На специална пресконференция Мирослав Антонов запозна спортната общественост с цялата история около неговия казус с прекратения едностранно договор от негова страна.

„Аз съм губещ в този случай. Исках да се разберем по мъжки с Лудогорец, но те не пожелаха. Искаха пари, но когато пристигаха оферти от други отбори, им се видяха малко. Принудиха ме да отида в Монтана, преди това с Димо Атанасов ни пратиха на един терен в близост до Разград да тренираме сами при метър сняг и -25 градуса температура. Издържах само 10 дни и тогава се съгласих да отида в Монтана. Сега историята се повтаря. На 10 януари отидох на сбора, но те ме отпратиха с думите да си търся друг тим. Аз не пожелах и те не ме допускаха до тренировъчния процес. Не ми дадоха стая, пратиха ме в Разград да тренирам при същите условия, както миналата година. Там издържах само няколко дни, след това се свързах с моя адвокат и си разтрогнах договора едностранно заради липса на условия, в които да практикувам моята професия. Сега не знам защо не мога да играя и докога няма да мога.“

„Имаше оферти за мен от Южна Корея, като отборите, които ме искаха даваха 60-80 хиляди евро като трансферна сума, но на Лудогорец им се сториха малко и поискаха 150 хиляди. Бях пред подписване на договор с израелски отбор, но от Лудогорец пратиха писмо до израелците, че все още държат правата ми и искат трансферна сума, с което всичко развалиха. Чувствам се ужасно, футболът е целият ми живот. Надявам се, че скоро ще мога да играя. Решението и забавянето на комисиите разбиват психиката ми, но аз съм силен характер и няма да се предам.“

„В далеч по голям отбор като Левски се разбрахме по мъжки, когато треньор бе Георги Иванов, след идването на Гара Дембеле, че няма да се разчита на мен. Позволиха ми да си развивам професията другаде. Явно в по-малките клубове не става“, завърши Антонов.