Ръководителят на МБАЛ „Надежда” д-р Георги Стаменов написа силни и искрени думи в сайта и във Фейсбук страницата на болницата. 

Повод бе реакцията в медиите след събитията в петък вечер в Разград, където босът на Лудогорец Кирил Домусчиев отправи обидни реплики към репортер. 

Д-р Стаменов отправи и въпрос към спортните журналисти относно премълчавани неща в родния футбол.

Ето и писмото на д-р Георги Стаменов.

Пиша тези редове, като съзнавам, че от торнадото на ежедневието и забързания ми ден съм загубил красноречието си. Явно, казвам си, трябва по – често да сядам зад компютъра и си обещавам, че ще намеря време.

Е, сега е по повод и го правя по собствена инициатива. Това е мое мнение и няма да ангажирам никого с него, нито ще влизам в полемики.

Кирил Домусчиев - зная, че някой ще се начумери и ще каже, къде е медицината, къде са футболните скандали? Аз сега не пиша като доктор, а като приятел на този човек. Да, приятел, той не ми е работодател, спонсор или ментор, той за мен си е Киро.

Няма да коментирам поведението му с журналиста и реакцията му – футболни страсти, и аз съм им подвластен понякога. Това не го оправдава, не бива така, но реакцията към случката беше хипер, сякаш всички бяха чакали сигнал да викнат в един глас. По това ще напиша само няколко реда в края, а сега ще ви кажа, кой е за мен Киро.

Когато си в нужда обикновено викаш за помощ, ние в нашето семейство правим това в последния момент, буквално преди да е станало късно. Невероятно малко са хората, които при мен и брат ми, правейки болницата са идвали да кажат – 
"Кажи с какво да помогна"? Киро беше един от тримата в моя живот, които го сториха, другите двама са Любо и Ники , те си знаят фамилиите.

Да, при него никога не съм ходил с молба или с думите „помогни“, той ме е търсил, да пита от какво се нуждаем. Дори последните два дарени кувьоза не намери време да ги отразим в медиите, защото пътуваше и нямаше време за официален подарък. Киро е и човек, с когото сядам в някое тихо място и можем да си говорим с часове, да споделяме преживелици съзнавайки и двамата от колко различни светове сме, и в същото време колко сме близки един на друг.
Аз познавам Киро, обикновения човек, а не мегабоса г-н Домусчиев и обичам именно този човек.

Друга тема е, че в кабинета ми влиза семейство ирландци от Дъблин и виждат флагчето на „Лудогорец“. Мъжът се усмихва широко „ А-а Людогорец, ние го знаем“.

Почуствах се горд, че това сложно, дори и за българин име, е в устата на човек живеещ на другия край на Европа, а и разговорът ни започна с усмивка.
Да приятели, бях на времето запален фен, и бях се отказал, и мислех, че ще е завинаги, но Кирил ме върна на стадиона и това е факт. Да, аз съм фен на този отбор именно защото ме кара да се чувствам щастлив българин.

Накрая няколко думи за случката. Не отидох на откриването, много работа и много официални лица, но си представям какво е било напрежението – не, това не е за оправдание, а за обяснение.

И все пак, за разлика от много дето рушиха стадиони и отбори - Кирил построи.
Нямало да ходи никой - аз ще ходя, когато имам възможност. Малобройни са феновете, добре, ама аз затова съм от този отбор, защото, когато се появят хора гледащи диво, викащи „смърт“ и трошащи всичко изградено, аз ще престана да съм фен на този отбор.

Ники Александров е гениален с перото, пише така, че чета всяка негова дума и толкова ми харесва всичко написано от него, дори когато не съм съгласен. Ники, моля те, ако прочетеш някога това, напиши една книга, всички ние ще я изядем с кориците!

Към теб задавам и въпроса към цялата спортна журналистика – казахте ли ни всичко за бг футбола? Има ли неща, които премълчавате? Аз престанах да гледам вътрешното първенство, защото се превърна в нещо средно между турски сериал и кеч игрите – знаеш, че всичко е театър, но продължаваш да се радваш. Така ми изглеждат нещата на мен, обикновения човек от трибуните. Скандално е това, което знаете и не пишете за него. Защо?

Накрая, ама наистина края, за моя приятел, миналото лято претърпях здраво падане с колелото и някои от вас помнят, ходих с патерици към месец. Познати и приятели много, но само Кирил и Любо се обадиха да ме питат добре ли съм. Да, Киро ми звънеше посред нощ да ме пита как съм? Така и не намерих време или забравях като се видим да му благодаря, защото обажданията на тези хора бяха много важни за мен лично. Животът ми е низ от детайли, а именно този ме стопли много. Хубав ден!

д-р Георги Стаменов

Допълнение от редакцията на Гонг.
Искрено се надяваме под тези думи да няма коментари, излизащи от рамките на приличния тон. Надяваме се, че чисто човешките взаимоотношения няма да бъдат изтълкувани погрешно.

Конкретно за този материал няма да толерираме обиди, лоши квалификации и определения!

Предварително се извиняваме, ако по този начин на някого му бъде развалено съпреживяването на горните редове.