Георги Иванов - Гонзо говори обширно пред предаването "Код спорт" по TV + за работата си като треньор на Черно море и за ситуацията в Левски. 
 
- Георги, как се стигна до завръщането ти в Черно море?
- Завръщането ми се случи след оставките в Левски на почти целия клуб. Ръководителите на "Черно море" се свързаха с мен, не бяха дълги разговорите. След нещата, които се случиха, вече бях решил, че повече няма как да се върна при "сините". Не смятам, че съм направил грешен избор. Човек винаги се връща там, където е уважаван и обичан.  
 
- Не се ли нуждаеше от малко почивка след напрежението в Левски?
- Не приемам работата за изморителна, защото обичам това, което правя. Винаги съм го приемал за удоволствие. Имам проблеми, когато почивам и няма какво да правя или когато няма напрежение. Тогава се чувствам недобре. Моята почивка е когато нещата са добре и са нормални, и съм удовлетворен от това, което правя.  
 
- Пристигна на "Тича" след като преди една година отборът спечели Купата и Суперкупата на България. Каква цел си си поставил за този сезон?
- Първото, което трябва да направим е да изградим един добър отбор. Не трябва да прескачаме етапи. Много пъти във футбола вследствие на големия натиск за постигане на резултати, треньорите се опитват да ги постигат без добра игра, без да създадат отбор, но това са предпоставки за временни резултати. За момента нещата се получават, но имаме още много работа. След това трябва да направил стил, който да бъде добър за Черно море. Дори и футболистите да играят без фланелки, този стил трябва да се познава. Третото най-важно нещо е да създадем манталитет на победители, защото когато един отбор печели поредни мачове, влиза в следващите срещи по различен начин. Започваш да искаш да побеждаваш, услажда ти се и така се изгражда манталитет на победители. Срещу който и отбор да играем, не трябва да смятаме, че той е фаворит срещу нас. Дали след шест месеца или една година, убеден съм, че това ще го постигнем. 
 
- Въпросът е дали шефовете на Черно море имат търпението да изчакат, защото е нужно по-дълго време.
- Нямам притеснения от това естество. Винаги са били зад мен, когато съм бил треньор. Не знам как е било при други треньори и не искам да влизам в полемики. 
 
- Какво ти хареса до момента и какво искаш да подобри Черно море?
- Ние от мач на мач играем по-добре. Спечелихме с 3:1 срещу Пирин. Всички мислеха, че това е отбор, който ще бъде побеждаван лесно, но видяхме какво се случи и с ЦСКА, и с Локомотив Горна Оряховица. В Благоевград трудно някой ще вземе така лесно точки. Спечелихме този мач с колеблива игра, въпреки че бяхме по-добри от Пирин. В следващия мач с Монтана направихме едни 35 минути, които бяха много добри за отбора, но след това не можахме да задържим това темпо. С Локомотив Пловдив играхме по перфектен начин. Вярно е, че има още какво да се желае в изнасянето на топката, в контрола на топката, но това е пътят, който искаме - подреден отбор, агресивен и комбинативен футбол, който да се харесва на хората. 
 
- Търсиш ли още играчи за Черно море?
- Не търся футболисти. Смятам, че селекцията сме я приключили, но сега се отваря една опция. Няма да споменавам името, но ще се опитаме да го вземем. Всеки един добър футболист е полезен. Дава нова опция, ротация, защото предстоят доста мачове. Не е малко да изиграеш 20 срещи плюс купата в първенство, в което преобладават много грубости, отборите играят много защитно. Нормално е да има и доста контузени, както и хора, които ще получават много картони. 
 
- Изненадан ли си от успеха на Лудогорец - за втори път попадна в групите на Шампионска лига?
- Не, не съм изненадан. По-скоро бях изненадан от миналогодишното им участие, когато не успяха да отстранят Милсами. Знаем Лудогорец какъв отбор е и колко средства са вложени в него. Дори и на Управителен съвет в Левски съм казвал, че без да инвестираш, няма как да спечелиш. Дори и хора, които не са се занимавали с бизнес знаят, че за да спечелиш два лева, трябва да вложиш минимум един. 
 
