Футболистът на Левски Холмар Ейолфсон гостува заедно със съпругата си в предаването "Домът на футбола" в ефира на DIEMA SPORT. За любопитните моменти от кариерата му, за престоя му в Израел, за националния тим на Исландия, за Левски и други любопитни моменти.

- Как се чувствате след първите си месеци в България, започваме с Йона. 
- България се оказа една приятна изненада, никога не съм била тук и София надмина очакванията ми. 
- Аз се чувствам отлично. Наскоро се преместихме в апартамент и в момента свикваме, но както и тя самата каза, много е приятно.

- Какво знаехте за страната преди да дойдете тук. Казахте, че е било приятна изненада. 
- Не знаех много, може би само туристическата част около Черно море. Не знаех много за София. 
- Аз също не знаех кой знае колко. Естествено познавах Бербатов, освен това един исландски футболист игра в България преди няколко години – Гардар Гунлаугсон. Доста си говорих с него преди да дойда тук и той беше много очарован от София. Каза, че това е място, на което си струва да бъдеш. Признавам, че той изигра голяма роля в моето решение. 

- Той обаче игра за големия съперник – за ЦСКА, но за съжаление в не голям брой срещи…
- Не съм сигурен колко е играл. Той изкара тук година, ако не се лъжа. Но каза, че много му е харесало, а градът бил страхотен. 
- Бившата му жена стана много популярна. Направи сериозна кариера. Доколкото знам, тя дори още живее тук. Харесало й е толкова много, че е решила да остане. 

- Изживяхте ли културен шок в България след пристигането?
- В никакъв случай, поне аз не. Не знаех какво да очаквам, когато дойдох. Играл съм в 6 държави и идвайки тук, бях отворен за предизвикателства. И много приятно ме изненада колко красива е природата ви.

- Кое е нещото, което най-много ви хареса тук?
- Храна е страхотна. Много вкусна. Чудесна архитектура в централната част. Градът е много красив. 
- Може би най-много ни изненада колко чисто е. Красивите сгради, въобще всичко в центъра.  Й И много отзивчивите хора. Загубихме се на няколко пъти в града. И всички хора бяха толкова учтиви и готови да помогнат. И това беше много хубаво чувство, да знаеш, че си добре дошъл, независимо че не говориш езика. 

- Бил си в много държави, В Англия, в Израел, в Германия, в Норвегия. Ти си била с него навсякъде, нали така? 
- Да, ние сме заедно откакто аз бях на 17. Била съм с него навсякъде. Но тъй като учех в Исландия, се налагаше да пътувам. Но откакто Силвия се роди, трябва да сме заедно. 

- Може ли България да бъде на едно от първите места в твоята лична класация на държавите, в които си играл?
- Да, може би дели първо място с Лондон. Логично Лондон е в челото, защото е чудесен град. Но в София имаш усещането на столица, но без откачения трафик в Лондон. Тук има всичко необходимо и сме щастливи от това. 

- Разкажи ни малко повече за родината си. Тя стана популярна в целия свят заради футбола покрай фурора на Евро 2016. Но малцина знаят, че е една от най-бързо развиващите се икономики.  Как успява да го направи страна с население от 330 000 жители?
- Тук става дума за манталитет. И това е отговорът на въпроса и във футбола, и в икономиката. Имаме тази амбиция и желание да работим здраво. А специално в националния отбор това ни заведе толкова далеч. Разбираме, че сме Исландия и телата ни са исландски. Не сме техничните футболисти от южните народи. Но в крайна сметка футболът се играе по различни начини. Ние решихме да опитаме по нашия начин, в това, в което сме добри. А ние сме физически здрави, дисциплинирани. Можем да тичаме, можем да се борим. Затова си и казахме: Добре, нека го направим така. Да не се правим на Барселона или на другите отбори. Да усложним задачата на противника – да направим така, че топката да е във въздуха. И се оказа много успешно. 

- Доколкото прочетох, 1 от 8 исландци има диплома за футболен треньор. Което е направо възхитително. 
- Да, дори в детските или юношеските отбори трябва да имаш лицензиран треньор. Това може би също е част от успеха. Например, в Норвегия, където играх, в голяма част от юношеските отбори треньор беше бащата на някое от момчетата, без подходящото образование и т.н. Докато в Исландия се реши да стане по друг начин. Трябва да имаш диплома, за да водиш тим от каквато и да е възраст. И може би това е едно от обясненията за развитието на нашия футбол. 

- Йона, Холмар ни обясни за футболната част от Исландия. Ти можеш да ни кажеш нещо за човешката страна на вашата родина. 
- Както и ти спомена, ние сме малка страна, с около 330 000 жители. Имаме едно особено усещане за малка общност. Всички се познават. Или поне ако не познаваш някого лично, то познаваш някого, който го познава. Това създава усещането за едно сплотено семейство. 

- Как би го обяснил ти?
- Говорим за много сплотено общество. Ако нещо трагично се случи в дадено семейство, всички се опитват да помогнат. Например, миналата седмица имахме трагичен инцидент при наши близки. И хората се събраха да им помогнат. Наистина става дума за едно чудесно общество, в което е прекрасно да живееш. Не сме усещали подобно нещо на друго място, където сме живели, поне в такива размери. 

