Бившият спортен директор на Левски Даниел Боримиров бе специален гост в сутрешния блок на NOVA по повод предстоящия си рожден ден. На 15 януари бившият ни футболен национал ще навърши 48 години, което беше добра възможност да направи равносметка.

 „На 17 години започнах в мъжкия футбол и имах възможността да тренирам и да се докосна до големия футбол покрай доста добри футболисти. Навремето - 1988-89 година - нямаше такова текучество на футболисти към чужбина и първенствата в А и Б група бяха наистина оспорвани”, коментира той пред „Здравей, България”. „Имах възможност да израсна и тук е моментът да кажа – по фамилия аз съм Борисов, но в Бдин Видин играеше друг силен футболист – Тошко Борисов. Когато и аз започнах да вкарвам голове, решихме да ме пишат по бащино име и оттогава насам е все така.”

„Винаги съм играл с номер 7, после имаше една година, в която играх с номер 8 в Бдин Видин. Но в България винаги съм играл с номер 7.”

„За мен най-запомнящият се миг с националния отбор беше победата над Франция, с която се класирахме на Световното през 1994 година. Тогава бях най-младият в отбора. Участието ми в турнира беше под въпрос, защото през месец май направих контузия.”

„Наистина като 24-годишен младеж и най-младият в този отбор тези спомени са неописуеми и прекрасни. Дали поддържаме връзка помежду си? Да, например с Христо Стоичков поне веднъж в месеца се чуваме.”

„Защо сега нямаме такива успехи? Защото поколенията са различни. Сега дразнителите за младите са много повече, младите искат да бъдат навсякъде, да черпят от всичко с пълни шепи. Дори на сина си обяснявам, че футболът е лишение. Трябва да си му напълно отдаден. Когато човек си подреди живота и деня, намира време за всичко. За един спортист е много важен режимът – правилно да се храниш, да си лягаш навреме, за да може на следващия ден да си пълноценен. Може би и аз играх футбол до 38 години заради този режим. Благодаря на Господ, че ме запази, защото нямам операции и не съм получавал тежки контузии.”

Боримиров също така коментира накратко защо вече не е с ръководен пост в управата на своя любим Левски.

„Спас Русев реши да даде цялата спортно-техническа власт на Делио Роси. Аз нямам дрязги с Делио. За мен ще кажа, че това е грешно. В България този модел трудно съществува, но това си е решение на собственика, затова се съобразявам с него.”

„Спрямо сина си Алекс гледам да съм балансирам, може би в дадени моменти съм по-строг. Виждам приятелите му и всички хора около него какви са. Живеем в такова време, че трябва да се съобразяваме с децата си. Той е човек, който сега расте, и трябва да го оставя сам да взима решения и дори да допуска своите грешки.”