- На какво се дължи доминацията на Лудогорец в България? Единствено на средствата, които влага Кирил Домусчиев ли?
- Това е една от причините. Събраха се наистина добри футболисти за българското първенство. Един по един може и да не са чак толкова голяма европейска класа - да не си говорим глупости, защото това са реалностите. Като отбор обаче са доста сработени, играят бързо и сигурно с топката. За българското първенство са класа над останалите отбори. Когато купуваш един футболист за два милиона е напълно нормално да бъде по-добър от този, който е без пари. Когато даваш заплати от 30-40 хиляди евро на месец, не може да се сравнява с този, който получава 6 хиляди. Смятам, че Лудогорец много трудно може да спечели срещу Левски на базата на мотивация, традиции, публика, атмосфера, характер. Но в дълго първенство и голям брой мачове Лудогорец има предимство, защото Левски и сега, и преди, когато бях там, имаше 14 футболисти и 8 юноши, което е много малко за големия брой мачове, които се играят. 
 
- Според теб може ли да се прекъсне доминацията на Лудогорец при положение, че сега с участието в групите на Шампионска лига, в клубната каса ще влязат минимум 15 млн. евро? 
- Ако миналата година в Левски бяхме малко по-сериозни като клуб, като инвестиции, имахме бюджет, смятам, че когато водехме с шест точки на Лудогорец, можеше Левски да стане шампион. С отнемането на точките, с други неща, които се случиха в клуба, разликата стана много голяма. 
 
- Ще те върна към темата Левски. Кое бе най-тежко за теб на "Герена"?
- Двете години, които сега изкарах бяха тежки. Какво да си говорим - един отбор всекидневно има проблеми, най-вече когато нямаш пари. Неплащане на заплати, още с връщането ми, трябваше да освободя 12 човека с много големи заплати, бюджетът се намали наполовина. За малко време трябваше да взема десет нови. Много хора говорят за селекция, но как да им обясня, че последните футболисти, които са взети в "Левски", примерно нападатели, оставили някаква следа, съм ги взел аз. И Гара Дембеле, и Аниете, и Карвальо, който след това пратихме в Локомотив София. В крайна сметка това, че клубът не е можел да задържи добрите си футболисти... Аз съм бил само спортен директор. В първия ми период в Левски сме продали футболисти за 7 млн. евро и сме взели 5 млн. от Лига Европа. За три години - 12 млн. евро, с които се издържахме. Но трябва да е ясно, че когато си продаваш добрите футболисти и взимаш играчи без пари е напълно нормално да не можеш да станеш шампион. Лудогорец защо си пази добрите футболисти? Левски от много отдавна не е финансово добре, сигурно от пет-шест години. В момента е сравнително добре в сравнение с предните години. Преди трябваше задължително да влезе в Лига Европа, за да може да изпълним бюджета, да се продадат през шест месеца по двама играчи, за да може клубът да функционира нормално. Това е изключително трудно за един спортен директор. Не се търси отговорност от треньор, а всичко пада върху мен. Левски прави 0:0 със Славия, Гонзо е виновен. 
 
- Така е, но ти обираше всички негативи, излизаше напред и затова хората критикуваха теб. Никога не си казал, че треньорът е виновен. Ти поемаше цялата вина.
- Когато един човек е лидер и има самочувствие, никога няма да се оправдава с други хора. Никога няма да се оправдавам с някой друг и да казвам кой е виновен и как е виновен. Няма и смисъл да го правя, не ми е такъв стилът. Но смятам, че през последната година Левски постави една основа, независимо, че чета много коментари на хора, които не разбират от футбол и са изпаднали от него много отдавна. Те коментират Левски със злоба и търсят какво да критикуват. В крайна сметка тези хора не са се сблъсквали с една хилядна от проблемите, които има всекидневно в "Левски", за да обясняват за футбол и как трябва да се случат нещата. Все едно сега аз да говоря за космически кораб, за НАСА и за совалките - няма как да стане. Нивото на журналистиката е много ниско. Четох в един вестник, че съм "летен вирус". Всекидневно измислят някаква интрига. Ако искате да смените някой треньор всекидневно започвате да го атакувате и накрая феновете, които не са запознати с нещата, започват да се обръщат против треньора, директора и футболистите. Много пъти създавате изкуствено интриги, което пречи на Левски, защото е голям клуб. А Лудогорец - ние не знаем нищо за него. Тренират си в Разград, сигурно няма нито един журналист. Стане ли дума за Левски или за ЦСКА, всекидневно има някакви проблеми, някой пише нещо, защото хората знаят, че така се продават вестници. Но вие пречите много на футбола и това е самата истина. Трябва да бъдете позитивни. Имаме един продукт, увит в целофан и вместо да го показваме на хората и да го продаваме, ние му хвърляме още повече боклуци. 
 
