Легендата на Левски Стефан Аладжов даде специално интервю за клубната телевизия на „сините“. Той си спомни за емблематичния Георги Аспарухов-Гунди, когото определи като най-голямата фигура в историята на тима от Герена. Аладжов разказа и за началото си в Левски, както и за това как Аспарухов го е насърчил.

„Посрещнах рождения си ден в скромна компания. Чувствам се добре и психически, и физически. Всичко е точно. Годините неусетно идват, часовникът се върти за всички", каза Аладжов по случай 70-годишния си юбилей и продължи: „Връщал съм се назад в годините. Вече повечето футболисти след известен престой у нас гледат да заминат в чужбина“.

„Брат ми бе в Славия – Кирил – два пъти е бил шампион на троен скок. Боян се занимаваше с плуване. Емил тренираше дълъг скок. Баща ми е бил в дружество Юнак. Горе-долу сме спортно семейство. Наследствена е любовта към Левски. Чичо ми е бил председател на Левски от 1949 до 1951 година. Той ме агитира за Левски, когато аз играех в Сливен. Казах му, че няма какво да ме агитира, че съм си от Левски. Навивали са ме за ЦСКА, но казах, че е абсурд“.

„Може и сам да съм се запалил по играта, но брат ми Емил ме водеше по мачовете редовно. Първите ми години бяха в училището. Играехме ученически първенства. Започнах в Спартак, тогава, в който район си, там играеш. Постепенно отидох в Сливен и от там в Левски. Там 14 години. За последно бях в Спартак Варна“.

„Гунди е най-голямата фигура. С отворени уста съм го следил. Играеха за Купата на Съветската армия. Аз влязох в съблекалнята. Дойде и той (бел.ред. Гунди) в рейсчето, дойде при мен, каза ми, че почнат ли мачовете, трябва да вляза, да играя, да се наложа. Той ме насърчи. Голяма фигура беше – не само като играч, а и като човек – беше скромен, отзивчив. Винаги да помогне“.

„Веднъж Гунди си забрави бомбето, един приятел на брат ми извади пинсета и събра косата, която бе останала. И до днес я пази“.

„Играх 14 години в Левски. Всяка година почти играех от 25 до 30 мача. С много силни футболисти играх и на тях дължа отличията, които съм спечелил. Кирил Миланов, Панов, много силни вратари имахме, Стайков, Бисер Михайлов. По принцип Левски имаше силни футболисти – славеше се обаче със силни вратари и нападатели“, добави Аладжов.

„Барселона 5:4 ги бихме. Пет гола да вкараш на онзи състав беше нещо велико. Но ние надскачахме себе си, когато излезеш на терена, просто настръхваш. Нямаше празни места. Тръпката бе силна, раздаваш се максимално. Тези отбори ни надминаваха във всяко отношение. Излизайки навън, съдиите свиреха срещу нас. Не говоря само за Левски, а като цяло за съветските отбори. Левски винаги е имал жестока публика и многобройна. Тя превъзхождаше години наред всички отбори и заради тях трябваше да играем над възможностите си. Най-вече това ни мобилизираше максимално да даваме всичко от себе си“.

„Просто има вродени неща. Аз съм се възхищавал на Шаламанов, но не може да се копира – да искам да играя с глава като Гунди или други. Шпагатът ми идваше отвътре, дебнеш момента“, коментира още Аладжов.

„1970 година доста положителни емоции имаше за мен. Станах и Футболист на България, спечелихме шампионата и Купата на Съветската армия. Помня и 1974 година, спечелихме всичко, само индивидуалната награда за спортсменство изпуснахме“.

За наградата Футболист на годината: „Запазил съм един вестник. Тогава, двама журналисти Спас Тодоров и Милко Стефанов мисля, че беше фамилията му, почерпих ги. Бях много щастлив“.

„Футболът ми даде много положителни неща. Отношенията към хората, положителни неща много ми останаха от футбола и това в бъдеще ми е помагало“.

„Левски дано да си възвърнем публиката. Ние ветераните и да спим на стадиона, няма да я върнем. Ще я върнат настоящите играчи. Хубавите игри ще я върнат и победите. Пред левскарската публика като ти скандират името, трябва да се раздаваш. Футболист, който иска да играе в Левски, трябва да мине и през националния. Така бе навремето. Трябва да имаш сърце, да обичаш Левски. Сега е по-друг моментът. Има доста чужденци, някои обаче се раздават все едно са юноши на този отбор, като Прохазка например“, завърши една от „сините“ легенди.