Настоящият отбор на Левски е много далеч от този, които неговият старши треньор Делио Роси иска да вижда, заяви самият той в интервю за клубния уебсайт на "сините".

Италианецът обясни, че неговото желание е Левски да бъде атрактивен, да вкарва голове и да печели мачове, но това е възможно само с работа, дисциплина на терена и дългосрочна стратегия.

"Левски, който имам в главата си, със сигурност е много далеч от това, което се вижда сега. Но вече Левски има гръбнак и основа, които трябва да бъдат подобрени и завършени. Със сигурност искаме да бъдем отбор, който води и диктува играта. Това не означава, че няма да има трудни моменти или че няма да се защитаваме, ако играем с по-силен отбор. Трябва винаги да имаме възможността да спечелим мача", заяви Роси.

"Искаме най-доброто. Аз го казах и като дойдох. Не мога да продам нещо, което нямам. Не мога да продам бъдещето. Мога да направя така, че бъдещето да бъде по-добро. Мога да го постигна само работейки, защото искам да бъда съден по това, което правя, а не по това, което казвам. В това интервю мога да бъда и по-симпатичен, но ако отборът не показва на терена, че е на ниво, това остават само празни приказки", добави той.

"Левски има нужда от подкрепа и доверие. Във футбола и в живота някой като дава много, очаква да получи толкова или повече. Много пъти не се случва така. Даваш много и правиш нещата на максимум, но не получаваш резултат веднага. В дългосрочен план тази стратегия се отплаща, а в краткосрочен - не. Всички искат всичко веднага, но такова нещо няма", продължи италианецът в интервюто за клубния уебсайт.

"Дойдох, след като първенството беше започнало. Дойдох в непозната реалност, познавайки малко играчите. Опитвам да въведа неща, които мисля за правилни. Аз съм дошъл, за да дам и да се подобря като треньор и човек. Взимайки под внимание културата и традициите на хората, футболистите, ръководителите и феновете, не мога да пренеса изцяло мисленето си, без да се съобразявам. На някои принципи държа, защото ги смятам за коректни, но това е още една фаза, чийто ключ опитвам да намеря", заяви още италианският треньор.

На въпрос за шансовете на Левски да спечели купата на България, Роси отговори: "Изиграхме само едно гостуване. Честно казано, не познавам много от отборите от Първа лига, а още по-малко тези от Втора лига или от по-ниските групи. Свикнал съм да оценявам ангажиментите един по един. Когато ми казват, че след три седмици имаме този отбор, а след четири - онзи, аз съм фокусиран върху тренировката днес. Това е основата, за да направиш така, че да посрещнеш всеки ангажимент на максимума на възможностите си".

"Българският футбол е в еволюция, в междинна фаза. Има отбори с по-високи качества от другите, но видях, че искат да предложат нещо ново. Може и да не успяват, но видях треньори, които се опитват да наложат нещо свое. Съревнованието ще направи така, че да има подобрение. Може би не веднага, но в бъдеще. Първенството е отворено към много играчи от други страни и континенти, а глобализацията подобрява техническите качества", каза той.

Един отбор трябва да бъде активен и балансиран във всички фази, заяви Роси, който беше критикуван от някои медии и малък брой фенове за дефанзивния стил на игра. Италианецът обясни, че футболът не се играе на абордаж, защото това може да предизвика само хаос и объркване.

"Ако под офанзивен футбол се разбира да пуснеш всички нападатели, тогава е лесно. Оставяш ги всички да играят в атака и после - каквото стане. Аз мисля, че един отбор трябва да бъде активен, балансиран и не на последно място да забавлява. Не мога да разбера какво се подразбира под офанзивен футбол. Всички на абордаж ли? Това не е футбол, а хаос и объркване. Ако подразбираш, че е един отбор, който диктува играта, който търси превъзходство и владее инициативата, тогава - да. После обаче има две фази на играта - когато владееш и когато не владееш топката. Когато я владееш, трябва да бъдеш активен, агресивен и възможно най-офанзивен. Когато не я владееш, трябва всички да участват в тази фаза", каза Роси.

