„Янко е добър вратар, доказва го с игрите си, грешки има на всяко едно ниво. Надявам се със спокойствието, което му вдъхвам преди всеки един мач да се представя добре“, коментира Стоян Колев.

Янко Георгиев е част от историята на бургаския футбол в последните 10 години. В кариерата си защитава цветовете на Черноморец, ПФК Бургас, Черноморец Поморие, за да се завърне отново в отбора на който принадлежи сърцето му – Нефтохимик.

„В момента се чувствам най-добре, защото имам възможност да играя на най-високо ниво в българския футбол“, сподели Георгиев.

Още от най-ранна детска възраст Янко Георгиев мечтае за кариера на футболния терен. „Тази идея се зароди още в ранното ми детство, започнах в училищния отбор и след това се преместих в ДЮШ.“

„По времето в което започнах да играя футбол, наблюдавах доста мачове, а Оливър Кан ме запали да застана на вратата.“

Освен под рамката на врата, Янко Георгиев не крие, че в началото е пробвал да играе и в предни позиции, но определено не се чувства толкова комфортно. „Като малък съм пробвал да играя, но на вратата се чувствам най-добре, за да мога да наблюдавам останалите.“

„Доста хора казват, че вратаря трябва да е луд. Аз не мисля точно така. Той трябва да е спокоен и стабилен, за да може да дава стабилност. Мисля, че това е въпрос на инстинкт.“

В съвременния футбол малко са състезателите играли за съперници от един град, които да оставят топли чувства в привържениците и на двата отбора. Но Янко Георгиев е категоричен, че няма как да забрави възможността, която получава от Черноморец и Нефтохимик.

„Благодарен съм и на двата клуба, че ме изградиха като футболист. Започнах в школата на Черноморец, но съм бил и в тази на Нефтохимик и нямам как да ги разделя.“

Последното място на шейховете в Първа професионална лига и неяснотата около съществуването на Черноморец са болезнените щрихи, които рисуват картината на съвременния бургаски футбол.

Черноморец липсва на професионалния футбол;. Дербитата в града са желани от бургаската публика, заради романтиката. И все пак успокоение за Нефтохимик може да дойде от завръщането сред елита на българския футбол след двегодишно отсъствие. Незадоволителните резултати и трите поредни загуби от Ботев ПД, Левски и Монтана доведоха до промяна на треньорския пост и Христо Янев наследи Димчо Ненов.

„И двамата са треньори, от които можеш да научиш много, но разликите са най-вече в тренировките и ръководенето на самите мачове.“ Вратарят на Нефтохимик е категоричен, че конкуренцията на доказано име като Стоян Колев е стимулираща за него, а двамата са в отлични отношения.

„Стоян е страхотен вратар и за мен е голяма чест да се уча от него, защото аз се уча от него. И от предишния си престои съм откраднал доста неща от него. Неговата конкуренция ме кара да се развивам и да искам да съм в още по-добра форма.“ Увереността, която вдъхва с присъствието си на терена донесе на Янко Георгиев капитанската лента, в отсъствието на контузения Любомир Божинов. „Капитанската лента е голяма отговорност. Щастлив съм и е чест за мен, но да не забравяме, че отбора си има капитан в лицето на Любо Божинов, на когото пожелавам скорошно възстановяване и отново да ни поведе по пътя към победата.“