Четири гола в един мач от елита! Това е събитие във всяко кътче от футболния свят. При подобно постижение в Италия от чешмата няма да тече вода, а Божидар Краев, но тук е по-различно, а и по-добре.

Вчера 19 годишният футболист на Левски размаза клуб с традиции като Локомотив Пловдив. „Смърфовете“ се котират високо в родната йерархия и „карето“ буди още повече уважение. Дебело подчертаваме, че играта на пловдивчани беше позорна и ако сме черногледи, ще я определим с думата – съмнителна! И какво от това? Краев няма 20, а вкара четири гола за един мач.

След срещата Даниел Боримиров отправи молба към журналистите: "Божидар Краев, с тези голове, които вкара, върви в правилната посока. Дано те не му изиграят лоша шега. Защото журналистите го вдигат в небесата, а ние после ще трябва да го сваляме от там“.

Спортният директор на Левски е болезнено прав, но и сам знае неписаните закони в този бизнес. Четири гола са си четири гола, а при Краев статистиката е убийствена. Казват, че цифрите не лъжат.

На 19 години Божката има зад гърба си огромен опит. Той е изиграл 82 мача за „сините“, а в тях е реализирал 23 гола. През годините беше въртян на различни позиции. Зад нападателя, в страни от него, още по-зад нападателя и т.н. Вчера Николай Митов го пусна на върха и след мача трудно криеше задоволството си. Има защо...

Преди години именно сегашният треньор на Левски извика Краев в първия състав. Той „проходи“ в Австрия. Беше лятото след най-тъпо изгубената титла в историята. Божидар беше по-нисък с 10 сантиметра, по-слаб с 10 килограма и все още дете. Както често се случва във футбола, този който му даде път, не успя да види дебюта му като треньор. Митов беше уволнен, а Краев дебютира при Пепе Мурсия. Съперникът бе... Локомотив Пловдив, резултатът лош – 1:1 на „Георги Аспарухов“. Всъщност на „Герена“ го докара една от сериозните фигури в историята на клуба. Легендарният бек Пламен Николов го откри за школата.

Първият гол падна в мач за Купата на България срещу Спартак във Варна. Не беше един, а хеттрик. Краев направи нещо обичайно за всеки млад футболист. Станимир Стоилов го наричаше „лъкатушене във формата“. До ден днешен не е с изяснена позиция. Вчера беше на необичайно място – централен нападател. Получи му се доста добре. Сложно е да кажем и кое е най-силното му футболно качество? Притежава безспорен нюх към гола, не се плаши от твърдата игра, има прилично подаване, умее да се справя и в двете фази на играта. Краев е универсален, но най-силното му качество е в главата. Не се предава, особеният му характер го прави много различен от своите връстници. Капацитетът му на бягане също не е за подценяване.

Определено е странник. Преди години беше споделил, че любимото му предаване е „Бразди“. Предпочитаната му телевизия е икономическата „Bulgaria on air“. Като малък се възхищаваше на Адриан Муту, а една от целите му бе да играе в Болоня, защото му допада тази част от Италия... Заради румънецът носи нетипичния номер 12. Ако се чудите с кои дружи в отбора, отговорът е лесен – Антонио Аниете е най-добрият му приятел. Беше много близък и с Мигел Бедоя, може би, причината е, че говори испански. Научил го е в периода, когато играеше в местната школа на Христо Стоичков. Всичко при Краев е извън обичайната рамка и това го прави интересен.

Сега наистина е време за приземяване. Божката още не е постигнал и спечелил нищо, макар че дебютира за България при успеха над Холандия с 2:0 и демонстрира типичното си футболно самочувствие.

Той е пред своя много важен избор. Договорът му с Левски изтича в края на 2017 година, а „сините“ вече са се нагледали на предателства. При добра оферта от чужбина пътят е ясен, но ако такава няма, мястото му е на „Герена“ срещу съответното повишение на заплатата. Мнозина отидоха млади навън и се провалиха. С волевите си качества Краев е по-различен и това му дава известни шансове да пробие в някое добро първенство. Има всички предпоставки да се превърне в Златното момче на Левски стига да взима правилните решения на и извън терена.

Божидар Краев не е спечелил нищо, но е на 19 години и има 82 мача и 23 гола за Левски. Едва ли историята помни друг с подобна статистика на тази възраст. Естествено дебело подчертаваме, че футболът в България не е това, което беше.