Преди две седмици Любо Пенев направи своя ход в посока ЦСКА. Два мача минаха, доста неща се случиха, други, като отбелязване на гол в противниковата врата – все още не се случват, но да не издребняваме.

Пък и нали един от помощниците на Любо заяви в интервю, че вкарването на гол далеч не било сред най-важните неща във футбола. ЦСКА реално си кара без този компонент. Но след тези две седмици и два изиграни мача, пак Любо е на ход.

Във възможно най-кратък срок, Пенев трябва да даде своя отговор остава или не на "Армията" и след края на сезона. Без да чака дали отбора ще се класира за Европа или не, дали ще вкара гол или не, ще постигне ли изобщо победа или не.

И ако иска изцяло и искрено да покрие ореола си на мъжкар, без да чака да разбере в А група ли ще играе ЦСКА, в Б или някъде още по-надолу. Да отговори на публиката, да отговори и на новите управници в клуба, които вече ясно са му поставили бариера на заплащането, както и са дали параметри на новата клубна нискобюджетна политика.

Любо Пенев изпусна мачовете с Берое и Лудогорец най-вече в емоционален план. Първият бе реално повторния му дебют като треньор. Един от основните закони във футбола е, нов треньор да донесе нещо ново, да има някакъв отскок. Освен по-добра игра срещу съперника, пак резултатът бе 0:0.

Такива през тази година постигаха и Анатоли Нанков, и Галин Иванов. Така Пенев пропусна еуфорията от дебюта. Но съдбата му поднесе нов шанс. Домакинство на настоящия и бъдещ шампион Лудогорец. Основният футболен враг на ЦСКА в последните вече близо две години.

През това време, "червените" редовно си понашляпваха Левски, до степен на досада. Но дълго време се кръстосваха шпаги по върховете между ЦСКА и Лудогорец. Преди събота за първи път от много месеци насам не бе така. Но тръпката пак я имаше.

Говори се, че едно от нещата заради които Любо се е навил да поеме пак ЦСКА, е възможността да удари тима на Кирил Домусчиев. Дни преди мача излезе и информацията за заведен съдебен иск от страна на бизнесмена към Пенев, по повод на онова прословуто интервю в края на миналата година.

Изобщо "червената" публика се настрои сякаш за последен път през този сезон да си направи празник. Стадионът се понапълни, да не кажем, че за отбор все още търсещ своя първи гол за годината, тази посещаемост спокойно може да попадне в графата „претъпкани трибуни“.

"Червените" привърженици доказаха, че няма да е никак лесно този отбор с лекота да бъде фалиран, каквито предпоставки като реплики се дават вече и от хората от новото ръководство. Един отбор в предфалитно състояние, в момент на някаква футболна реанимация, без вкаран гол, без победа за годината, с четири треньорски рокади от няколко седмици насам, смяна на ръководства, някакво безкрайно подхвърляне, направо подмятане на акции, събра публика, направи такава емоция на трибуните, за каквато г-н Домусчиев може само да мечтае.

Или ако иска, може да подаде иск към небето, към някой там горе за липса на справедливост. Защото вероятно смята, че това от "Армията" би трябвало да принадлежи на неговия тим. И защото много добре знае, че ако тези всички неща се случат на Лудогорец, то по трибуните на бившия стадион "Дянко Стефанов" ще има петима старци, пушещи качак.

Уви, Любо Пенев изпусна и този момент. Изпусна го като Стефан Николич гол в 78-а минута. Представям си, ако черногорецът бе вкарал, какво изригване щеше да се получи. Макар и с предстояща апокалиптична перспектива, всеки фен щеше да се прибере доволен у дома, щеше да се почуства горд от своя отбор, бързо забравяйки всички досегашни, вероятно и предстоящи неволи.

Да, след мача "червените" бяха доволни, потупваха се, имаше искрици, но нещо липсваше. Радостта не бе пълна. А подобен удобен момент скоро няма да има. Като чета и днешните информации за обединение със Септември Симитли – то може съвсем и за дълго време да няма подобен мач, срещу подобен съперник, срещу противник, който поражда гняв и спортна злоба. Следващият мач е в Коматево, там с една редица наредени край тъча "червени" фенове – няма как да е същото, каквото и да се случи.

Затова Любо е длъжен сега да побърза с хода си, със своя отговор. Да каже – да или не, като при отказ никой няма да му се сърди. Стига да го заяви навреме. За да може тези които са запретнали ръкави да оправят, спасяват или каквото там ЦСКА да могат поне в тази насока да реагират.

Защото същите те вече закъсняха със самия ход, нарече „Любо Пенев“. Той трябваше да бъде активизиран веднага след напускането на Стойчо Младенов, а не да се стига до някакви временни експерименти.

Защото Любо дори и без победа, дори и без гол в тези два мача, показа, че на него никой копче не може да му каже. Поне на този етап. Евала за Оршулич. Как запуши устите на форумните герои, заклеймили хърватина като някакъв зъл демон. Като поредното Стойчо менте!

Дето Сашо Младенов го бил докарал, пък после едва ли не нарочно правил грешки в един-два мача, направо провалил ЦСКА. Предишният треньорски дует изолира тотално Оршулич. А момчето просто е не лош играч. И понеже Любо е перде, не му пука и не се влияе от конспиративни теории, си го пусна титуляр. В отговор – Оршулич, плюс други двама, които бяха низвергнати съвсем до скоро – Сънди и Тони Силва, бяха сред най-добрите на терена.

А на скамейката бе сложил Супусепа. Пак без да му пука кой какво мисли. Ето с тази своя прословута решителност Любо трябва да даде отговора си. И да сложи картите на масата. Обърнати нагоре.

Да се спрат и тези нелепи приказки от 1001 нощи за работа без пари, за минимални заплати, за някакво пишман-доброволничество, на които се ловят само шараните. Никой няма нужда от това. Имаме нужда от мъжкаря Любо - от начало до край. Без шикалкавене! ЦСКА има нужда от него, но и той от ЦСКА! Или обратното – без значение.  

---------------------------

Следвай Ники Александров в личния му Фейсбук профил