За днес си бях планирал да напиша някои ред за Стиви Джи! Макар и да не ми е сред персоналните любимци, легендата на Ливърпул заслужава поклон в деня на сбогуването си с "Анфийлд". 

Но плановете ми се провалиха. Вместо за Джерард, трябва да пиша за Домусчиев. За което предварително се извинявам!

Защо си променям намерението ли? По много причини. Първата, защото снощи капна капката, преляла чашата. Всъщност май цялата вечер в Разград много капки са капали, много чаши са преливали. Г-н Домучиев, как успяхте за има-няма година-две да превърнете Лудогорец в най-омразния футболен субект в България? 

В Коматево ви ругаят, в Ловеч ви мразят, вече дори си мисля, че онази прословута декларация никак не бе пресилена. В Стара Загора нападат играчите ви по време на тренировка, за ЦСКА какво да кажем - доста сериозни усилия се изискват да изместите Левски от полезрението на червените фенове като Противник и Враг №1. 

Но пък вие достойно им отвърнахте, всеки видя за какво иде реч тази пролет. Онзи ден и Томас Лафчис си го каза директно. Онова прословуто хвалене по ЦСКА, веднага след като някои определени хора си тръгнаха от ЦСКА. Но да не се отплесваме. След декларацията на Литекс, за близо месец нямаше никакви изявления от ваша страна на тема футбол. 

Нормално бе вчера, по повод четвъртата поредна титла, напълно заслужено спечелена от вашия Лудогорец, най-сетне да проговорите. Направихте го, но сякаш наистина сте били с лепенка на устата цял месец. Обидихте, при това не неволно, а неколкократно, съвсем целенасочено колега-журналист, за това че е задал въпрос. Нищо повече. Нито ви е настъпил в суматохата, нито ви е нагрубил, нито нищо повече от един въпрос. 

Нещо от сорта, защо по трибуните на бившия стадион "Дянко Стефанов", вече носещ гръмкото определение Арена, тук-там са прозирали празни седалки. Нищо повече. Ядосан сте на въпроса? Отминете го, отклонете го. Но обидата, на ниво категорично не присъщо на човек от вашия ранг - това вече буди недоумение. 

И бъдете сигурен, че бяхте дотук! Като подкрепа, от когото и да било извън Разград. Забравете за онези незабравими вечери на Националния стадион. Хората вече мразят Лудогорец. 

Мразят "проекта Лудогорец", тъй като всичко което се случваше години наред и което ескалираше, тази петъчна вечер придоби уродливи измерения. Не само вашите реплики, цялостното сервилничене, тази масовост от страна на властта. Ние отделно тях ще си ги питаме - къде, кога и по какъв повод на друг стадион е имало чак пък толкова важни персони от властта? Никога и никъде. Че дори и Боби Михайлов направи своя дебют за сезона на живо за мач от А група. Ами то ако за една трибуна е цялото това чудо, за следващите сигурно Барак Обама трябва да викнете!

Прекаляване! Това е думата! Във всяко едно отношение. И я казваме, защото сме длъжни да я кажем. Може би от много медии няма да я чуете. Нас също ни обвиниха в последните часове в какво ли не. Че сме ви защитавали, тъй като още снощи не сме цитирали думите ви и т.н. Глупости, на тези неколцина само ще кажа, че най-напред обърнах внимание на семейството си, пък след това седнах да пиша. Нали не е настъпил края на света, за това, че Домусчиев е казал нещо, и трябва да се претрепаме от бързане да изразим Позиция! 

А и като гледам към този час на деня - все сме сред първите. Сигурен съм, че и в понеделник между 17 и 18 в ефира на Дарик ще бъде интересно. 

Иначе нищо лично. Знам много неща за вас, които обикновенните хора не знаят. Хубави неща, например за безценната ви помощ към една болница. Тази същата, с онзи същия доктор, който за пациентите си е Бог. И как благодарение на него и вие и аз самият имаме по две прекрасни деца. За това шапка ви свалям и имам свидетели на колко много места съм го подчертавал. Но тук идва реч за нещо съвсем друго. За прекаляването! За идеята "Футболният проект" да е над всички на всяка цена! А всички останали да лапат мухите и безропотно да ахкат. 

Повярвайте, по този начин и на вас самия ще престане да ви бъде сладко. Ще изгубите интерес, "Арената" отново ще си стане "Дянко Стефанов". Имам чуството обаче, че нещата безвъзвратно са завили в определена посока и връщане назад трудно би се получило. Дошлото часове по-късно извинение за обидите към Митко не променя абсолютно нищо. Вие сте силен човек, с позиции - това и вчера, и друг е било изразявано нагледно. 

Но обикновена футболна България, тази - нормалната, съвсем обикновената вече ви е обърнала гръб. И вече ви казва "Дотук"!