Фенове на Черно море поднесоха цветя на гроба на Егон Терцета в Генуа. На 16 август се навършиха 53 години от смъртта на първия капитан в историята на българския футбол, вдигнал Царската купа - на 31 август 1925 г. след победа над Левски София във финалния мач. Терцета бележи втория гол във вратата на столичани, с който Владислав спечелва историческата първа титла на Царство България. През 1945 г. Владислав е обединен с Тича и продължава съществуването си в отбора, който през 1959 г. е наречен Черно море.

Егон Терцета е роден на 2 юли 1899 г. във Валона, Австро-Унгарска империя (сега Вльора, Албания) и произхожда от древен Венециански род. Баща му е корабен агент, и след като завършва Военната академия във Виена, Егон тръгва по стъпките на баща си. Става корабен агент и посещава всички възможни пристанища в Средиземно и Черно море. Влюбва се във Варна и решава да пусне корен тук. В морската столица се запознава и със съпругата си Тамара Пелехин, която е част от Руското белогвардейско общество, потърсило убежище във Варна от Болшевикия терор. Към това общество спада и юнкера от армията на ген. Врангел и съотборник във Владислав - Иван Булгаков, роден брат на известния писател Михаил. Във Варна се ражда и израства дъщерята на Егон и Тамара, Аличия.

Терцета е един от отцепилите се от Тича футболисти, които на 1 май се отделят и преименуват клуба си Владислав, в чест на Полския крал, загинал през 1444 г. в покрайнините на Варна в битка за освобождението на България. СК Владислав е сравнително беден клуб, в който членуват предимно студенти и представители на интелигенцията. Такива са студентите във Виена Алекси Алексиев, Кръстьо Петров,  Мико Мешулам, има лекари и зъболекари като д-р Любен Балтаджиев и д-р Цветан Димитров. Адвокат Любен Митев също е част от шампионския отбор, а Иван Булгаков е известен и талантлив музикант.

Като един от заможните членове на клуба, Егон Терцета е и основен бенефактор. Плаща много от сметките и пътуванията на отбора с личните си финанси. Кантората, в която работи заедно с брат си, е в непосредствена близост до църквата Св.Петка. Егон Терцета прекъсва футболната си кариера малко преди финалния мач за Държавното първенство през 1928 г. По непотвърдени данни е имал контузия в коляното. Но обвързаността му със СК Владислав продължава до последните му дни на свобода в страната.

Егон не напуска България веднага след девето септемврийските събития, а остава във Варна и се опитва да се адаптира към новата обстановка. Един ден през 1945 е арестуван тихомълком и осъден на смърт "за шпионаж" от т. нар. Народен съд. За съда и присъдата не се дава никаква гласност. Терцета излежава 8 години в затвора. През 1953 г. е помилван и пуснат при условие да напусне страната в срок от 24 часа. Заминава зад граница единствено с дрехите на гърба си, тъй като имуществото му отдавна е конфискувано.

Къщата му на ул. "Славянска 22" е известна десетилетия наред като Полското консулство. Едва през 1995 г. след мпого юридически процедури, семейство Терцета успява да си върне собствеността.

След като излиза от затвора, Егон се събира със семейството си в анцестралната му Венеция и се опитва да възстанови бизнеса си като корабен агент. Студеният и влажен климат на Венеция обаче, не се отразява добре на съпругата му Тамара, която боледува често. Пред Егон се отварят 2 възможности за подновяване на кариерата, в Неапол и Генуа. Терцета избира второто и се премества в столицата на Лигурия, където прекарва остатъка от живота си. През нощта на 16 август 1964 г. Егон Терцета умира в дома си и е погребан в Семетерио Стаглиено в Генуа. 

*Кратката биография е възстановена с помощта на внуците му Паоло Бадети-Терцета и Барбара Бадети-Палумбо.