- Спортен директор или треньор - кое повече ти харесва?
- Като си спортен директор, зависиш от много хора. Първото нещо е, че имаш треньор, който тренира отбора, прави състава, смените, селекцията...В Черно море аз правя еднолично селекцията - който футболист ми харесва за стила, който искам да практикуваме и смятам, че може да се адаптира по-лесно, мога да си избирам футболисти. Когато си директор, в крайна сметка треньорът е водещ и винаги съм работил така. Футболистите ги предлагам аз или мениджъри, но треньорът избира играчите. Левски трябва да има атакуващ стил, да владее топката и затова ти трябват различен тип футболисти. Аз съм бил "шапката", крайното решение е било мое, но при колебание винаги съм оставял треньорите да решат сами. Затова, когато чета някои неща, даже са ми смешни. Много хора ме атакуват за резултатите, а не могат да разберат, че спортният директор не отговаря за резултатите. Отговаря за резултатите, които са поставени като цел - да влезеш в шестицата, да станеш шампион, да влезеш в евротурнирите, да вземеш купа. Ако това не се случи, спортният директор има вина. Но за това, че отборът е загубил един мач, спортният директор каква вина има? Той трябва да гледа шест месеца напред, а ние в Левски при всички тези негативи, които се изсипваха върху отбора, не може да гледаш по-далеч от една седмица, когато е следващият мач. А Управителният съвет трябва да гледа една година напред и да не коментират футболисти, треньори и играта на отбора, а да гледат как да оправят стадиона, базата, да намерят пари за добри и качествени футболисти. УС трябва да наложи стратегия, която всички надолу да следват. Аз дори и да направя някаква стратегия, при положение, че не можеш да плащаш пари на състезателите и на персонала, няма как да стане. 
 
- Защо реши да заложиш на Люпко Петрович?
- Преди Стойчо Стоев да бъде освободен, моето предложение беше той да остане треньор на отбора понеже трябваше да играем на 30 юни, а първенството свърши на 28 май. Един месец, през който футболистите трябваше да починат и да се проведе подготовка. Много трудно беше да дойде чужденец, който за 20 дни да опознае футболистите, а за нас беше важно да елиминираме поне съперника в първия кръг на евротурнирите. Моето предложение беше Стойчо Стоев да остане понеже познава отбора, играчите са свикнали с него и по-лесно ще бъде да сме подготвени за евротурнирите. Но УС реши да бъде сменен. Чужденец трудно би се справил, затова излезе вариантът Люпко Петрович, който беше работил в Ловеч, име е, познава Левски, защото едно е да гледаш Левски отвън или който и да е отбор, а друго е да си вътре. Той знае "кухнята" в клуба. Смятам, че Левски не направи абсолютно никаква грешка с привличането на Люпко Петрович, защото той си остава едно голямо име, на което всички ние, треньорите в България, трябва да му сваляме шапка. Също и в чужбина, защото тогава да вземеш КЕШ, се равнява сега да вземеш Шампионска лига с отбор от Източна Европа, което няма как да се случи. 
 
