Бившият бос на Левски Тодор Батков даде специално интервю за предаването на DIEMA SPORT – „Домът на футбола“. Той засегна всички по-злободневни теми около клуба, като изрази мнение, че „сините“ вече не са обект на политически интерес.

Адвокатът коментира, че е имало такива индикации между 2010-а и 2013-а година, но сега ситуацията е коренно различна.

Той говори и за обстановката в клуба на сърцето му, за треньора Славиша Стоянович, както и за солидната бройка налични футболисти.

„По празниците бях със семейството. Това е един от редките случаи, в които се събираме с децата. Който където е, пристига. В къщи бяхме. На Нова година жена ми бе на работа и аз я придружих. В хотела в Банкя посрещнахме празника“, започна Батков.

„Няма вечни неща. Мисля, че изкарах достатъчно начело на Левски – каквото можах направих, каквото имах дадох. Постигнаха се много успехи, за които се говори още. Оставам духом в любимия клуб, но дотук“, продължи Батков.

„Доста по-комфортно е. Спя спокойно. Преди си бях загубил съня, да не говоря за здравето, парите. Силно казано, че съм се отърсил от стреса. Но при всички положения е доста по-спокойно и никак не завиждам на хората, които поеха, особено на Спас (Русев – бел.ред.). Знам за какво става дума – медии, фенове, футболисти, школата, специфичните моменти в родния футбол и като цяло, УЕФА“.

„Това, което се случи с УЕФА, е в рамките на мониторинга. Тази система се въведе преди 3-4 години. Те имат няколко клуба у нас, които следят непрестанно. В рамките на мониторинга е лъснало, че тези задължения трябва да се покрият – да се платят или разсрочат. Там няма милост. Това за УЕФА не е случайно. Започва календарна година и те си вършат работата. Това се прави на полусезона“, коментира адвокатът.  

„Доста сбъркана е ситуацията. Смея да твърдя, че следя ситуацията в Левски, но не ги знам имената на всички играчи. Не съм ги виждал и на терена. Как са дошли, кой ги е довел, какви комисионни е получил? Така бе през 1999 година, когато дойде Люпко (Петрович – бел.ред.). Аз си спомням. Тогава Владо (Грашнов – бел. ред.), Бог да го прости, успя да се уговори чрез един велик сръбски тенисист – на Лепа Брена мъжа ѝ -  и аз го посрещнах Люпко и тръгнахме за Пампорово. Там бе тимът на лагер. Пристигнахме надвечер, бяха минали тренировките, заведох го на заведение. Подаръци, понапихме се, пристигна и Владо. На следващия ден в 10 часа трябваше да представим треньора на отбора. Отборът се влачеше като свински черва от 10:00 до 10:30 часа. Бяха 38 футболисти, в това число и вратарите, и нямаше един с един с еднаква екипировка. Люпко се побърка, каза, че няма какво да прави и ще си ходи. Тогава Наско Сираков си влезе във функциите и освободи същия ден шестима футболисти. Наш приятел по телефона го пратихме в Италия да купи екипировка на Диадора. Не е доставка на едро. На другия ден доставиха екипите. Така беше. Сега е горе-долу същото. Не знам защо е така“, върна се към спомените си Батков.