- Може би едно от нещата, които ви е харесало най-много в България е било слънчевото време. 
- Аз дойдох тук през септември. И беше топло. Не толкова горещо, колкото в Израел, откъдето дойдох. Но не е толкова влажно. Зимата обаче става доста студено, към което сме привикнали. Дори става по-мразовито от Исландия. У нас не става толкова студено. Това е много чест предразсъдък. В Исландия зимата е около нула градуса. А през лятото става 12. Така че разликата между зима и лято не е толкова голяма. 
- Чакаме с нетърпение лятото на 2018 година в България. Ще бъде чудесно. 

- Първата асоциация с Исландия по време на европейското първенство беше хореографията на феновете. Какво стои зад това? 
- Много забавно, защото човекът, когото камерата показа първо в това видео, е братът на майка ми.  
- Това е Исландия. Можеш вероятно да разпознаеш братовчед ми там или друг роднина.   

- Това нещо се роди на европейското. То не беше правено преди това. А сега вече е някаква традиция. Случва се по два пъти на мач. И е наистина специално, особено когато играеш вкъщи. Почти всички на стадиона са исландци. И преди да започне, става абсолютна тишина. Преди хората да започнат да пляскат, е наистина вълшебен момент.  Иначе феновете на Дортмунд правят нещо подобно, но без този викингски елемент, който влагаме ние. 

- Друго нещо, което беше емблематично за Исландия по време на първенството, беше телевизионният коментатор. Той братовчед ли е на някой от вас?
- Не, но го познавам, той също беше футболист, но трябваше рано да се откаже от спорта заради чести контузии. Много време обаче е покрай националния отбор, така че инвестирал доста емоции покрай това. 

- Това нормалното му поведение ли е или всичко беше заради огромните емоции и успехът на европейското?
- Не, по принцип той не е такъв. Наистина е шумен, докато коментира, но това беше много специален момент. За първи път бяхме на европейско, бихме Англия. Той коментираше тази среща и стана световноизвестен. 

- Беше в запаса за европейското първенство, но сега предполагам се надяваш да попаднеш в състава за световното първенство, за където Исландия вече се класира?
- Да, това е една от основните цели пред мен през този сезон да играя добре, да впечатля националния селекционер и да се върна отново в националния отбор. По време на квалификациите бях в разширения състав в 60-70% от случаите, не играх, но бях в там. Ситуацията, в която изпаднах в Израел, може да се каже, че разруши всичко. Но както казах надявам се с добри игри тук да впечатля треньорското ръководство и да се върна отново в тима след Коледа. 

- Какво стана в Израел, защо не се получи? 
- Купиха ме от Норвегия през януари. Спортният директор и треньорът ме искаха много. Но два месеца след пристигането ми в Макаби Хайфа и двамата бяха уволнени. Назначиха нов наставник. При него играх всички мачове до края на сезона. Тук ще уточня, че в Израел правилото за чужденци гласи, че можеш да имаш 5 в титулярния състав и един на пейката. През лятото обаче той реши да вземе шестима нови чужденци, така че старите трябваше да си заминат. Но аз имах 4-годишен договор и не беше много лесно да намерим решение. Щастлив съм обаче, че успяхме. И беше добро. 

- И дойде офертата от Левски…
- Да и буквално спаси кариерата ми. Защото иначе трябваше да остана в Израел. Те искаха пари за мен, защото ме бяха купили 6 месеца по-рано за 1 200 000 евро, така че не искаха да ги губят толкова лесно. Но намерихме вариант с договор за наем за 4 години и съм щастлив. Беше много тежко време, но важно е, че всичко се нареди. А освен това точно по това време Исландия вече беше близо до класиране на световното и ми беше ясно, че ако остана в Макаби шансовете ми да се върна в националния отбор клонят към нулата. 

- Доколкото знаем, националният селекционер освен футболен треньор е и зъболекар. 
- Да, той първо водеше клуб в Исландия. В последствие начело на националния отбор бе назначен Ларс Лагербек, а той стана негов помощник. По време на този период Хелгримсон научи много от старши-треньора и пое отбора преди началото на световните квалификации. Свърши прекрасна работа. 

- Няколко лични въпроса, ако е възможно, разбира се. Била си стюардеса, но той те е свалил от самолета. 
- Това беше преди доста години. И го работех само по време на лятната ваканция, защото учех. Но с него се започнахме доста преди това. Работех като стюардеса три лета. Сега през май ми предстои дипломиране по право след 7 години следване. 

- А как се запознахте, не чух историята…
- Не е нещо специално. Запознахме се в един бар в Исландия, който се казваше „Оливер”. Вече го няма. Това беше през 2010, мина доста време, но хубаво време. Й И с годините научаваме нови неща един за друг. Той за мен, аз него. 

- Може би за финал на тема Левски. Какви са впечатленията ти от клуба и от треньора Делио Роси? 
- В първия мач след моето пристигане в България, играхме с Лудогорец, а аз бях на пейката. Но можех ясно да видя, че е изградена сериозна структура в отбора. За мен беше лесно да се включа в тази добре организирана машина, защото ти знаеш какво трябва да правят другите, те знаят какво трябва да свършиш ти. Има голямо разбирателство, отборна работа. Имаме да доработим някои неща, но според мен като цяло сме солидни. Имаме добра основа за бъдещето.