Кажи кого мразиш, за да разбереш какъв си. Кажи защо мразиш, за да получиш отговор на собствените си въжделения. Признаеш ли, било то сам пред себе си, тогава ще научиш, че на злото се отвръща със зло. Добротата пък бива омърсена и заличена при появата на мрака. Накрая и мъждукащата светлина угасва и всичко се превръща в хаос, но според древногръцката митология и той има свойството да дарява нов живот.

Локомотив Пловдив - ЦСКА е един мач, който ще остане в историята с ниската си култура, липсата на ценности и 0% отговорност. Отговорност към простичкото съществуване на и без това секундите живот, отредени ни от някого, които едни наричат Господ, други съдба, а трети дар. 26 ноември трябва да бъде зачеркнат от календарната 2017 година, като омерзителен за историята на българския футбол.

Защо ли? Защото футболът не бе запомнен. Играта, която вдъхновява милиони запалянковци по света още от съвсем невръстни деца, не бива да бъде омерзявана. На стадион "Локомотив" очаквахме празник. Два отбора с традиции трябваше да спорят, за да защитят цветовете на фланелките си. Единственото, което обикновения и най-вече отчаяния, жадуващ български футбол зрител получи, бе бой. Но не дори битка за идеалите на два тима. Просто безкрайно грозни окървавени сцени, които за щастие не увредиха някого трайно, било то жена, дете, мъж, живо същество. Единственият въпрос, който ме гложди е, ако в действителност нечий живот си отиде, а последните капчици кръв са по собствените ти ръце, как ще заспиваш нощем от тук нататък?! Но, както във вселената и във футбола си има закономерности. Злото оставя своя отпечатък, но бързо бива забравяно, когато доброто го пропъди от зловещия му трон.

Днес всички говорят за мача Бристъл Сити – Манчестър Юнайтед. Този двубой няма начин да бъде забравен и да остане извън паметта на милиони футболни фенове по света. Да, втородивизионният Бристъл направи фурор и днес всички водещи медии се радват на вдъхновяващата доза креативност, с която могат да си послужат и която в крайна сметка води до широка популярност. Защото това е добрият пример. Хиляди привърженици на “червеношийките” нахлуха на терена на стадион “Аштън Гейт” след последния съдийски сигнал. Но противно на очакванията не съблякоха нито един футболист, не размазаха нито едно лице, не замеряха с факли, димки, камъни, обзети от дива, изкривена радост, която в България някои си позволяват да наричат любов. Нека помечтаем за един свят, в който насилието е повод за срам.

За една държава, в която редът е приоритетна цел. За един народ, който е загърбил номадския си начин на живот. За едни хора, които нямат нужда от хапката на непознатия, за да задоволят крайно животинските се потребности. Употребата на вече клишираната фраза: “Тука е така”, трябва да бъде забранена. Тука е така, както си го направим. Имаме добрият пример. Остава да го последваме.

Още в детските приказки ни учат, че доброто накрая винаги побеждава. Но и там, както и в реалността, пострадали има. На 100% обаче едно е ясно: най-тъмно е преди зазоряване.