се някакви мнения… Отборът играе добре, може би с изключение на мачовете срещу Видеотон. Под негово ръководство смея да твърдя, че играем доста добре, макар и да не бележим толкова често. По-важното е, че не допускаме положения пред вратата си. Треньорът и щабът искаха да подобрят тъкмо този компонент и смятам, че ще го подобряват още.”

„Аз от конкуренция никога не съм се плашил. Това не го мисля изобщо. Първото е да се върна, да се видя, че мога. Разбира се, ще има мачове за втория отбор. Ще съгласуваме с треньорите, естествено. Едва тогава ще имам реален шанс и основание за заявка спрямо първия тим. Ако трябва да съм честен, в момента не съм в състояние, което да ме прави реална конкуренция на двамата вратари. Планираме до края на този месец да дебютирам за първия тим. Предстоят ми още прегледи и ще преценяваме.”

„Няма кой знае каква промяна при Лудогорец. Клубът стана шампион съвсем закономерно. Атмосферата е както винаги отлична. Никога не сме имали вътрешни дрязги. Всички футболисти са супер доволни от тренировки и отношението на треньорите. За съжаление не успяхме да изпълним голямата мечта с групите на Шампионската лига. Поне ще играем в Лига Европа. В първенството трябва да се затегнем, защото не бива съперниците да се откъсват напред, иначе ще има поводи за изнервяне. Смятам, че отново ще мачкаме и тази година.”

„Не смятам, че ние сме разсеяни. Просто тази година ще бъде наистина по-завързано първенството, защото ЦСКА запази отбора си, взе нови попълнения, нов треньор с нови идеи. Левски смени треньора, а се вижда какъв ефектът. Взеха футболисти, които за България са добри. Имат дълга скамейка и ще бъдат доста сериозен съперник през този сезон. Трябва им повече време да се стиковат. Вече приличат на отбор. Не отписваме и Берое, които определено са надградили от миналия сезон. Те са традиционно неприятен и неудобен съперник. Ще бъдат по-голям фактор, отколкото бяха през миналата година.”

„Не мога да кажа кой ще бъде по-сериозният съперник. Ще си проличи в хода на първенството. Сега е рано.”

„Националният отбор и двете победи? Това е радващо, от доста време не сме тръгвали така. Надявам се наистина да продължим, а, дай Боже, да имаме късмет и да си осигурим квота през Лигата на нациите. Не сме се класирали на Европейско от доста отдавна. Нямаме звезди или футболисти от топ ниво, нека не се заблуждаваме. Единственият начин е да играем като един, като колектив, с много тичане и раздаване. Ако дойдеш в националния и се мислиш за звезда, или играеш някакъв твой си футбол, няма начин. И в двата мача момчетата се раздадоха не на 100, а на 200 процента. Много тичане, много борба, всеки помагаше на другия, а това преди ни убягваше в някаква степен. Нямаше и ръкомахания при грешки, каквито сме виждали през други години. Това е пътят според мен.”

„Записах треньорската школа. Отдаде ми се шанс, тъй като имам стажа в А група, в националния отбор. Покривах критериите и реших да запиша, когато спуснаха дата от УЕФА. Не е лошо да го имам този лиценз”, добави още Стоянов.

"Може би съм малко по-спокоен и по-улегнал. Аз съм по принцип импулсивен човек и някой път говоря преди да мисля. Сега мисля, че съм малко по-търпелив и по-смирен. Ще видим. Може би оценявам някои неща повече отколкото преди", завърши вратарят.