- Защо Стойчо Стоев се радваше на такъв комфорт от страна на ръководството?
- Аз съм му го осигурявал комфорта. Никога не съм искал да сменям бързо треньорите. Пепе Мурсия беше грешка, но тогава и Мъри, и Херо отказаха понеже ситуацията в клуба не беше добра, а те са много големи "левскари", знаеха, че ще има трудности и предпочетоха да отидат в други отбори. Затова вариант беше Пепе Мурсия. Няма как да намериш треньор и за час и половина да разбереш неговите виждания. Направихме тази грешка и се опитах колкото е възможно по-бързо да я поправя, като го смених. Сигурно ходих три или четири пъти до Бургас да говоря с Херо да стане веднага треньор, но той отказа, а много хора казаха, че аз съм искал да бъда треньор. Може би направих грешка, че отначало не станах треньор и директор, защото може би нещата щяха да бъдат по-различни. 
 
- Правилно ли според теб бяха допуснати привърженици в управлението на Левски?
- В цял свят има бордове на директорите, управителни съвети... Въпросът е, че нещата, които се решават на УС, трябва да останат вътре и никой не трябва да знае какво и как се случва. След УС на Левски всичко се изкарваше по медиите. Даже на следващия ден, след УС, на който се решават важни неща, всичко излиза по медиите и в един момент хората започват да нямат доверие помежду си. Не сме полицаи, но всеки започва да гледа с недоверие към другия. 
 
- Имаше ли човек, с когото не можеше да работиш в Левски?
- Няма такъв човек. Имам си мои виждания и не се съобразявам много с други хора. На мен никой не може да ми бъде шеф и да ми казва какво да правя, ако аз не съм убеден, че това нещо е правилно. Когато нещо не ми харесва, а някой иска да си наложи мнението, си тръгвам и даже няма и какво повече да си говорим. 
 
- Изпита ли облекчение, когато си тръгна от Левски след целия стрес?
- Аз не съм имал напрежение, просто в този момент бях доста... Не бих казал "обиден", защото такива хора не могат да ме обидят, но разочарован. Правиш нещо без пари, в трудни условия за поставените цели, а никой не го оценява. Няма на кого да се доказвам. Кой каквото иска да говори, аз знам какъв съм, както и хората, работили с мен. А какво обясняват по вестниците и по сайтовете, това си е техен проблем. Даже нямам желание да давам обяснение на някой какво, защо и как се случва. 
 
- Коя е най-голямата битка, която си спечелил на "Георги Аспарухов" от престоя ти като ръководител?
- Не ме е страх да водя битки и почти всички съм ги спечелил. Не смятам, че съм загубил някоя битка на "Герена". Съумяхме да вземем лиценз, когато трябваше да преведем милион и 700 хиляди лв. задължение и имаше около 150 човека, на които да плащаме дългове. Аз и Иво Тонев сме стоели до 3-4 часа, защото ако само един човек не подпишеше това споразумение, Левски нямаше да вземе лиценз. Четири месеца съм държал отбора, както и персонала на целия клуб, без пари. Бюджетът на заплатите стана 160 хиляди лева. Централният ни нападател трябваше да бъде с 6 хиляди евро заплата, вторият - 2500 евро, външния - 5 хиляди евро...Ето с такива работи съм се справял. Тези две години за мен са били постоянна битка и съм успявал, за да задържим "Левски" на това ниво и да завършим втори. Да, не можахме да стигнем Лудогорец, да наложим техния стил, не можахме да станем шампиони, но в крайна сметка "Левски" има една основа, за която казах, че трябва да се надгради с трима класни играчи, които да правят разликата в българското първенство. Тогава Левски щеше да бъде много добър отбор. Много години съм бил свързан с този клуб. Не съм минал като метеорит през "Герена", но на този етап не смятам, че мога да бъда полезен с нещо. Понеже съм някакво име, личност, което хората акакуваха през последните две години, започнах да намразвам това, което правя и това не е добре.  А един човек е щастлив, когато прави това, което обича. 
 
