Новият спортно-технически директор на ЦСКА, италианецът Родолфо Ваноли, даде специално интервю за Гонг от лагера на отбора в Турция.

- Г-н Ваноли, от няколко дни вече сте в лагера на ЦСКА в Турция. Какви са вашите първи впечатления?

- Първите ми впечатления са много добри. Върши се чудесна работа от отбора, което се дължи на старши треньора Стойчо Младенов и неговия щаб. Те вършат работата си прекрасно. Момчетата ме посрещнаха открито. Личи си, че имат желанието да успеят с ЦСКА.

- А как работите с наставника Стойчо Младенов? Какво мислите за него?

- С него имаме пряка връзка всеки ден. Стремя се да му бъда от помощ, на негово разположение съм. Аз съм нещо като връзка между ръководството на клуба и спортно-техническия щаб. Надяваме се да успеем да осигурим на треньора играчите, които той иска.

- Именно, той ви е дал списък с имена на играчи, които желае, можете ли да ги доведете в отбора?

- Не, че ми е дал списък. Каза ми, че са му необходими определени играчи със съответните характеристики. И аз заедно с президента на клуба се стремим да му осигурим тези играчи с въпросните характеристики.

- Какъв тип играчи търсите?

- Търсим нападатели. Футболисти с офанзивни характеристики.

- Значи, вие се занимавате със селекцията?

- Аз си сътруднича с треньора и с ръководството по този въпрос. В клуба сме едно цяло. Няма един човек, който решава. Ние даваме информацията, а накрая последната дума винаги е на президента.

- А как успявате да си комуникирате на различни езици в отбора?

- Аз съм свикнал, понеже Удинезе е мултиетнически клуб. Мисля, че футболът е универсален спорт. Той притежава един единствен език.

- Вие не сте много известен в България и това малко тревожи феновете на ЦСКА. Можете ли да се представите?

- Играл съм в продължение на 20 години в Серия А и Серия Б на Италия - Удинезе, Лече, Комо. Обикалял съм много като футболист. А после в Удинезе съм работил три години като треньор на юношите и на втория отбор. Тренирах Лугано във втора дивизия. После нови три години обикалях из Италия. През последната година работих в ръководството на Удинезе. Нещо от сорта на наблюдател на фамилията Поцо.

- Преди няколко месеца, през зимата, се говореше, че още тогава ще пристигнете в София, но тогава не дойдохте в ЦСКА. Какво се случи?

- Президентът Борисов беше гост на Удинезе в продължение на месец. Тогава се запознахме и между нас се изградиха отношения на взаимно уважение. После продължих да работя за Удинезе, но винаги следях ЦСКА, защото е славен отбор. Със сигурност за мен е голяма чест да бъда част от този отбор.

- За България ЦСКА е нещо от сорта на онова, което е за Италия Милан, Интер или Ювентус, нали знаете?

- Да, за мен това е върхът в българския футбол. По тази причина, когато си в този клуб, трябва да се работи много, тъй като изискванията са много големи.

- Не смятате ли, че сега, вместо да сте с отбора в Турция, щеше да е по-добре да сте в България, да правите контакти с мениджърите на играчи и прочие?

- Не, защото най-важното нещо в този момент за мен беше да опозная отбора. Как можеш да работиш, ако не познаваш лично хората, играчите, обстановката, всичко. Сега, когато вече познавам нещата отвътре, изготвяме стратегията, благодарение на която треньорът да може скоро да направи силен тим.

- Последният ми въпрос е какво знаехте за българския футбол, преди да дойдете в ЦСКА?

- Когато през декември се запознах с президента Борисов, започнах да следя отблизо българското първенство. Тогава имаше възможност в ЦСКА да дойдат няколко футболисти от Удинезе, придружени от мен. Така че, още оттогава аз следя внимателно първенството, стисках палци на ЦСКА да стане шампион. За жалост, бяхме на път да постигнем нещо хубаво, което пропадна в последния кръг.