"Мисля, че това е тайната на успеха на един отбор и ако не изпълняваш една от двете фази, няма да успееш", категоричен беше той.

Италианецът иска да бъде запомнен като треньор, който е дал нещо на Левски, защото е накарал отбора да играе добре.

"Започвам да свиквам (с България), но още е рано. За да свикнеш, трябва да бъдеш между хората, а донякъде заради езика, донякъде заради времето, имам пречка, за да не съм го направил напълно. Мисля, че скоро това ще се промени. За човек, който е с моята професия (обаче), любимото място е тренировъчния терен. Трябва да намеря някой, който да ме накара да оценя българската кухня. За момента не разбирам добре съставките на ястията, така че ям това, което първо ми хване окото, а след това и небцето", заяви старши треньорът на "сините" за настоящото си положение.

"Моята история започва от Римини, където спортувах плуване, тенис и бягане. Брат ми играеше футбол и покрай него започнах в школата в града. После се преместих в отбора на Римини, които беше професионален. Преминах през всички възрасти и после ме освободиха, след като ми казаха, че не ставам. Отидох в аматьорските отбори, минах през всички нива и стигнах до Серия "B", където играх 7-8 години. После получих контузия и спрях с футбола, но още на 22-23 години исках да бъда треньор. През това време учех, дипломирах се с отличен успех в университета като учител по физическо възпитание. С дипломата ми съм имал предложения да преподавам, но никога не съм искал да го правя, защото не се виждам зад някаква катедра", продължи треньорът на Левски.

"Моят живот винаги е бил на игралното поле и ми е харесвало да преподавам там. Водил съм всички категории - започнах от аматьорите, минах през малки деца, после с по-големи и стигнах до втория отбор. Бях координатор на втория отбор на тим от Серия "А". После започнах в Серия "С" и мисля, че бях най-младият треньор там на 32 години. Спечелихме първенството и влязохме в серия "В", а след това се изкачихме в Серия "А" и след това повече от 20 години бях треньор там. Сега за първи път трупам опит в чужбина с Левски", продължи Делио Роси.

"Аз съм твърдоглав и вироглав. Винаги искам чиста връзка с играчите. По-добре е да се казва суровата истина, защото с времето това се отплаща, докато хубавата лъжа е за момента. Не съм способен на това", обясни бившият треньор на Лацио.

"Малко съм сред хората, но те ме разпознават. Снимам се много и мисля, че не съм правил толкова снимки от сватбата ми. Този отбор е на хората и е нормално да имаш добри отношения с тях. Долових, че има голямо доверие и аз се чувствам отговорен. Хората очакват нещо голямо и важно, а аз се надявам, че ще бъдем на висота да го изпълним. Това ми е първи опит в една непозната страна. Харесвам предизвикателствата и дойдох с ентусиазъм. Дойдох, за да дам, а не за да взимам. Дойдох, ако мога да предам манталитет, игра и начин да стоим на терена, но и начин футболистите да приемат тренировките, професията, хранителния режим. За да се получат тези неща, има нужда от време. Началото е окуражаващо, но сме още в зародиш. За първоначална линия е нужно малко време, но за детайлите е нужно повече. И Господ е имал нужда от седем дни, за да направи света. Не го е направил за един ден", каза още италианският специалист.
На финала той отговори и на въпроса с какво иска да бъде запомнен в Левски: "Това е нещо, върху което не съм се замислял. Повече предпочитам да вляза в сърцата и главите на хората. Искам да бъда запомнен като треньор, който е дал нещо на Левски, защото е накарал отбора да играе добре. Защото е подобрил някой играч, защото е бил коректен човек и е дал много на клуба. Чак след това да се прибави и нещо важно, което си спечелил. Искам да бъда запомнен като човек, който е дал нещо на Левски.