- Защо винаги отбягваш темата за това, че си помагал финансово на Левски?
- Тези неща не са за широката аудитория. Виждал съм Тодор Батков какво е правил, за да издържа клуба. Виждам и сега какво правят. В днешно време е много трудно да издържаш отбор като Левски, ЦСКА, Лудогорец. За да участваш в А група и да се бориш да не изпаднеш, ти трябват минимум 1,5 млн. Когато един човек дава лични пари, той трябва да бъде за уважение. А това, че някой път се е наложило на някой нещо да дам, не е толкова важно. Не са били такива суми, че някой да се хвали. Това излезе от един бивш журналист, който тогава изкара, че съм дал 600 хиляди евро или лева на Батков, защото работя в Левски. Това беше, а не защото примерно съм бил много ларж и съм дал пари. Отвратен съм много от журналистите. В днешно време, когато една статия се напише във вестника, те я препечатват в още шест сайта и когато един човек реално не е вътре в нещата, един фен, който идва да гледа мач, той започва да вярва на написаното във вестника. Оттам дали аз, дали собствениците, каквото и да говорим, ако кажеш едно, те казват сто. Отдавна съм казал, че няма нужда да обръщам внимание на журналистите. Не чета вестници, не гледам и спортни новини, само рядко гледам мачове. Не ме интересува кой какво мисли. Нарочно сега казвам нещата с имена, за да ги знаят. Толкова обиди към Левски, към собствениците, към мен, към футболистите има от журналисти и в крайна сметка всички си мълчим. Защо? Да не се обиди някой. Дреме ми на...
 
- Какви промени се очакват в Левски, след като Спас Русев официално стане собственик?
- Не мога да говоря за "Левски", защото не знам. Чувам се с Иво Тонев, с Ники Илиев, но не ги питам за такива неща, защото вече не е моя работа да го знам, а и не ме интересува. Смятам, че за тази една година, в която бяха тримата собственика в Левски, се изплатиха голяма част от дълговете. Направиха така, че Левски да бъде стабилен клуб, футболистите и персоналът да мислят само за футбол, защото когато четири месеца не взимаш пари, професията ти остава на втори план. Направиха клуб, над който може да се гради, има добра школа. Всичко е на добра основа. Новите собственици ще могат да стъпят на нея и да надграждат, докато преди две години нямаше върху какво да се надгражда. Всичко беше блато.
 
- Липсваше ли ЦСКА в А група?
-  Разбира се, че липсва ЦСКА в А група, защото дори неутралните фенове, които не са от Левски или ЦСКА, ги вълнува когато има дерби. Но не смятам, че това е ЦСКА. Не бих казал, че е "хибрид", но много некоректно и с лека ръка се затри един голям клуб. 
 
- Как ще коментираш българското съдийство?
- Съдиите правят грешки, но не умишлени. Вече ако правят умишлена грешка, тя не може да бъде толкова фатална, защото горе-долу трябва да има за какво да се хване. Мачовете се снимат по телевизията и при толкова камери е много трудно някой съдия да си прави своеволията от преди 10-15 години. Освен това знае, че ако допусне умишлена грешка, след това няма да взима наряди, което за тях е важно. И те имат авторитет, достойнство, самочувствие и искат да се развиват в професията си. Не смятам, че някой греши нарочно.
 
- Как да завършим този разговор? Да кажем нещо позитивно...
- Аз говоря позитивно - казвам истината. Не съм някой, който ще говори глупости. За някои е негативен, за мен е позитивен. Казах нещата, които мисля и няма от кого да се притеснявам или да ги крия. 
 
- Защо толкова време кри тази болка и не я каза, когато бе в Левски?
- Аз и сега не съм казал нещо, което може да обиди хората в Левски. Казвам си мнението как този клуб трябва да функционира и какъв да бъде. Аз съм бил в този клуб и има много неща или ситуации, които не позволяват да направиш, каквото трябва. В Левски работят около 200 човека. Във всеки един момент има ситуации. Който не е работил с хора, той не знае. А това, че по някакъв начин можеш да контролираш хората, ти не можеш да носиш отговорност за техните постъпки. Сега си говорим нормално и ако отида и утрепя някой на улицата, ти носиш ли отговорност за моята постъпка? Така съм бил и аз. Само че на много хора им е лесно, за да продават вестниците и сайтовете, Гонзо да е виновен. Времето ще покаже кой е прав и кой е крив. Моето време тепърва предстои.