Странна тишина се разстла над българския футбол. Необичайна реакция за гръмогласните ни футболни началници. Пауза заради националния отбор. На пръв поглед супер ненужна. Нямаме съперник за контрола за една от двете дати, на другата пък срещаме Малта. Пардон, съперник може да бъде и младежкият ни национален отбор. Освен това, следващият ни състезателен мач ще бъде чак след една година. Както се казва, да кипи безсмислен труд.

След отказа на Боливия имаше вариант да бъде върнат шампионатният кръг в предстоящия уикенд. Логика имаше – да не се губи темпо от отборите, да се изпревари снегът и калта поне с една седмица.

Но клубовете ни си затраяха. В други случаи щяха да вдигнат олелия до Бога, но сега само тук и там с половин уста обелиха една-две думи напреко. Ами да. Уморени са. То не бяха битки на два фронта за някои, не бяха кризи при грандовете, не бяха треньорски рокади - истински или фалшиви. Освен това, върлува свински грип, има епидемия от контузии и какво ли още не. Я малко по-лекичко.

Щом клубовете не плачат, значи паузата е добре дошла. За пред хората може да се каже, че подкрепят националните интереси.

Тогава – приятна почивка! Дано след две седмици да сте малко по-свежи и малко по-добри, уважаеми.