Дембеле си тръгна от Левски, а не измина и година, откакто дойде. През цялото време на престоя му в „синия” клуб, нещата се въртяха около голове, трансфери, преговори, а по едно време и пиянски скандали. Дембеле не е от тук, а и беше дошъл за малко. Краткият му престой обаче се оказа интересен.

В бизнес отношение неговото привличане излезе супер удар. Гонзо го взе 10 пъти по-евтино от това, което Левски получи за французина от Фрайбург.

За Гарата пък попадението е трудно за описване. В Левски той най-после разви потенциала, който очевидно е притежавал и преди. Вече е известен в България, а в Германия трябва да е много глупав, ако не стане доволно богат човек. Като за капак, Дембеле ще тренира и живее в близост до границата с неговата си Франция. Шестица от тотото.

Ако нападателят си беше тръгнал през зимата, щеше да има драма и то голяма. Сега просто на всеки е ясно, че друг начин няма. Това е положението, богатите купуват от бедните и играта продължава.

Както написа в една от последните си книги един уважаван автор: „Животът е влак, а не гара”. Ако трябва да трансформираме това в актуалната ситуация около заминаването на Дембеле, Левски може без всеки. Много по-емблематични фигури са си тръгвали, пък „сините” пак са се изправяли на крака.

И все пак на всеки запалянко от „Герена” ще му е малко или много мъчно за Гарата. Заради онази стръв, която притежаваше французина, заради лекотата, с която бележеше в големи периоди от сезона, заради цялата лудница около този човек със спорно минало и динамично настояще.

Липсата на „Головата машина” ще се отрази и на спортните медии у нас, но и тази ниша ще бъде запълнена от някой друг.

Сигурно е, че един ден, когато някой хукне по същия начин с екипа на Левски, ще се сещаме за Гарата.

Един от последните му голове с фланелката на Левски бе срещу Локомотив Пловдив, онази бомба, която щеше да скъса главата на Лучини, ако топката я беше ударила. Колегата Митко Лишев каза нещо, което ще помня, когато чуя информация за Дембеле. „В мощта и силата на този удар е събрано всичко, което Гара Дембеле ни даде по време на престоя си в България”.

Ако всичко се развива по план за голмайстора, той никога няма да се върне в Левски и А група, но при Гара нещата рядко следват логичния път, така че може да видим и още от него. Както се казва, никой не знае края на дадена история.

В противен случай ще си спомняме, как позираше в съда след като го хванаха да кара пиян, как вкара между краката на Караджов от ЦСКА, как нижеше голове в Европа, как с попаденията му в А група Левски не спечели нищо, но беше интересен, как дърпаше един страничен съдия край тъчлинията, как гонеше вратари и защитници, за да им отнеме топката и още куп неща.

След години ще се помни, че Левски е победил Спортинг Лисабон, пък и макар в мач без значение. Този успех е за историята. Някой може и да не се сети, че Младенов е вкарал гола, но всички изживели кучия студ на „Герена”, няма да забравят, как Гарата попиля по лявото крило защитата на португалския гранд.

Всъщност Дембеле е такъв образ, такава „терца майорна”, че и да искаш няма шанс да го забравиш.

Наздраве, Гара и успех…