Легендарният български треньор Георги Василев даде обширно интервю за „Домът на футбола” по DIEMA SPORT, в който говори основно за случващото се в Левски и изненадващото за него уволнение на Георги Дерменджиев.

Преди всичко обаче Гочето започна със съболезнования към близките на починалия Динко Дерменджиев. „Изказвам съболезнования към близките на един велик футболист, на който съм бил противник и като футболист, и като треньор. Респектът и уважението към него винаги е било голямо. Една сериозна загуба към българския футбол, моите съболезнования и поклон. Беше един изключително бърз човек, умен и интелигентен, в едно страхотно поколение, остави голяма диря, и днес спомените за неговата игра са ярки.”

„Може би няма да бъда най-точният и конкретният за случая, но като човек, който следи отблизо футболът и Левски, той все пак е изиграл доста голяма роля в моя живот като треньор, ме впечатляват неща, които не са никак приятни. Левски от доста време страда и буксува, остава доста извън това, което заслужава като име, традиции. Изостава значително, свидетели сме на много треньорски смени, на футболисти, за да стигнем и до последния момент с решението за освобождаването на Дерменджиев.”

„Определено ме изненада това решение по простата причина, че той изкара 4 месеца, 2 е бил в процес на подготовка. Моето утвърждаване, като чужд човек в Берлин, много сериозно впечатление ми направи търпение, с което се отнасяха хората към мен. В първите 6 месеца не чух нито една лоша дума за мен, това е време на обмисляне, на преценяване. И след това вече може да ти дадат по-стабилна оценка. Тук всичко стана за един кратък период от време. Напускане на важни фигури в отбора, с тази уговорка, че няма пари за по-скъпи футболисти. Привличане изведнъж на футболисти, струва ми се, че това е станало без решението на старши треньора.”

„Все ми се струва, че тук някои си измиват ръцете с вината, която са сложили върху Георги Дерменджиев. Добър, уравновесен човек, спокоен, това е неговият стил на работа. Опитите веднага да се оценява като грешка, естествено, че е грешка като няма резултати, но нали си спомняме първата позиция, ще преживеем тежки дни, в Левски се налагат корекции и някакси Гошо остана като жертва на всичко това. На тази политика.”

Той коментира и варианта с временния наставник Георги Тодоров. „Аз с Гошо Тодоров се познавам. Аз заех неговото място в Левски 2003/2004 след осмия кръг. Освободиха го, после ме привлякоха мен и изкарах целия сезон. Тогава се опитаха да прокарат тая политика, че ни трябват наши кадри, ше вкарваме наше поколение, но това поколение не бе готово. Искаха от мен титла, купа и участие в Европа с всички тези условности. Тогава устояхме, Андрей Желязков бе много близо до мен. Направихме отбор, който отговаряше на претенциите. Ако виждах грешка в Гошо, това е, че отстъпи в тази селекционна политика, която му я налагаха.”

„Аз разсъждавам, ако бях на неговото място. Освобождаването на Кабрал, отказването от Яблонски, Цветкович. Аз нямам против привличането на нови футболисти, но всички стана на килограм. В този момент е по-важно да се слуша, защото в един момент отговорността пада върху него.”

„Определено професията футболен треньор е доста позагубила стойността си в България. В случая година, в която се сменят пет треньора, не бих го окачествил по друг начин.”

„Левски никога няма да загуби своя ореол, Левски е с име. Период, който ще трябва да го изживее, ще се променят нещата, ще излезе от тази криза.”

„За разлика от специалисти, ще се въздържа, защото не е моята работа. Това трябва да го решат хора компетентни и сигурни, да преценят перспективата с единия и другия, за да преценят една по-трайна политика в този клуб.”

„Не говорим вече за 4 месеца откакто е треньор, а за по-кратък период от време му е била решена съдбата. Само се е чакал удобен момент, което неминуемо се случва във футбола, за да извършат тази промяна.”

„Колкото до тази мълва и със смените с треньора на националния отбор, това са неща, които звучат доста неприятно. Не виждам защо и откъде излизат тези неща. Излизат от хора, които са в играта, работят, имат отговорност в тези позициите, в които са. Затова ми се струва, че тук в България треньорът е много обезценен.”

„Разбирам, треньорът е служител, но той носи тежката отговорност за чисто професионалната работа. В това отношение много пъти сме свидетели, че треньорът е бушонът, който изгаря. За да е силен, смел, трябва да му се даде изцяло отговорността.”

„В това състояние, в което се намира Левски, не съм сигурен, че ще спечели бараж. Ако се яви на бараж, което теоритично е съвсем възможно”, допълни Василев по темата „Левски”.