„Не знам кой води сега тези играчи. Не е добре това, което става. Не знам на база на какви критерии, какви заплати, какви комисионни. Чувам, че и Жейнов има претенции. Не казвам, че при мен всичко е било цветя и рози. Особено в последните години, също хаотично привличахме играчи. Но такова чудо не е било. В същия момент петима вратари, в същия момент малкия го изпуснахме – един от големите таланти – Димитър Шейтанов. Вратар на юношеския национален тим. Него го изпуснахме, доколкото чувам, защото момчето не вижда възможност да получи шанс да пази. Вратарите ни костват много точки. Не казвам, че отборът е играл много. Веднъж смятах – между 15-18 точки загубихме поради вратарски грешки, елементарни. Имаше мачове, в които противникът имаше едно положение и две полуположения и ни бие. Сравнявайки с останалите вратари в Първа лига – повечето стражи си хващаха повечето положенията. При нас имаше чудовищни истории – с мъжките атрибути между краката. Това не бях го виждал за моите 60 години. Нали вратарят е затова там. Не знам дали на стреса не издържат. Не познавам словака. Митрев е мъжко момче. Шеговито го наричам сина на Полка. Той е в школата от 9-годишен. Той е момче от Люлин, от бедно семейство. Прекара целия си живот на „Герена“. Учеше в спортното училище и тренираше. Ходеше на първия отбор да гони топките. При него явно има някакъв стрес. Прекрасно момче. Очевидно има стрес там. Той има качества. Първия му голям мач бе срещу Челси на „Стамфорд Бридж“. Беше на 18 години. Умирах от притеснение какво ще се случи. Казах му преди мача, че на Дрогба трябва да му влезе с колене да му вземе страха и мисля към 10-ата минута направи това и Дрогба нищо не направи тогава. Паднахме с 0:2 мисля. Дано Димитър Иванков да реши кризата. Не е бил треньор досега, иначе е боец, мъжкар. Ники Михайлов уникален вратар, от големите таланти. При всички положения ще помогне, Дано бързо влезе във форма“.   

„Не бива да се губи Славиша Стоянович. Той очевидно е добър и успял треньор. Има амбиции и желание. Някак си и той е в кофти положение. Чух, че оставал за 6 месеца. Хубаво. За Купата отпаднахме, за титлата шансовете са имагинерни. Има три мача с ЦСКА и три с Лудогорец, в които да защитим честта на Левски и да влезем в евротурнирите, ако УЕФА не ни отстрани. Това са целите за тази година, което не е добре. Всеки гради кариера и биография“, продължи юристът.

„Очевидно рецептата за Левски е баланс между чужденци и българи. Дори преобладаване на българите и то такива, които или са играли в тима, или са в школата. С изключение на Райнов, който е добър футболист, и Божинов игра в тежък момент ,и нелошо. За Бандаловски – той е наше дете – помня как го взехме от Септември с Попето и как след това с лека ръка го изтървахме. Слагам и себе си в това число. Аз ги гоних да подпишат, но не се получи. Боец е, малко по-невъздържан е, но съм убеден, че в душата си е левскар. Не бива публиката да го приема на нож. Това не е първият случай да е играл във вечния враг. Дай да не се връщаме. С изключение на едно име, което е икона – Гунди – всички други звезди имат някои забежки, които трябва да се простят. Не си е свалял шортите“.

„Ако Обертан получава 45 хиляди евро на месец…Най-голямата заплата, която аз съм давал бе на бразилеца с мачове в националния – 40 000. След като отпаднахме за Купата от Ботев Пд, момчето прояви доблест, дойде и се отказа. Това е безумна заплата за аршина на Левски. Лудогорец може и повече да дава. Те са извън класирането. Те там правят нещата не за публиката. Не знам много хора да се радват на техните титли, докато Левски е друго нещо. Това е положителни емоции, радост, щастие за половин България. Най-обичания клуб в страната е“, обясни още Батков.

Запитан дали Левски е обект на политически интерес, бившият бос отговори: „Вече не. Ако е имало, то бе 2010-а, 2011-а, 2012-а, 2013-а  година. Тези организирани структури на феновете доста се маргинизираха. Големите клубове не играят добре, има отлив на публика, не е това, което беше преди. По мое време, в силните години, никога не съм мислил да злоупотребя. Левски и публиката бе монолитна сила. Даже се шегувахме, че ако дадем сигнал, за 2 часа може да съберем 5000 души, екзалтирани. Сега това може ли да стане?“.

„Имаше и такъв случай, с това детенце на шофьора на такси, което го намериха мъртво, удавено от майката, уж. Тогава Иван Костов имаше притеснения дали ние няма да се присъединим към протестите. Това бе последният мач в шампионата, на който не дадоха титлата и след това имахме в зала „Универсиада“ връчване на знамената на фен клубовете. И тогава бивш член на Службата за национална сигурност ме посрещна на Летището, защото бях в чужбина, и ми каза да не направим някаква глупост да свалим правителството. Казах му, че ние сме българи и няма нищо по-българско от Левски, за да правим такива неща. Сега не е така. Всички да дишат спокойно. Нека да не задълбаваме в онова, което беше 2012-а и 2013-а“, отсече Батков.