Истина, доверие, професионализъм. Това не са просто три думи. Това са  законите на журналистиката. Истината, доверието и професионализмът са  като А и Б в големите медии в САЩ, но и у нас има такива, които го  спазват. Случилото се на 15 срещу 16 май в Разград породи множество полемики в  различни насоки. Емоционален от 4-тата поредна титла на Лудогорец,  високо държавното присъствие и на гребена на вълната на тържествата за  70-годишнина на клуба, Кирил Домусчиев първо каза, че няма да говори, но след това застана пред журналистите. Патосът му показваше, че не е  в обичайното си състояние на духа, не преценяваше всяка своя дума и на моменти забрави за характерното внимателно акцентиране на детайлите. 

След няколки минути между микрофоните той нападна, нагруби и отблъсна  журналист. Босът на орлите нарече репортера Димитър Тасев „олигофрен”. Словестният шамар, острата реакция, тонът и стойността на отговора на  въпроса обаче бяха последвани от физически досег и изблъскване. А това  вече е недопустимо. Какво обаче визираше Домусциев с обръщението „олигофрен”? И само към  Митко, или изцяло към гилдията ли бе насочено? 

За психолозите,  психиатрите и медицинските специалисти „олигофрен” е слабоумен и  бавноразвиващ се човек. В разговорната реч това е синоним на глупак. Една дума коства много на Домусчиев и Лудогорец като цяло. Не победата  над Локо Сф, не титлата, не Арена Лудогорец, не празненствата бяха  тема на спортните медии и любители. „Олигофрен” преобърна всичко за в бъдеще и блясъкът на постигнато в последните години в Разград загасна за доста българи, които дори и повърхностно следят новинарския поток.
А лошото е, че това не е първата подобна случка между журналист и футболен или спортен човек. Надеждата е, че ще бъде последната, но  надали. Била съм свидетел на други такива, аз също съм изпитвала на гърба си подобно отношение. 

Истина, доверие, професионализъм. Това  трябва да е водещото не само от страна на представителя на медиите, но и от отсрещната страна. Спортните фигури също трябва да знаят и спазват тези три думички. 

И тук обаче искам да добавя нещо, което много често остава скрито –  подобни реплики и действия между колеги журналисти. Когато всички  апелираме към истина, доверие и професионализъм от нас и към нас  спрямо интервюираните, нека това отношение го има и между  журналистите. Подобни определения, подритвания и отпращания с  отвращение са в изобилие между спортните репортери, оператори,  редактори и т.н. 

За това нека онези, които искат да са на ниво и да получават коректно  отношение, да дават такова, но и да не забравят онези думички: истина,  доверие, професионализъм!