Синьо-червен код за цялата страна! Бушуващи емоции и трепетно очакване на поредната класика между Левски и ЦСКА.  „Сини“ и „червени“ този път ще кръстосат шпаги на осминафиналите на турнира за Купата на България и независимо от моментната незавидна форма на двата състава, Вечното дерби продължава да буди същия нестихващ интерес във феновете. На прага на 182-я голям  двубой, погледнато в глобален аспект, няма да се съсредоточим върху чисто футболната страна нещата, а ще обърнем внимание на публиката, заради която този мач и бил, е и ще пребъде.

Разбира се, няма да се концентрираме върху невъздържаните изцепки на определени групи, а ще погледнем към вечния сблъсък на трибуните, който вече десетилетия наред поддържа „огъня“ на този дуел „жив“.

Публиката е основна част и задължителна предпоставка за истински спектакъл. Тя е медът и солта на всяка футболна среща, но когато става дума за публиките на Левски и ЦСКА…това е една от вечните и необятни теми. Критични, по своему справедливи, силно обичащи  и също толкова силно мразещи - това само част от определенията, които може да дадем на феновете на двата ни гранда. Готови винаги да изненадат, способни да вдигнат и мъртвец от гроба, агитките на двата враждуващи лагера са повече от 12-и играч за отборите си. И макар тази фраза да е малко клиширана и често изричана от футболистите и от двата състава, тя носи в себе си голяма истина.

Закачката между левскари и цесекари е пословична и заради това хиляди истории с подобна тематика са се родили през годините. Привържениците и на двата гранда са част от различни общности и сами по себе си са носители на идеите и каузите, които са въплътени в клубовете, на които симпатизират. Но колкото и полюсни да са те, между „сини“ и „червени“ може да се долови известно сходство – и левскарите, и цесекарите благославят сърцатите, отдадени и самоотвержени прояви на терена. Те обичат нестандартните, непредсказуеми, иновативни и неразгадаеми играчи. Затова неслучайно често издигат в култ подобни футболисти. Едва ли има човек, който да се учуди от факта, че „синята агитка“ благоговее пред  вечния идол Георги Аспарухов-Гунди, пред Георги Иванов-Гонзо и Наско Сираков, а „червените“  редовно благославят Христо Стоичков, Емо Костадинов и Любо Пенев. Все пак, „публиката уважава тези, които в началото са я скандализирали…“, както казва класикът Гонкур.

Тонове мастило са изхабени в годините, хиляди приказки са изречени, за да се опише величието и магията на случващото се по време на Вечните дербита по трибуните. Но особеният „вкус“ на емоцията, носеща се във въздуха, си остава все така неразгадан. „Днес  феновете бяха дванадесетият ни играч!“, „Благодарим на феновете, те са най-великата публиката!“, „Поклон пред верните ни привърженици, които отново ни подкрепиха!“. Познати фрази, нали?! Едва ли има футболист, минал през Левски и ЦСКА, който поне веднъж да не ги изрекъл. Публиката трябва да се ласкае, но само онези двадесет и двама на терена знаят колко трудно е да се задържи интереса на претенциозния запалянко, само те са изпитвали както неистовата любов на своите поддръжници, така и смазващите критики.

„С публиката не се спори. Без нея все пак не става спектакъл“, възкликва след един мач „синята“ легенда Аспарухов, явно осъзнал значението на онези хиляди изпълнили трибуните, даващи сърце и душа за поредната победа. Публиката умее да вдъхновява, да дава сили и кураж, но една от емблематичните фигури за ЦСКА –Димитър Якимов – много точно споделя една безспорна истина: „Когато феновете казват нещо хубаво за теб, се заблуждаваш, че си свършил всичко, както трябва, а това далеч не е така“.

Арсеналът на агитките на Левски и ЦСКА е повече от забележителен, а фолклорът, който използват привържениците често изумява. Традиционно феновете влагат сериозни усилия, провеждат солидна подготовка и инвестират много средства, за да покажат своето надмощие над вечните си съперници и най-вече, за да изразят безрезервната любов към своите любимци. Впечатляващи са изобретателните прояви, плакатите, песните, хореографиите и всеотдайната подкрепа. Все пак, да надвикаш съперника, да помогнеш да своя тим да победи, при всички случаи би донесло не само огромно щастие, удовлетворение и гордост, но и призa  „Победител в дербито на трибуните“.

В годините „сини“и „червени“ са поставяли немалко рекорди по посещаемост на вечния сблъсък, но в момента се намираме в период, в който се „твори“ антирекорд, след антирекорд. Вечната класика на България продължава да вълнува, но като че ли вече не излъчва същия блясък. За жалост, не са редки случаите, в които големият мач се играе пред едва няколко хиляди души, а празните трибуни най-точно отразяват пропуските във Царя на спортовете у нас. Тази статистика е срамна, на фона на 70-те хиляди, които изпълват до краен предел Националния стадион „Васил Левски“ на 11 март 1967-а година, но вината за това е комплекса и може да бъде открита по отделно както в ръководителите на двата гранда и на българския футбол като цяло, така и в немалкото случаи, в които напрежението ескалира и се стига до груби сблъсъци между крайните ултраси.

Сега предстоящият двубой е за Купата на България, а в този турнир тимът от „Георги Аспарухов“ е абсолютен доминант. „Сините“ са наредели във витрината на своите успехи 26 трофея, докато „армейците“ могат да се похвалят с 19. Какъв ще бъде крайният изход и кой от двата отбора ще закрачи уверено към четвъртфиналите, предстои да разберем на 19 декември, за когато е планиран и реваншът. Независимо от изхода обаче можем да си пожелаем само едно – красив футбол, високо спортсменство, всеотдайна игра и истински, неповторим и незабравим спектакъл по трибуните. Такъв, какъвто умеят да предложат само феновете на Левски и ЦСКА – с марка ала „Вечно дерби“.